О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 644 

 

гр.Шумен, 13.11.2017г

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав: 

 

                    Административен съдия: Маргарита Стергиовска 

 

като разгледа докладваното от административния съдия АД 329 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по подадена искова молба от адв. Д.П.Д.,***,  ЕГН **********, в качеството му на бивш синдик на „Петроелит“ ООД гр. Шумен, в която е релевиран иск да бъде признато за установено, че е изплатено възнаграждение, по което са внесени публичните задължения /ДОО, ЗдрО, ДДФЛ/ по сметките на НАП за периодите м. 11.2012 г. до м. 12.2012 г.; от м. 05.2013 г. до м.12.2013 г. и от м. 01.2014 г. до м. 07.2014 г.

 

В исковата молба се твърди, че за тези периоди на ищеца са му изплатени възнаграждения в качеството му на синдик, за които са платени всички публични задължения.

 

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е процесуалнонедопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:

 

В настоящият случай съдът е сезиран с искане да бъде признато за установено, че е изплатено възнаграждение, по което са внесени публичните задължения /ДОО, ЗдрО, ДДФЛ/ по сметките на НАП за периодите м. 11.2012 г. до м. 12.2012 г.; от м. 05.2013 г. до м.12.2013 г. и от м. 01.2014 г. до м. 07.2014 г.

 

Делата, подведомствени на административните съдилища са изчерпателно изброени в чл.128 ал.1 от АПК, сред които не попада предявената искова претенция, а за допустимостта на иск по реда на чл.128 ал.2 от АПК е необходимо ищецът да посочи, че не е налице друг ред за защита, което в случая не е сторено.

 

Съобразно  чл. 128, ал.2 от АПК, искът, регламентиран в този текст е установителен и в административния съдебен процес намира субсидиарно приложение, тоест допустим е единствено и доколкото ищецът не разполага с други правни способи за защита на своите права и законни интереси, съответно е приложим по всички административни спорове, по които АПК или друг специален закон не предвиждат специален ред за защита. Следователно искът е приложим за спорове извън всички онези, визирани в чл. 128, ал.1 от АПК, както и посочените в специален закон.

 

В този случай, съдът намира, че в конкретната хипотеза ищецът е разполагал с друг ред за защита която изключва приложението на субсидиарния иск по  чл. 128, ал.2 от АПК и това е редът, предвиден в разп. на ДОПК и КСО, в които са разписани начините и реда за установяването на публични задължения.

 

В случая ищецът не сочи, че е изчерпал възможността по реда на специалните норми, не сочи и наличието на някакъв спор между него от една страна и административен орган от друга, във връзка с признаването на горепосоченото правоотношение.

 

Наличието на друг ред за защита, а именно упоменатият в предходното изречение, е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, въз основа на който е образувано и настоящото съдебно производство. Обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от правото да поиска от компетентните органи установяването на платени задължения по регламентирания ред, не обуславя допустимостта на предявеният в производството отрицателен установителен иск.

 

Вън от горното, в случая правопораждащ факт е дейността на ищеца като синдик, което правоотношение не е административно, а възникването му и отношенията, свързани с упражняването на тