Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

121

 град Шумен, 31.07.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                     Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 при секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 229 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

 Образувано е по жалба на Р.Р.Р., в качеството си на управител на „Р.“ ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, против Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №34/04.04.2019 г. на Директор на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП за установени с него данъчни задължения по ЗДДС за периода от м.11.2014г. до м.04.2018г. включително в размер на 149 016,98 лв. главница и 38 723,73 лв. лихви въз основа на непризнато право на данъчен кредит за покупка на стоки по данъчни фактури, издадени от доставчиците – „Б.м....” ЕООД с ЕИК:......, „Й.”ЕООД с ЕИК:...., „Д. арт дизайн” ЕООД с ЕИК:201273922, „С.”ЕООД с ЕИК:....., „Б.” ЕООД с ЕИК:....., „Ц.”ЕООД с ЕИК:......

 В жалбата се изразява несъгласие с така издаденият ревизионен акт, като същият се оспорва в цялост. Оспорващият сочи, че ревизионният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка.

 Подробно по отношение на съответните доставчици са изложени съображения, доказващи реалността на сделките, съответно по отношение на „Б.М....“ ЕООД, „Й.“ ЕООД, „Д. АРТ ДИЗАЙН“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Ц.“ ЕООД.  Сочи, че по отношение на доставките от гореизброените доставчици, са налице всички предпоставки, които в съвкупност определят сделките като реални, поради което и неправилно в ревизионният акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури, които са издадени от същите доставчици.  Позовава се на съдебна практика на Европейския съд в подкрепа на твърденията си.

 Жалбоподателят твърди, че с обжалваният ревизионен акт незаконосъобразно му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Счита, че изводите на органите по приходите противоречат на разпоредбите на ЗДДС, тъй като фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит документират реални доставки, като са спазени изискванията на материалния закон за упражняване на право на данъчен кредит. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли обжалвания ревизионен акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.

 Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в потвърдителното решение на директора на Д"ОДОП" и в писмена защита. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 284.81 лв.

 Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №34/04.04.2019 г. на Директор на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

 Обжалваният Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г. е издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна след извършена ревизия на "Ред трейд" ЕОД - гр. Н. Пазар, относно установяване задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2014 г. до 30.04.2018. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03002718002867-020-001/18.05.2018 г., изменена впоследствие посредством ЗВР №Р-03002718002867-020-002/21.08.2018 г и ЗВР №Р-03002718002867-020-003/20.09.2018 г.

 

С РА са установени данъчни задължения по ЗДДС за периода от м.11.2014г. до м.04.2018г. включително в размер на 149 016,98 лв. главница и 38 723,73 лв. лихви въз основа на непризнато право на данъчен кредит за покупка на стоки по данъчни фактури, издадени от доставчиците – „Б.м....” ЕООД с ЕИК:......, „Й.”ЕООД с ЕИК:...., „Д. арт дизайн” ЕООД с ЕИК:201273922, „С.”ЕООД с ЕИК:....., „Б.” ЕООД с ЕИК:....., „Ц.”ЕООД с ЕИК:......

 С решението на ответника РА е потвърден, поради което законосъобразността му е предмет на спора по делото.

 Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден акт.

 С обжалвания РА са установени задължения за данъчни периоди по ЗДДС месеци от 11.2014 г. до 04.2018 г. и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 145 663.88 лв. и ДДС за данъчни периоди 02.2016 г. и м. 12.2016 г. в размер на 3 353.10 лв., както и лихви върху дължимия данък в размер на 38 723.73 лв.

 През ревизираният период задълженото лице е извършвало търговия на едро с мляко и млечни продукти, без стационарен обект. В писмените обяснения с вх.№33500-7/28.08.2018г., ревизираното лице посочва, че за периода от 11.2014г. до 10.2017г. разноса се осъществява с Микробус «Форд Транзит», с рег.№ ******, нает по Договор с ЕООД «К.». От 01.01.2017г. на база Договор за наем с «Йогурт-2» ЕООД е посочено, че е нает склад, а от 01.01.2018г. е сключен договор за наем с «Х.М.» ЕООД. В една част от сделките «Редтрейд» ЕООД декларира, че намира клиенти за реализацията на млечните продукти, като стоките се предават на клиентите от склада или основно с транспорт на доставчика. Фирмата декларира, че през ревизираният период извършва и търговия на едро с метален амбалаж – тенекии за мед.

 Дружеството реализира стоките си на следните клиенти:„Е.г.„ ООД, с Булстат:*****; „Т." ООД, с Булстат: ****; „Триада-ГТ" ООД, с Булстат:*****  и "Гал-94-Е.А.Ч.", с Булстат:******* и др.

 Установено е, че през 2016 г. са налице издадени фактури от „.Р.” ЕООД за реализация на стоки - сухо мляко, палмово масло и сирене по фактури №233/03.02.2016 г., №376/05.12.2016г. и №383/30.12.2016 г., които са включени в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди с нулеви стойности на данъчните основи и ДДС. На основание чл. 85 от ЗДДС във връзка с чл.86 от ЗДДС за посочените доставки е начислен ДДС както следва: за м. 02.2016 г. - 990 лв.: за м. 12/2016 г. -2 363.10 лв.

        Същите са включени в Дневниците за продажбите за 02/2016 г. и за 12/2016 г. с нулеви стойности на данъчната основа и ДДС. Тези фактури са включени в дневниците за покупките на клиентите по тези фактури за съответният данъчен период. Заверени копия на същите са приложени към настоящият ревизионен доклад.

     На основание чл.25 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС за всяка извършена доставка на стока, в случая продажба на стока към дата на прехвърляне на собствеността, на основание чл.26 от ЗДДС и чл.66 от ЗДДС се начислява ДДС за съответният данъчен период: 02/2016г. – увеличение на облагаеми доставки с ДО -4950 лв. и ДДС -990 лв.; 12/2016 г. – увеличение на облагаеми доставки с ДО -11815.50 лв. и ДДС – 2363.10 лв.

 Органите по приходите са установили, че жалбоподателят е ползвал право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури за доставки, чиято реалност не е доказана и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вьв връзка с чл. 68. ал. 1, т. 1 от с. з., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 145 663.88 лв. по фактури, издадени от следните преки доставчици на „Р.” ЕООД:

 1/ „Б.м....“ ЕООД с ЕИК ...... за доставка на стоки - сирене, кашкавал, деликатесни продукти по фактури, подробно описани на стр.7-8 и 9-10 от РД.

 За извършване на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с изх.№П-03000318100532-040001/05.06.2018г. до проверяваното лице,  изпратено по електронната поща, чрез ИСК за връчване. Към 11.06.2018 г. същото не е потвърдено. За връчването му е посетен два пъти адреса на проверяваното лице, документирано с два протокола Кд-73 с № 0984498/ 11.06.2018г. и 0984560/19.06.2018г. При посещенията не са открити както проверяваното лице, така и упълномощено лице от фирмата, за представляване на същата пред НАП. На 19.06.2018 г. е потвърдено получаването на Искането по електронна поща. В законовият 14-дневен срок лицето е следвало да представи изисканите в Искането документи, т. е до 03.07.2018 г. включително.  Нa 02.06.2018г. по електронната поща е получена молба, с вх.№33500-1/02.07.2018г. за удължаване срока за представяне на документите по Искането, поради отсъствие на счетоводителката на проверяваната фирма.   На основание чл.25 от ДОПК, във връзка с подадената от лицето молба е удължен срока за представяне на изисканите в Искането документи до 17.07.2018 г. , но не са представени от проверяваното лице документите изискани в Искането за извършване на насрещната проверка.

 Във връзка с назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, вещото лице е осъществило телефонни разговори и е проведело среща с управителя на  „Б.М....”ЕООД – г-н В.С.А., последният върнал писмата, адресирани до  „Б.М....”ЕООД  и „Й.” ЕООД, като обяснил, че отдавна и двете дружества не работят и не съхраняват други документи, освен тези, представени по делото. Отдавна не се съхранява счетоводна информация и нямат достъп до програмния продукт, с който са работили.

 В хода на съдебното производство към по-голямата част от фактурите, издадени от „Б.М....”ЕООД  и „Й.” ЕООД за „Р.” ЕООД са представени „приемно-предавателен протокол/стокова складова”, в които липсва номер, датата на съставянето им съвпада с датата на фактурата, в които се повтаря информацията  от фактурата за вида на стоката и количеството (том 2, лист 83-98 и лист 177-181). В тях не съдържат данни за лицето предало и лицето получило стоката, подписи на двете страни по доставката, мястото на получаване/предаване, транспортното средство с което е транспортирана стоката до получателя. 

 Представени са и „Търговски документи”, които съвпадат с датата на фактурата  и повтарят информацията  от фактурата за вида на стоката и количеството (том 2, лист 99-140 ). В тях липсва информация за асортимента на стоката (сирене „Приста”, сирене „Далия” и т.н.), партидния номер на продукта (датата на производство), ветеринарния регистрационен номер на фирмата производител (BG2712016 за „Б.М....”ЕООД), срока на годност на продукта.

 При проверка в информационен програмен масив на НАП - "СУП" е установено, че за проверяваният период от 01.11.2014 г. до 30.04.2018г. - ЕООД "Б.М...." е декларирала  25 броя трудови договора от 2012г. до 2016г. От Баланса на фирмата за 2014 г, деклариран в Търговският регистър е видно, че лицето е декларирало за наличие на машини и съоръжения в размер на 94 х. лв. Върху дружествените дялове на фирмата е наложен запор от НАП, ДСК и други фирми.

 В хода на ревизията не са представени от ЕООД "Б.м...." документи по връченото на лицето ИПДПОЗЛ с изх.№ П-03000318100532-040-001/05.06.2018г.   От ревизираното лице са представени единствено заверени копия на самите фактури, без транспортен документ, както и складови разписки, пътни листи, талони и др. за доказване реалността на доставките по тези фактури. Представен е и аналитичен регистър на счетоводна сметка 499 „Други кредитори" на под сметка за самият доставчик, от които е видно, че неразплатените фактури остават на кредитно салдо по сметка, като стоките се завеждат по 304 сметка „Стоки". Счетоводна сметка 401 „Доставчици" на аналитично ниво за текущата година е с нулево салдо, а в следващата година има аналитичен регистър на 401 сметка с под сметка на съответният доставчик, която през новата година е с начално дебитно салдо през следващата година. На запитване до фирмата на какво се дължи разминаването не е получен отговор. Всички фактури за доставка от доставчика са разплащани в брой по 501 сметка „Каса", неясно е къде намират отражение същите, както и доколко тези данни са верни.

 На база горните констатации ревизиращият екип в съставеният ревизионен доклад приел, че не са налице необходимите документи за доказване реалността на доставките по гореописаните фактури, декларирани в НАП от Дневниците за продажбите като издадени към ЕООД "Р.".

 По повод доставките са изискани писмени доказателства за фактическото предоставяне и получаване на стоките, заплащането, начинът на придобиване на стоките, обектите където са били съхранявани, обектите до където са доставени, транспортирането на стоките в едно с пътните листи товарителниците и др. транспортни документи от които да видно транспортно средство , неговият водач и направлението на товарите; доказателства за наетите лицата заети в доставката на стоките при съхранението, натоварването и разтоварването; доказателства за предшестващите доставки на стоките предмет на фактурите като съответстващи количества и единични цени; доказателства за счетоводната отчетност по доставките, отчетените приходи, отчетната стойност на получените стоки, наличните в дружеството доставчик активи за осъществяване на дейността както и разходите за персона.  

 Срещу връченото искане обр.к.д.40 проверяваното лице не е представило заверени с подпис и печат копия на следните документи:

 гореописаните фактури;

 Дневниците за покупки и продажби за съответните периоди на 2014, 2015 и 2016 г.;

 Копие на платежен документ и счетоводен регистър за осчетоводяването;

 Оборотни ведомости за същите периоди;

 Платежни документи за извършеното разплащане по фактурите;

 Пътни листи, складови разписки за получените и изпратени количества;

 Видно от разпечатка от информационен програмен масив на НАП фирмата не разполага с кадрови ресурс – за периода от 2014 г. до 2016 г.

 Не са налице доказателства за реалността на доставките по гореописаните фактури в съответствие с изискванията на чл.6, чл.12 и чл.25 от ЗДДС.

  Съгласно чл.24, вр.чл.68 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. Предмет на доставките по процесните фактури, издадени от „Б.м...." ЕООД са родово определени вещи – сирене и млечни продукти. Събраните доказателства относно получаване на процесните родово определени вещи представени в хода на ревизионното производство както от доставчика, така и от получателя навеждат към недоказаност на предаването им на получателят по доставката, поради което е прието, че не са установени по безспорен начин обстоятелствата по наличие на реално осъществени доставки по процесните данъчни документи от ЕООД „Б.м....", с булстат: ...... - доставчик на ревизираното лице.

 Липсата на доставка на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС e възприето като основание за непризнаване на данъчен кредит за доставки по горепосочените фактури сДО 369 742.20 лв. и ДДС в размер на 73 948.44 лв.

 2/ „Й.” ЕООД. с ЕИК .... за доставка на млечни продукти по фактури, подробно описанина стр. 15-16 от РД.

 За извършване на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с изх. № П- 03000318100539 -040001/05.06.2018г. до проверяваното лице. Същото е изпратено по електронната поща, чрез ИСК за връчване. До 01.07.2018 г. не е потвърдено връчването му по ел. поща. Поради този факт за връчване на Искането е посетен адреса за кореспонденция на проверяваното лице, документирано с два протокола Кд-73 с № 0984497/08.06.2018г. и № 0984499/18.06.2018г. При посещенията не са открити както проверяваното лице, така и упълномощено лице от фирмата за представляване на същата пред НАП. Искането се връчва по реда на чл.32 от ДОПК с издаването на съобщение по чл.32 от ДОПК с изх. № П-03000318100539-С32-001/19.06.2018г. Съобщението е публикувано на интернет страницата на НАП на 19.06.2018г. и закачено на информационното табло на НАП Варна, както и изпратено по пощата с обратна разписка. На 02.07.2018г. ИПДПОЗЛ с № П- 03000318100539 040-001/05.06.2018г. е връчено по електронен път на електронният адрес на проверяваното лице. В законовият 14-дневен срок е следвало да се представят изисканите в Искането документи, т. е до 16.07.2018 г. включително.  От проверяваното лице е получено по ел. поща - молба, подадена в НАП Варна, с вх. № 33500-2/ 02.07.2018г. за удължаване срока за представяне на изисканите в Искането документи (поради големият обем на счетоводните документи). На основание чл.25 от ДОПК е удължен срока за представяне на документите до 01.08.2018г. включително (в законовият 14-дневен срок, от 16.07.2018г.- крайният срок за представяне на изисканите документи), но от проверяваното лице не са представени изисканите в искането документи за извършване на насрещната проверка по същество.

 Във връзка с назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, вещото лице е осъществило телефонни разговори и е проведело среща с управителя на  „Б.М....”ЕООД – г-н В.С.А., последният върнал писмата, адресирани до  „Б.М....”ЕООД  и „Й.” ЕООД, като обяснил, че отдавна и двете дружества не работят и не съхраняват други документи, освен тези, представени по делото. Отдавна не се съхранява счетоводна информация и нямат достъп до програмния продукт, с който са работили.

 В хода на съдебното производство към по-голямата част от фактурите, издадени от „Б.М....”ЕООД  и „Й.” ЕООД за „Р.” ЕООД са представени „приемно-предавателен протокол/стокова складова”, в които липсва номер, датата на съставянето им съвпада с датата на фактурата, в които се повтаря информацията  от фактурата за вида на стоката и количеството (том 2, лист 83-98 и лист 177-181). В тях не съдържат данни за лицето предало и лицето получило стоката, подписи на двете страни по доставката, мястото на получаване/предаване, транспортното средство с което е транспортирана стоката до получателя. 

 Представени са и „Търговски документи”, които съвпадат с датата на фактурата  и повтарят информацията  от фактурата за вида на стоката и количеството (том 2, лист 99-140 ). В тях липсва информация за асортимента на стоката (сирене „Приста”, сирене „Далия” и т.н.), партидния номер на продукта (датата на производство), ветеринарния регистрационен номер на фирмата производител (BG2712016 за „Б.М....”ЕООД), срока на годност на продукта.

 От представените писмени обяснения и документи от ЕООД „Р.", с вх.№ Вхк-33500-10/22.10.2018г. е установено, че за процесните фактури декларирани като издадени от ЕООД „Й." са представени заверени копия от ЕООД „Р.". Представени са справки за закупените от тях стоки, с посочено количество на стоката и стойност, както и фактурата за реализация на същата, без количество и стойност. Ревизираното лице посочва, че разноса от доставчиците му през 2014г., 2015г., 2016г. до 10.2017г. се осъществява на Микробус Форд Транзит, с рег.№Х2833ВВ, нает с Договор за наем с „Котларов" ЕООД- копие от договора е представени от ревизираното лице. В писмените обяснения е посочено, че повечето от разноса е за сметка на доставчика. От 11.2017г. до 30.04.2018г. транспорта е за сметка на изцяло на доставчика.

    От 04.05.2015г. до 10.10.2016г. има нает шофьор на трудов договор –копие от същият е приложен към отговора от фирмата. През останалият период наетият микробус се управлява от управителя Р.Р.Р.. На 01.01.2017 е описано, че ЕООД Р. фирмата наема склад с Договор за наем с „Йогурт – 02" ЕООД, а от 01.01.2018г. сключва договор за наем на склад с Х.М. ЕООД, заверено копие от който е представен от ревизираното лице. Тъй като документите за реализация във връзка с фактурите от доставчиците, за които е извършена насрещна проверка, в подкрепа и доказване реалността на доставките – заверени копия на изисканите фактури, всички документи във връзка с тях-договори, анекси, складови разписки, транспортни документи, пътни листи, товарителници, голям талон на ППС, с което се извършва транспорта, както и шофьорска книжка и трудов или граждански договор на лицето извършило транспорта, както и приело и предало стоката, място на получаване и изпращане на стоката и др. по всяка конкретна доставка. 

       В резултат на извършената насрещна проверка не са налице доказателства за извършването на доставки по гореописаните фактури по реда на чл.6 от ЗДДС и чл.25 от ЗДДС. Не са налице документи в съответствие с изискванията на чл.71 от ЗДДС за признаване на данъчен кредит на получателя по гореописаните фактури.

 При проверка в информационен програмен масив на НАП - "СУП" се установи, че за проверяваният период от 01.11.2014 г. до 30.04.2018г. - ЕООД "Й." е декларирала - 15 броя трудови договора, които в основната си част са сключени и прекратени през 2016 г. От Баланса на фирмата за 2016 г, деклариран в Търговският регистър е видно, че лицето не е декларирало наличие на машини и съоръжения, а задължения към доставчици в размер на 1528 х. лв., получени аванси в размер на 15 х лв., други задължения в т.ч. към персонала в размер на 3 х. лв., осигурителни задължения в размер на 16 х. лв. и данъчни задължения в размер на 388 х. лв., т.е. общо задължения в размер на 1950 х. лв. В актива на счетоводният баланс на проверяваното лице за 2016 г. са посочени вземания в размер на 2760 х. лв. и касова наличност в размер на 473 х. лв. От справката в информационен програмен масив на НАП - "СУП" е видно, че "Й." ЕООД не е платило задълженията си по СДД по ЗДДДС за 2016 г. общо в размер на 240012.06 лв. главница и лихва в размер на 38142.38 лв. Проверяваното лице не е внесло задължението си по ЗКПО за 2017 г. по ГДД по чл.92 от ЗКПО в размер на 29362.79 лв. - главница и лихва в размер на 1027.78 лв. "Й." ЕООД е със задължение към "НАП" общо в размер на: 353358.86 лв., в т.ч. лихва в размер на 44512.75 лв.

 От ревизираното лице са представени единствено заверени копия на самите фактури, без транспортен документ, както и складови разписки, пътни листи, талони и др. за доказване реалността на доставките по тези фактури. Представен е и аналитичен регистър на счетоводна сметка 499 „Други кредитори" на под сметка за самият доставчик, от които е видно, че неразплатените фактури остават на кредитно салдо по сметка, като стоките се завеждат по 304 сметка „Стоки". Счетоводна сметка 401 „Доставчици" на аналитично ниво за текущата година е с нулево салдо, а в следващата година има аналитичен регистър на 401 сметка с под сметка на съответният доставчик, която през новата година е с начално дебитно салдо през следващата година. На запитване до фирмата на какво се дължи разминаването не е получен отговор. Всички фактури за доставка от доставчика са разплащани в брой по 501 сметка „Каса", но при тези разминавания не е явно къде намират отражение същите, както и доколко тези данни са верни.

        Не са налице необходимите документи за доказване реалността на доставките по гореописаните фактури, декларирани в НАП от Дневниците за продажбите като издадени към ЕООД "Р.". 

       Предвид непредставянето на изисканите документи, справки, декларации и писмени обяснения по реда на ДОПК от задълженото лице е извършено посещение от органи по приходите на адрес за кореспонденция – адрес на управление и адрес по чл.8 от ДОПК, а именно: гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик бл.17 вх.2 ап.20, документирано с Протокол Кд73 № 1171834/22.05.2018г. сер. АА №1171834, при което не е открит представляващият „Й." ЕООД – С.Ю.С., упълномощено от него лице, член на орган на управление, работник или служител определен да получава съобщения и книжа от НАП. Вх.2 на блок 17 на адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" е с централна домофонна система, на която на ет.2 ап.20 е посочено: С.. Липсват данни за офис на дружеството. Поради гореизброеното не е извършена проверка на място на оригиналните първични търговски и счетоводни и др. документи, справки и писмени обяснения, изискани с ИПДПОЗЛ № П-03000318056621-040-001/20.04.2018г.

   Съгласно чл.24, вр.чл.68 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. Предмет на доставките по процесните фактури, издадени от „Й." ЕООД са родово определени вещи – сирене и млечни продукти. Събраните доказателства относно получаване на процесните родово определени вещи представени в хода на ревизионното производство както от доставчика, така и от получателя навеждат към недоказаност на предаването им на получателят по доставката, поради което е прието, че не са установени по безспорен начин обстоятелствата по наличие на реално осъществени доставки по процесните данъчни документи от „Й." ЕООД, с булстат: .... - доставчик на ревизираното лице.

 Липсата на доставка на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС e възприето като основание за непризнаване на данъчен кредит за доставки по горепосочените фактури с ДО 143233.80 лв. и ДДС в размер на 28 646.76 лв.

 3/„Д. Арт Дизайн” ЕООД. с ЕИК ...... за доставка на млечни продукти по фактури, подробно описани на стр.23 и 25 от РД.  Във връзка с ИИНП № Р-03002718002867-141-003 от 08.06.2018 г. е било изготвено ИПДПОЗЛ № П-22220418103480-040-001 от 25.06.2018 г.

    За връчване на Искането дружеството е посетено два пъти на адрес за кореспонденция: гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър" бл. **, вх. ** и на адрес по чл. 8 от ДОПК гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков" № ***. При посещенията не са открити както представляващата на дружеството, така и упълномощено лице на „Д.А.Д." ЕООД за контакт с органите на НАП, което обстоятелство е документирано с 2 /два/ броя Протоколи: - сер. АА № 0779203 от 29.06.2018 г.; - сер. АА № 0779230 от 11.07.2018 г.

 На основание чл. 32, ал. 4 от ДОПК на определено за целта място в ТД на НАП София, офис „Оборище" е поставено Съобщение № П-22220418103480-С32-001 от 11.08.2018 г., пуликувано в интернет и е изпратено на обявените електронни адреси на дружеството - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.; Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 На основание чл. 32, ал. 5 от ДОПК екземпляр от Съобщението е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса за кореспонденция в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър" бл. **, вх. ** и на адреса по чл. 8 от ДОПК гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков" № ***, към настоящия момент не са се върнали обратните разписки в деловодството на офис „Оборище".

 На 26.07.2018 г. Съобщението е свалено от таблото с Протокол за сваляне на съобщение по чл. 32 от ДОПК № П-22220418103480-П32-001.

 Лицето или друг представител на „Д.А.Д." ЕООД не са се явили в ТД на НАП София, офис „Оборище" за връчване на ИПДПОЗЛ № П-22220418103480-040-001 от 25.06.2018 г. до изтичане на 14-дневния срок от поставяне на таблото на Съобщение № П-22220418103480-С32-001 от 11.07.2018 г.

 На 26.07.2018 Съобщението е свалено от таблото и ИПДПОЗЛ № П-22220418103480-040-001 от 25.06.2018 г. и същото се счита за редовно връчено, съгласно чл. 32, ал. 6 от ДОПК.

      С оглед това е прието, че неможе да бъде установено дали „Д.А.Д." ЕООД с ЕИК: ...... е издал на „Р." ЕООД с ЕИК: 201583586, фактури с № 1700000215 / 28.12.2017 г.; № 1700000216 / 29.12.2017 г.; № 1700000204 /11.12.2017 г.; № 1700000206 / 18.12.2017 г.; № 1700000209 / 28.12.2017 г. и № 1700000202 /04.12.2017 г.

 Не       са      представени        от      ЕООД        "Д.    Арт дизайн" документи по връченото на лицето ИПДПОЗЛ с изх.№ П-22220418103480-040-001 от 25.06.2018 г.

 С искането за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице са изискани конкретни доказателства и подробни писмени обяснения с цел реалност на доставките и достоверност на редовно водено счетоводство. От ревизираното лице са представени единствено заверени копия на самите фактури, без транспортен документ, както и складови разписки, пътни листи, талони и др. за доказване реалността на доставките по тези фактури. Представен е и аналитичен регистър на счетоводна сметка 499 „Други кредитори" на под сметка за самият доставчик, от които е видно, че неразплатените фактури остават на кредитно салдо по сметка, като стоките се завеждат по 304 сметка „Стоки". Счетоводна сметка 401 „Доставчици" на аналитично ниво за текущата година е с нулево салдо, а в следващата година има аналитичен регистър на 401 сметка с под сметка на съответният доставчик, която през новата година е с начално дебитно салдо през следващата година. На запитване до фирмата на какво се дължи разминаването не е получен отговор. Всички фактури за доставка от шестте доставчика са разплащани в брой по 501 сметка „Каса", но при тези разминавания не е ясно къде намират отражение същите, както и доколко тези данни са верни.

        Съгласно чл.24, вр.чл.68 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. Предмет на доставките по процесните фактури, издадени от „Д.а.д." ЕООД са родово определени вещи – сирене и млечни продукти. Събраните доказателства относно получаване на процесните родово определени вещи представени в хода на ревизионното производство както от доставчика, така и от получателя навеждат към недоказаност на предаването им на получателят по доставката, поради което е прието, че не са установени по безспорен начин обстоятелствата по наличие на реално осъществени доставки по процесните данъчни документи от „Д.а.д." ЕООД, с булстат:...... - доставчик на ревизираното лице.

 Липсата на доставка на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС e възприето като основание за непризнаване на данъчен кредит за доставки по горепосочените фактури с ДО 44 263.00 лв. и ДДС в размер на 8852.60 лв.

 4/„С.“ ЕООД, с ЕИК ..... за доставка на млечни продукти по фактури, подробно описани на стр.30 от РД.

 Във връзка с извършването на насрещна проверка по повод ИИНП №

 Р-03002718002867-141-002/07.06.2018 г. е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22002318102397-040001/08.06.2018 г. За връчване на ИПДПОЗЛ са извършени, следните действия: на 08.06.2018 г., ИПДПОЗЛ е изпратено на обявените от лицето електронни адреси за кореспонденция на основание чл.29, ал.4 от ДОПК. Изпратеното електронно съобщение не бе потвърдено от получателя.

        На 13.06.2018 г. е посетен адреса за кореспонденция на дружеството, с цел връчване на ИПДПОЗЛ (чл.29, ал.1 и ал.2 от ДОПК) и преглед на изисканите документи в ИИНП, както и събиране на доказателствен материал. При посещението на адреса гр. Самоков, ул. „Ихтиманско шосе" № 122 не е открита указателна табела или друг знак за обозначение на „С." ЕООД, нито е открит управителя на дружеството – К.М.Б., както и упълномощено лице за връчване на данъчни съобщения. За извършеното посещение е издаден протокол № 0853421/13.06.2018 г. На 21.06.2018 г. е извършено второ посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, което потвърди констатираните факти и обстоятелства на протокол № 0853421/13.06.2018 г. За извършеното посещение е издаден протокол № 0853425/21.06.2017г.

      На 22.06.2018 г. е издадено Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № П 22002318102397С32-001, което е изпратено на електронните адреси за кореспонденция. На същата дата съобщението е закачено на определеното място във ФО Самоков. На лицето е изпратено писмо на декларираният адрес за кореспонденция, както и на електронният адрес за кореспонденция. Изпратеното електронно съобщение не е потвърдено от получателя. Известието за доставяне на изпратеното писмо до момента на проверката не е върнато при органът по приходите.

     Съобщение № П-22002318102397-С32-001/22.06.2018 г. е свалено от таблото на 09.07.2018г. ИПДПОЗЛ № П-22002318102397-040-001/08.06.2018 г. се счита за редовно връчено.

     Поради непредставяне изисканите документи и писмени обяснения, констатациите са направени въз основа на данъчното досие на дружеството и информационния масив на НАП.

 Установено е, че в Дневник за продажбите на „С." ЕООД с ЕИК ....., не са отразени следните фактури: № 2000000382/24.07.2017 г., № 2000000383/25.07.2017 г., № 2000000384/26.07.2017 г., № 2000000385/27.07.2017 г., № 2000000386/28.07.2017 г.

 Извършена е проверка в информационният масив, където е установено, че през периода от м.05.2017 до м.07.2017г. „С." ЕООД с ЕИК ..... е имало 1 (едно) назначено лице на трудов договор, съгласно справка. За същият период не е подавана информация за осигурителен доход за осигуреното лице с Декларация обр.1. Не е подавана Декларация обр.6 за размерът на задълженията на лицето за данъци и осигурителни вноски.

     При извършена проверка в данъчното досие на „С." ЕООД с ЕИК ..... и информационният масив не се установиха данни за наличната материална, техническа и технологична обезпеченост. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, от които да се изясни наличните активи, необходими за обезпечаване на дейността.

 Не са представени от ЕООД "С." документи по връченото на лицето ИПДПОЗЛ с изх.№ П-22220418103480-040-001 от 25.06.2018 г.

 С искането за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице са изискани конкретни доказателства и подробни писмени обяснения с цел реалност на доставките и достоверност на редовно водено счетоводство. От ревизираното лице са представени единствено заверени копия на самите фактури, без транспортен документ, както и складови разписки, пътни листи, талони и др. за доказване реалността на доставките по тези фактури. Представен е и аналитичен регистър на счетоводна сметка 499 „Други кредитори" на под сметка за самият доставчик, от които е видно, че неразплатените фактури остават на кредитно салдо по сметка, като стоките се завеждат по 304 сметка „Стоки". Счетоводна сметка 401 „Доставчици" на аналитично ниво за текущата година е с нулево салдо, а в следващата година има аналитичен регистър на 401 сметка с под сметка на съответният доставчик, която през новата година е с начално дебитно салдо през следващата година. На запитване до фирмата на какво се дължи разминаването не е получен отговор. Всички фактури за доставка от доставчика са разплащани в брой по 501 сметка „Каса", но при тези разминавания не е ясно къде намират отражение същите, както и доколко тези данни са верни.

 Съгласно чл.24, вр.чл.68 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. Предмет на доставките по процесните фактури, издадени от „С." ЕООД с ЕИК ..... са родово определени вещи – сирене и млечни продукти. Събраните доказателства относно получаване на процесните родово определени вещи представени в хода на ревизионното производство както от доставчика, така и от получателя навеждат към недоказаност на предаването им на получателят по доставката, поради което е прието, че не са установени по безспорен начин обстоятелствата по наличие на реално осъществени доставки по процесните данъчни документи от „С." ЕООД с ЕИК ..... - доставчик на ревизираното лице.

 Липсата на доставка на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС e възприето като основание за непризнаване на данъчен кредит за доставки по горепосочените фактури с ДО 70 699.50 лв. и ДДС в размер на 14 139.90 лв.

 5/ „Б.” ЕООД с ЕИК ****** за доставка на млечни продукти по фактури, подробно описани на стр.34 от РД. Изготвено е ИПДПОЗЛ № П - 22221418103062-040-001/ 11.06.2018 г., което е изпратено на деклариран електронен адрес. Извършени са две посещения на адрес по чл. 8 от ДОПК и на адрес за кореспонденция във връзка с връчване на ИПДПОЗЛ № П - 22221418103062-040-001 / 11.06.2018 г., за които са съставени Протоколи обр. КД-73 № 1257447/20.06.2018 г. и № 1257557/28.06.2018 г. Констатирано е, че на посочените адреси не е открито дружество „Б." ЕООД или представител на същото.

    Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК № П - 22221418103062-С32-001/29.06.2018 г., което е публикувано в Интернет и изпратено по пощата на 29.06.2018 г. Съобщение по чл. 32 от ДОПК е поставено на таблото на офис „Изток" на 29.06.2018 г. и свалено на 16.07.2018 г. с Протокол № П – 22220618103062-П32-001/16.07.2018 г. Върнато писмо с обратна разписка 8100014654160 от 02.07.2018 г. с гриф „несъществуващ адрес".

 След изтичане на законоустановения срок задълженото лице, негов представител или пълномощник, или служител определен да получава съобщения или книжа не се е явило и не са представени изисканите документи.

     На основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК, ИПДПОЗЛ № П - 22221418103062-040-001 / 11.06.2018 г. се прилага към досие и документа се счита за редовно връчен.

 В хода на ревизията е установено, че издадените фактури са включени в СД и Дневник за продажби за съответния период.

    Предмет на доставките в посочените фактури са стоки, като не са уточнени какви са точно. Не са представени фактури, няма документи за извършени плащания. Не са представени счетоводни документи и справки. Не е представен стоков поток и предходен доставчик. Не са представени документи за извършен транспорт на стоките.

   С искането за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице са изискани конкретни доказателства и подробни писмени обяснения с цел реалност на доставките и достоверност на редовно водено счетоводство. От ревизираното лице са представени единствено заверени копия на самите фактури, без транспортен документ, както и складови разписки, пътни листи, талони и др. за доказване реалността на доставките по тези фактури. Представен е и аналитичен регистър на счетоводна сметка 499 „Други кредитори" на под сметка за самият доставчик, от които е видно, че неразплатените фактури остават на кредитно салдо по сметка, като стоките се завеждат по 304 сметка „Стоки". Счетоводна сметка 401 „Доставчици" на аналитично ниво за текущата година е с нулево салдо, а в следващата година има аналитичен регистър на 401 сметка с под сметка на съответният доставчик, която през новата година е с начално дебитно салдо през следващата година. На запитване до фирмата на какво се дължи разминаването не е получен отговор. Всички фактури за доставка от доставчика са разплащани в брой по 501 сметка „Каса", но при тези разминавания не е ясно къде намират отражение същите, както и доколко тези данни са верни.

    Съгласно чл.24, вр.чл.68 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. Предмет на доставките по процесните фактури, издадени от „Б." ЕООД с ЕИК ..... са родово определени вещи – сирене и млечни продукти. Събраните доказателства относно получаване на процесните родово определени вещи представени в хода на ревизионното производство както от доставчика, така и от получателя навеждат към недоказаност на предаването им на получателят по доставката, поради което е прието, че не са установени по безспорен начин обстоятелствата по наличие на реално осъществени доставки по процесните данъчни документи от „Б." ЕООД с ЕИК ..... - доставчик на ревизираното лице.

 Липсата на доставка на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС e възприето като основание за непризнаване на данъчен кредит за доставки по горепосочените фактури с ДО 37 970.00 лв. и ДДС в размер на 7594.00 лв.

 6/“Ц.” ЕООД. с булстат:..... за доставка на млечни продукти по фактури, подробно описани на стр. 38 от РД. В хода на проверката било изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № П-22220618101733-040-001 / 08.06.2018 г. За връчване на ИПДПОЗЛ № П-22220618101733-040-001 / 08.06.2018 г. са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, документирани с Протоколи № 1255820/08.06.2018 г. и № 1255824/18.06.2018.г. Посещенията са извършени и с цел насрещната проверка да бъде извършена на място при проверяваното лице, като се провери на място счетоводната и търговска документация на дружеството.

  Поради не откриване на задълженото лице на адреса за кореспонденция, който съвпада с адреса по чл.8 от ДОПК, е изготвено съобщение по реда на чл.32 от ДОПК П-22220618101733-С32001 / 19.06.2018 г., което е поставено на 19.06.2018 г. на таблото в офис Подуяне и е публикувано в Интернет страницата на приходната администрация. Изпратена е покана по пощата с изх. № 06-5306-729 / 19.06.2018 г. с обратна разписка. Видно от известието за доставка, същото се е върнало с отметка „Несъществуващ адрес". На основание чл.32 ал.5 от ДОПК на посочения от лицето електронен адрес е изпратено електронно съобщение. Не е получен отговор, че изпратеното съобщение е отворено / получено. Съобщението по чл.32 от ДОПК е свалено на 04.07.2018 г. с Протокол № П-22220618101733-П32-001/04.07.2018 г. След извършените действия и на основание чл.32 ал.6 от ДОПК ИПДПОЗЛ се смята за редовно връчено.

 Дружеството не е представило изисканите с ИПДПОЗЛ № П-22220618101733-040-001 / 08.06.2018 г. документи.

 При извършена проверка в ИС на НАП - ПП VAT 14 е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и справката декларация за съответния данъчен период като издадени от „Ц." ЕООД, ЕИК ..... на „Р." ЕООД с ЕИК ********.

  С искането за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице са изискани конкретни доказателства и подробни писмени обяснения с цел реалност на доставките и достоверност на редовно водено счетоводство. От ревизираното лице са представени единствено заверени копия на самите фактури, без транспортен документ, както и складови разписки, пътни листи, талони и др. за доказване реалността на доставките по тези фактури. Представен е и аналитичен регистър на счетоводна сметка 499 „Други кредитори" на под сметка за самият доставчик, от които е видно, че неразплатените фактури остават на кредитно салдо по сметка, като стоките се завеждат по 304 сметка „Стоки". Счетоводна сметка 401 „Доставчици" на аналитично ниво за текущата година е с нулево салдо, а в следващата година има аналитичен регистър на 401 сметка с под сметка на съответният доставчик, която през новата година е с начално дебитно салдо през следващата година. На запитване до фирмата на какво се дължи разминаването не е получен отговор. Всички фактури за доставка от доставчика са разплащани в брой по 501 сметка „Каса", но при тези разминавания не е явно къде намират отражение същите, както и доколко тези данни са верни.

   Съгласно чл.24, вр.чл.68 от ЗЗД собствеността върху родово определени вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. Предмет на доставките по процесните фактури, издадени от „Ц." ЕООД с ЕИК ..... са родово определени вещи – сирене и млечни продукти. Събраните доказателства относно получаване на процесните родово определени вещи представени в хода на ревизионното производство както от доставчика, така и от получателя навеждат към недоказаност на предаването им на получателят по доставката, поради което е прието, че не са установени по безспорен начин обстоятелствата по наличие на реално осъществени доставки по процесните данъчни документи от „Ц." ЕООД с ЕИК ..... - доставчик на ревизираното лице.

 Липсата на доставка на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС e възприето като основание за непризнаване на данъчен кредит за доставки по горепосочените фактури с ДО 62 410.90 лв. лв. и ДДС в размер на 12 482.18 лв.7594.00 лв.

 

Тези констатации са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03002718002867-092-001 / 05.11.2018 г., връчен по електронен път на задълженото лице на 12.18.2018 г., срещу който дружеството е упражнило правото си на възражение. Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна.

 Актът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание и е връчен на ревизираното лице електронно на 16.01.2019г., съгласно извършеното отбелязване в него. 

 Срещу РА е подадена жалба вх. № 33500-13/30.01.2019 г. до Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение № 34 от 04.04.2019 г. потвърдил изцяло ревизионният акт.

 Недоволен, оспорващият депозирал жалба срещу Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна до Администратративен съд – Шумен.

 По делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по което не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствата по делото.

 При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

 Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

 В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.

 

Основните предпоставки за упражняването на правото на данъчен кредит са уредени в чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в чл. 70 от закона, едно от които ограничения е това по ал. 5, съгласно която не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Предвид особеностите на правния институт, който урежда правото на данъчен кредит и при действието на ЗДДС следва да се посочи, че наличието на облагаема доставка /чл. 6, ал. 1, и чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 8 от ЗДДС досежно услугата/ е основният елемент от правопораждащият фактически състав на разпоредбата на ч. 68, ал. 1 от ЗДДС, тъй като независимо от изричното посочване на това обстоятелство в т. 1 от ал. 1 на чл. 68 от ЗДДС, както и при тълкуване на разпоредбата на чл. 68, ал. 2, вр. с чл. 25, ал. 5 /изискуемост на данъка/ и чл. 25, ал. 1/възникване на данъчното събитие/.

 

По делото основният спорен въпрос между страните е дали издадените от „Б.М....“ ЕООД, „Й.“ ЕООД, „Д. АРТ ДИЗАЙН“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Ц.“ ЕООД фактури документират действително извършени доставки с посочения във фактурите предмет. Сами по себе си издадените фактури не могат да бъдат индиции за извършването на доставки с този предмет, но не е достатъчно доказателства за реално извършени такива, при съмнение относно достоверността на вписаните в тях факти и обстоятелства. Единствено от тези документи обаче не се установява релевантния за спора факт - доставчикът да е притежавал необходимото количество от посочените стоки, за да прехвърли правото на собственост върху тях на жалбоподателя. Това по делото остава недоказано.

 

В хода на ревизионното производство при извършените насрещни проверки, по които не са били представени отстрана на доставчиците документи, свързани с материалната и техническа обезпеченост, сертификати за произход и срок на годност на стоките, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, както и всякакви други съпътстващи документи, от които могат да се извлекат данни за конкретните доставки.

 В съдебната фаза по делото са представени приемо-предавателни протоколи по отношение доставките от „Б.м.... „ ЕООД и „Й.“ ЕООД и търговски документи, приложени към издадените фактури. Същите обаче съдът преценява като недостатъчни, за да формират убеждение, че стоките са били действително доставени именно от конкретния доставчик и получени от жалбоподателя. Представените и протоколи и търговски документи представляват частни свидетелстващи документи, които като такива не притежават материална доказателствена сила относно посочените в тях факти и обстоятелства. Доколкото тези документи нямат достоверна дата, а удостоверяваните с тях обстоятелства благоприятстват страната, която ги представя, същите не са достатъчни да формират извод за осъществяване на релевантните по делото факти. Само въз основа на тях не може да се направи заключение, че стоките – предмет на фактурите са действително предадени конкретно от доставчика, съответно че е прехвърлена собствеността им и с това доставката е осъществена. За този доставчик липсват доказателства, от които да може да се установи как, с какво превозно средство и от кое лице е извършен превоза, кога и къде стоките са натоварени, съответно приети. Такива данни не могат да се извлекат от приемо-предавателните протоколи и търговските документи, в които не фигурира място на получаване.Липсата на данни и доказателства относно това кога, от кого и за чия сметка е извършен превоза, кои конкретно лица са го осъществили, от къде са натоварили стоката/от чий склад и къде съответно са я доставили, на кое място и от кой тя е приета, не позволява да се приеме за доказано действителното предаване, респективно прехвърляне на собствеността на стоката, а следователно и реалното осъществяване на доставките. Именно невъзможността да бъдат установени конкретните елементи, свързани с натоварването, превоза и предаването на стоките, правят процесните доставки недоказани. Този извод се подкрепя и от отсъствието на каквито и да било данни за произход на стоките, тяхното придобиване от доставчика и възможността му да ги достави.

 С оглед късното им представяне едва в съдебната фаза, както и липсата на информация за начина на доставките и подписалите ги лица, съдът намира, че същите не внасят яснота по спорните по делото моменти.

 По делото е представена пътна книжка в оригинал с обозначение, че принадлежи на МПС – Микробус „Форд транзит“ с рег. № *****. Оспорващият сочи в обясненията си, че микробусът е бил нает по договор за наем и с него е осъществяван разнос по време на процесния период.

 Съдът намира, че с оглед липсата на хронологични записвания в документа /начална дата е посочена 03.11.2014 г., в последствие са нанесени данни за 2015 г. и 2016 г., след това отново са обективирани данни от 2015 г./, същият не съставлява годно доказателсто относно съдъращите се в нея данни. Вън от горното, липсват данни дали МПС е било оборудвано за целите на икономическата дейност на оспорващия – с хладилна камера, предвид вида на стоките – млечни изделия, за които са необходими специфични условия при транспорт.

 

По искане на дружеството-жалбоподател по делото е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено, кореспондира с доказателстата по делото, поради което съдът го кредитира с доверие.

 След анализ на счетоводната документация вещото лице е заключило, че по всяка от процесните фактури, стоките могат да бъдат бъдат идентифицирани по вид (сирене, деликатесен продукт Роли, кашкавал) и количество. Фактурите не съдържат информация за качество  на стоките, партиден номер, дата на производство, трайност на хранителните продукти. Тази информация следва да се съдържа в експедиционни бележки, приемно-предавателни протоколи, търговски документ и/или др.документи съпровождащи стоката.

 Към по-голямата част от фактурите, издадени от „Б.М....”ЕООД  и „Й.” ЕООД за „Р.” ЕООД са налични „приемно-предавателен протокол/стокова складова”. Същите са издадени без номера, формално, винаги на датата на фактурата, повтарят информацията  от фактурата за вида на стоката и количеството (том 2, лист 83-98 и лист 177-181). Не съдържат данни за лицето предало и лицето получило стоката, подписи на двете страни по доставката, мястото на получаване/предаване, транспортното средство с което е транспортирана стоката до получателя. 

 Към по-голямата част от фактурите, издадени от „Б.М....”ЕООД  за „Р.” ЕООД са налични „Търговски документ”. Същите документи са издадени формално, винаги на датата на фактурата, повтарят информацията  от фактурата за вида на стоката и количеството (том 2, лист 99-140 ). Не съдържат данни за асортимента на стоката (сирене „Приста”, сирене „Далия” и т.н.), партидния номер на продукта (датата на производство), ветеринарния регистрационен номер на фирмата производител (BG2712016 за „Б.М....”ЕООД), срока на годност на продукта. Тази информация следва впоследствие да се отрази в търговския документ, издаден от „Р.” ЕООД за неговите клиенти по веригата, на които е продаден съответния хранителен продукт, така че достигайки до крайния клиент са всяка от хранителните стоки да е известен производителя, партидата, датата на производство, срока на годност.

 Към фактурите, издадени от „Д. арт дизайн” ЕООД, „С.”ЕООД, „Б.” ЕООД, „Ц.”ЕООД не са налични приемно-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови стокови разписки, търговски документи и др. документи, доказващи производителя на хранителните стоки, дати на производство, срок на годност, място на предаване на стоките, лица извършили транспорта и предаването. Документът за произход (търговски документ) придружаващ храните при всяка доставка съдържа информация за вида, количеството, партидата към която принадлежи храната (партиден номер), обект/фирмата производител. При храни с произход предприятия от ЕС или внос, в документа се вписва и страната на произхода на стоката. При храни с произход Република България се вписва фирмата производител или обекта на фирмата доставчик. Документът за произход може да бъде с наименование: търговски документ или декларация за съответствие, или сертификат за произход.

 Поради липса на описаната по-горе информация, част от която е абсолютно задължително да придружава хранителните стоки при тяхното движение, ССЕ не може да направи обоснован извод, че стоките по процесните фактури са доставени на жалбоподателя от съответния доставчик.

 Този извод на вещото лице потвърждава констатациите в РА. Нещо повече, с оглед формулираната задача за проследяване на доставките и последващите им продажби вещото лице е описало детайлно в Таблица №8 към експертизата всички релевантни факти-издадените фактури от доставчиците към оспорващия, както и издадените от него досежно последващите продажби. След анализ е достигнало до извода за липса на идентичност на стоките, както и несъответсвие по вид и обем.

 При опит за снабдяване с документи от „Б.М....“ ЕООД, „Й.“ ЕООД, „Д. АРТ ДИЗАЙН“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Ц.“ ЕООД вещото лице е успяло да осъществи контакт единствено с представител на „Б.М....“ ЕООД, „Й.“ ЕООД, като от посочените дружества не са представени никакви допълнителни документи във връзка със спорните доставки.

  Въз основа на заключението на ССЕ не може да се обоснове извод за реални доставки на стоки. Поради непредставяне на нужните счетоводни документи от доставчиците, не може да се обоснове извод, за идентичност на предмета на доставката по фактурите, издадени от „Б.М....“ ЕООД, „Й.“ ЕООД, „Д. АРТ ДИЗАЙН“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Ц.“ ЕООД и тези, издадени от "Р." ЕООД към негови клиенти. т.е. не може да се установи, че това са същите стоки и е налице откроен стоков поток.

 Поради това съдът намира, че фактът на осъществяване на доставка на стоки по издадените фактури не е доказан. Не може само и единствено въз основа на издадени фактури да бъде направен обоснован извод за наличието на доставка и оттам за условията на признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Липсват достоверни данни за придобиването и движението на стоките, както и за реалното им доставяне по издадените фактури. Не е налице и хипотеза на транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал.1 от ТЗ, при която страните уговарят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице, т.е. договорка продавачът да престира не на купувача, а на посочено от него трето лице. Видно от процесните фактури става въпрос за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с предаването на стоката - арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. От своя страна изследването на произхода на стоката позволява да се направят категорични изводи относно реалността на доставката, която представлява първостепенно и задължително условие, обуславящо възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Това означава да се наблюдава веригата на формиране на новосъздадената стойност /т. нар. принадена стойност/, т.е. да се контролира механизма на функциониране на ДДС и да се предотвратява или пресича ощетяването на бюджета, което е част от целта на ЗДДС. Не се касае и за проследяване произход на стоката от предходни доставчици, а за установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно, че доставчикът е разполагал със съответния вид и количество стока и я е предал на получателя, като по този начин е прехвърлил собствеността върху нея. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки.

 Неоснователно е и позоваването от страна на жалбоподателя на практиката на СЕС. По цитираните от жалбоподателя решения и много други СЕС стига до извода, че търговците, които предприемат всички предпазни мерки, които може разумно да се изискват от тях да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама /било то с ДДС измама или друга измама/, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки без да загубят правото си на приспадане на данъчен кредит. Недоказаният по делото факт обаче е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка /обратното не е установено по делото/ нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11.

 Относно доставчик „Б.м....“ ЕООД с ЕИК ......:

 По фактури, издадени от това дружество за периода 03.11.2014г. - 29.01.2016г., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 73 948.44 лв. Фактурите са описани подробно в РД (стр.7 - 8; стр.9-10 от РД) с предмет на стопанските операции „сирене, кашкавал, деликатесен продукт, деликатес”. Същите са включени в дневниците за продажби на доставчика. Начисленият данък върху добавената стойност за продажбите не е издължен.

 По отношение на тези фактури от жалбоподателя са били представени копия от тях, приемо-предавателни протоколи и търговски документи. При извършената насрещна проверка на доставчика от него не са представени документи.

 При така събраните доказателства органите по приходите са направили извод за липса на реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури и са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 73 948.44 лв.

 Следва да се има предвид, че първото нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за целите на този закон. Точно този факт по делото остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици - признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Както вече се посочи, не може само въз основа на издадени фактури и придружаващи документи, които дублират съдържанието на фактурите да се доказва извършена доставка и предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит тогава, когато лицата са длъжни да документират доставката надлежно и да отразят извършената стопанска операция.

 С оглед на така очертаното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказан фактът на извършване на доставки по процесните фактури, за който положителен факт той е страната в процеса, която носи доказателствената тежест, тъй като черпи от него изгодни за себе си правни последици. При така установеното от фактическа страна и липсата на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с.з., поради което съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

 Относно доставчик „Й.“ ЕООД с ЕИК ....:

 По фактури, издадени от това дружество за периода 22.02.2016г. - 12.12.2016г., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 646.76 лв. Фактурите са описани подробно в РД (стр.15 - 16 от същия) и са с предмет на стопанската операция „сирене и деликатес Роли”. Фактурите са включени в дневника за продажбите на доставчика. Начисленият данък върху добавената стойност за продажбите не е издължен.

 По отношение на тези фактури от жалбоподателя са били представени копия от тях, приемо-предавателни протоколи и търговски документи. При извършената насрещна проверка на доставчика от него не са представени документи.

 При така събраните доказателства органите по приходите са направили извод за липса на реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури и са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на на 28 646.76 лв.  

 Следва да се има предвид, че първото нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за целите на този закон. Точно този факт по делото остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици - признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Както вече се посочи, не може само въз основа на издадени фактури и придружаващи документи, които дублират съдържанието на фактурите да се доказва извършена доставка и предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит тогава, когато лицата са длъжни да документират доставката надлежно и да отразят извършената стопанска операция.

 С оглед на така очертаното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказан фактът на извършване на доставки по процесните фактури, за който положителен факт той е страната в процеса, която носи доказателствената тежест, тъй като черпи от него изгодни за себе си правни последици. При така установеното от фактическа страна и липсата на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с.з., поради което съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

      Относно доставчик „Д. –арт дизайн“ ЕООД с ЕИК ......:

 По фактури, издадени от това дружество за периода 04.12.2017г. - 22.12.2017г., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 852.60 лв. Фактурите са описани подробно в РД (стр.23 и стр.25 от РД) с предмет на стопанската операция "сирене и деликатес”. Фактурите са включени в дневника за продажбите на доставчика. Начисленият данък върху добавената стойност за продажбите не е издължен.

 По отношение на тези фактури от жалбоподателя са били представени копия от тях. При извършената насрещна проверка на доставчика от него не са представени документи.

 При така събраните доказателства органите по приходите са направили извод за липса на реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури и са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 8 852.60 лв.   

 Следва да се има предвид, че първото нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за целите на този закон. Точно този факт по делото остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици - признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Както вече се посочи, не може само въз основа на издадени фактури и придружаващи документи, които дублират съдържанието на фактурите да се доказва извършена доставка и предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит тогава, когато лицата са длъжни да документират доставката надлежно и да отразят извършената стопанска операция.

 С оглед на така очертаното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказан фактът на извършване на доставки по процесните фактури, за който положителен факт той е страната в процеса, която носи доказателствената тежест, тъй като черпи от него изгодни за себе си правни последици. При така установеното от фактическа страна и липсата на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с.з., поради което съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

 По делото не са представени никакви други доказателства, освен събраните в хода на ревизията. След като не е установено по делото реалното наличие на стоките при доставчика и при получателя, съдът приема за правилни от фактическа страна изводите на приходните органи, че не е установен правнорелевантния факт за наличие на облагаеми доставки на стоки. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Поради това съдът намира, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на посоченото правно основание.

        Относно доставчик „С.“ ЕООД с ЕИК .....:

 По фактури, издадени от това дружество за периода 29.05.2017г. - 28.07.2017г., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 139.90 лв. Фактурите са описани подробно в РД (стр.ЗО от РД) с предмет на стопанската операция „сирене, краве сирене и деликатес Роли". Фактурите за м. май и юни 2017г. са включени в дневниците за продажби на доставчика. Фактурите за м. юли 2017г., които са с обща данъчна основа 32 675.60 лв. и начислен ДДС общо 6 535.12 лв., не са включени в дневника за продажбите на „С.“ ЕООД /стр. 28 от РД/. Начисленият данък върху добавената стойност за продажбите от м.05 и м.06.2017г. не е издължен.

 По отношение на тези фактури от жалбоподателя са били представени копия от тях. При извършената насрещна проверка на доставчика от него не са представени документи.

 При така събраните доказателства органите по приходите са направили извод за липса на реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури и са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 14 139.90 лв.    

 Следва да се има предвид, че първото нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за целите на този закон. Точно този факт по делото остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици - признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Както вече се посочи, не може само въз основа на издадени фактури и придружаващи документи, които дублират съдържанието на фактурите да се доказва извършена доставка и предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит тогава, когато лицата са длъжни да документират доставката надлежно и да отразят извършената стопанска операция.

 С оглед на така очертаното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказан фактът на извършване на доставки по процесните фактури, за който положителен факт той е страната в процеса, която носи доказателствената тежест, тъй като черпи от него изгодни за себе си правни последици. При така установеното от фактическа страна и липсата на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с.з., поради което съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

 По делото не са представени никакви други доказателства, освен събраните в хода на ревизията. След като не е установено по делото реалното наличие на стоките при доставчика и при получателя, съдът приема за правилни от фактическа страна изводите на приходните органи, че не е установен правнорелевантния факт за наличие на облагаеми доставки на стоки. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Поради това съдът намира, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на посоченото правно основание.

 Относно доставчик „Б.“ ЕООД с ЕИК .....:

 По фактури, издадени от това дружество за периода 07.03.2018г. - 23.03.2018г., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 594.00 лв. Фактурите са описани подробно в РД (стр.34 от доклада) с предмет на стопанската операция „сирене, краве сирене и деликатес Роли”. Посочените документи са включени в дневниците за продажби на доставчика. Начисленият данък върху добавената стойност за продажбите не е издължен.

 По отношение на този доставчик по делото не са представени други доказателства, освен събраните в хода на ревизията. Следва да се има предвид, че първото нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за целите на този закон. Точно този факт по остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с доставката на стоките и изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици - признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. По тези съображения правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 6, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

 След като не е установено извършване на реални доставки на стоки по процесните фактури, правото на данъчен кредит по тях е отказано законосъобразно на посочените правни основания.

 Относно доставчик „Ц.“ ЕООД с ЕИК .....:

 По фактури, издадени от това дружество за периода 29.08.2017г. - 21.11.2017г„ не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 482,18 лв. Фактурите са описани подробно в РД (стр.38 от доклада) с предмет на стопанската операция „сирене, сирене овче и Роли“. Посочените документи са включени в дневниците за продажби на доставчика. Начисленият данък върху добавената стойност за продажбите не е издължен.

 По отношение на тези фактури от жалбоподателя са били представени копия от тях. При извършената насрещна проверка на доставчика от него не са представени документи.

 При така събраните доказателства органите по приходите са направили извод за липса на реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури и са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 12 482,18 лв.     

 Следва да се има предвид, че първото нещо от което в случая се интересува материалният данъчен закон е не външното оформяне на операцията, а тя да представлява реална облагаема доставка за целите на този закон. Точно този факт по делото остана недоказан. Доказателствената тежест на установяването на факти, свързани с изпълнението на услугите е на жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици - признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Както вече се посочи, не може само въз основа на издадени фактури и придружаващи документи, които дублират съдържанието на фактурите да се доказва извършена доставка и предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит тогава, когато лицата са длъжни да документират доставката надлежно и да отразят извършената стопанска операция.

 С оглед на така очертаното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказан фактът на извършване на доставки по процесните фактури, за който положителен факт той е страната в процеса, която носи доказателствената тежест, тъй като черпи от него изгодни за себе си правни последици. При така установеното от фактическа страна и липсата на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с.з., поради което съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

  По делото не са представени никакви други доказателства, освен събраните в хода на ревизията. След като не е установено по делото реалното наличие на стоките при доставчика и при получателя, съдът приема за правилни от фактическа страна изводите на приходните органи, че не е установен правнорелевантния факт за наличие на облагаеми доставки на стоки. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Поради това съдът намира, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на посоченото правно основание.

 С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на органите по приходите, че по спорните фактури от всички посочени по-горе доставчици, не са налице доказателства за реално осъществени доставки на стоки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. поради което на основание чл. 68. ал. 1. т. 1 от ЗДДС. както и на основание чл. 70, ат. 5 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит.

 Видно от мотивите на РД и РА ревизиращите органи са приели, че за жалбоподателя не следва да възникне правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от описаните в акта доставчици, тъй като не е доказано реалното осъществяване на документираните с тях доставки.

 В конкретния случай е безспорно, че се касае за доставки на стоки, и по- специално на различни видове млечни изделия. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В конкретния случай първото условие да бъде прехвърлено право на собственост върху стоките е доставчиците да са разполагали с необходимото количество стока от съответния вид и количество.

 Всяка конкретна доставка предполага наличието на различни предпоставки, за да се приеме, че същата е осъществена.

 Спецификата на доставяната стока - храна от животински произход, предназначена за човешка консумация, е обвързана от строги нормативни изисквания и контрол при производството, съхранението и търговията й. Във връзка с това, в нормативната уредба са регламентирани строги правила по отношение производството, съхранението и търговията с такива продукти, с цел спазване изискванията за качество, контрол и възможност за проследяване произхода на тези стоки.  Всяка една доставка на храна от животински произход, считано от 01.01.2007 г., задължително се придружава от търговски документ по образец, в който се отразяват данните за произхода па стоката и се посочва ветеринарния регистрационен номер на обекта, от който тази стока произхожда.

 От страна на жалбоподателя не са представени документи, които осигуряват такова проследяване на стоките, закупени от доставчиците. В наличните доказателства липсват сертификати за качество или за извършен ветеринарно-медицински контрол. Наличието единствено на фактури, издадени от доставчиците не са достатъчни доказателства, удостоверяващи произхода на фактурираните млечни изделия. Следва да се отбележи, че нито в хода на ревизионното производство, нито пред съдебната инстанция са ангажирани доказателства за произхода на стоката.

 По преписката не е приложено нито едно доказателство, издадено по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, което да удостоверява проверка и установен произход на фактурираните млечни изделия от съответните контролни органи.

 Наличието на стоките в определени обекти, извеждането им от тях, транспортирането им до обекти на жалбоподателя, отделянето им за жалбоподателя, са все обстоятелства, от които може да се прави извод за фактическото предаване на определена стока на жалбоподателя. Доказателства във връзка с осъществяването им обаче не са представени в настоящото производство.

 Липсата на документи за движението на фактурираните стоки обосновава законосъобразността на изводите на ревизиращите органи относно липсата на фактически извършени доставки между посочените контрагенти по спорните фактури.

 Неоснователно жалбоподателят са позовава на решение на съда на ЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, за да обоснове правото на приспадане на данъчен кредит. В същото ясно и изчерпателно е посочено, че като основополагащ фактор за ползване на това право е извършването на отразената по фактурата сделка /т. 33, 2 от Решението на ЕС/.

 В обобщение следва да се посочи, че правото на данъчен кредит, съгл. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В процесния случай е установено по безспорен начин, че са издадени фактури от доставчиците „Б.М....“ ЕООД, „Й.“ ЕООД, „Д. АРТ ДИЗАЙН“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Ц.“ ЕООД, но това не е достатъчно за да се упражни от получателя на фактурите приспадането на данъчен кредит. Фактурата като частен диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена сила, поради което е необходимо наличието на други съпътстващи документи, от които да се установи безспорно, че доставката е извършена, което означава да се докаже, че съответната стока е предадена или услугата е действително извършена. Относно доставката на стока, като се има предвид дефиницията, съдържаща се в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, е необходимо да се установи фактическото разпореждане със стоката, което означава, че не е необходимо доставчикът да е собственик на същата стока, каквото е изискването по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а да я притежава, за да може да я предаде в патримониума на получателя. В процесния случай това не е доказано. Наличието на приемателно-предавателни протоколи, каквито се съдържат по делото не може да установи по несъмнен начин, че доставките са осъществени. Касае се за хранителни стоки в големи количества, предмет на доставките, транспортирането на които изисква специализиран транспорт  но доказателства за превозването им не са ангажирани.

 Не са представени никакви доказателства относно придружителните документи, които съпътстват доставките на хранителни стоки - сертификати за качество, съхранение и срок на годност, които би трябвало да притежава ревизираното лице.

 С РА е установено, че през 2016 г. са издадени фактури от „.Р.” ЕООД за реализация на стоки - сухо мляко, палмово масло и сирене по фактури №233/03.02.2016 г., №376/05.12.2016г. и №383/30.12.2016 г., които са включени в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди с нулеви стойности на данъчните основи и ДДС. На основание чл. 85 от ЗДДС във връзка с чл.86 от ЗДДС за посочените доставки е начислен ДДС както следва: за м. 02.2016 г. - 990 лв.: за м. 12/2016 г. -2 363.10 лв.

   Същите са включени в Дневниците за продажбите за 02/2016 г. и за 12/2016 г. с нулеви стойности на данъчната основа и ДДС. Тези фактури са включени в дневниците за покупките на клиентите по тези фактури за съответният данъчен период. Заверени копия на същите са приложени към настоящият ревизионен доклад.

  Настоящият съдебен състав намира, че правилно в РА на основание чл.25 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС за всяка извършена доставка на стока - в случая продажба на стока към дата на прехвърляне на собствеността, на основание чл.26 от ЗДДС и чл.66 от ЗДДС се начислява ДДС за съответният данъчен период.

 Настоящият съдебен състав намира, че многобройните възражения в жалбата и в писмените бележки са неоснователни. Следва да се има предвид, че по искане на процес. представител на оспорващия, делото е било няколкократно отлагано, с оглед осигуряване на възможност за представяне на доказателства по делото. Такива не са представени, поради което и се възприемат от съда като защитна теза.

 От доказателствата по делото е видно, че доставчиците по процесните сделки са били многократно търсени както в хода на ревизионното производство, така и в съдебната фаза във връзка с възложената задача на ССЕ. Същите не са намерени, респ. не са представени никакви доказателства във връзка със спорните доставки.

 Неоснователно е и възражението на процес. представител на оспорващия, че още в първото заседание е направено искане за допускане на гласни доказателства, по което съдът не се е произнесъл.

 Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 15.10.2019 г. /стр. 7-8/, съдът с мотивирано определение е отхвърлил доказателственото искане за събиране на гласни доказателства, с оглед забраната на чл. 158, ал. 1 от ДОПК, във вр. чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

 Наред с това са дадени указания на процесуалния представител на оспорващия, че в случай, че навежда твърдения, че доставчиците, не желаят да предоставят въпросните документи, разполага с процесуалната възможност да поиска издаването на съдебно удостоверение от съда, по силата на което да се снабди с друго такова по отношение на исканите доказателства и обстоятелства.

 От така предоставената процесуална възможност жалбоподателят не се е възползвал, като в подкрепа на твърденията си е направил искане за допускане и назначаване на ССЕ, което е уважено-допусната и изслушана по делото е ССЕ, заключението по която неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по делото. Възраженията във връзка с приетото заключение в писмените бележки на процес. представител на оспорващия за неоснователни и извън процесуалната възможност за изразяване становище, доколкото с определение от 09.07.2020 г. съдебното дирене е обявено за приключено и е даден ход по същество.

 

Така изложеното мотивира съда да приеме за законосъобразен Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №34/04.04.2019 г. на Директор на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП за установени с него данъчни задължения по ЗДДС за периода от м.11.2014г. до м.04.2018г. включително в размер на 149 016,98 лв. главница и 38 723,73 лв. лихви въз основа на непризнато право на данъчен кредит за покупка на стоки по данъчни фактури, издадени от доставчиците – „Б.м....” ЕООД с ЕИК:......, „Й.”ЕООД с ЕИК:...., „Д. арт дизайн” ЕООД с ЕИК:201273922, „С.”ЕООД с ЕИК:....., „Б.” ЕООД с ЕИК:....., „Ц.”ЕООД с ЕИК:......

 С оглед изхода на спора, при материален интерес от 187 740.71 лв., в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.8, ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.5  от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5254.81 лева.

 Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът, 

 Р  Е  Ш  И  : 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р.“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.Р.Р., против Ревизионен акт № Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г., издаден от Началник на сектор «Ревизии» в Дирекция «Контрол» при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №34/04.04.2019 г. на Директор на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП за установени с него данъчни задължения по ЗДДС за периода от м.11.2014г. до м.04.2018г. включително в размер на 149 016,98 лв. главница и 38 723,73 лв. лихви въз основа на непризнато право на данъчен кредит за покупка на стоки по данъчни фактури, издадени от доставчиците – „Б.м....” ЕООД с ЕИК:......, „Й.”ЕООД с ЕИК:...., „Д. арт дизайн” ЕООД с ЕИК:*****, „С.”ЕООД с ЕИК:....., „Б.” ЕООД с ЕИК:....., „Ц.”ЕООД с ЕИК:......

ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.р.р.да заплати на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата 5254.81 лева пет хиляди двеста петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.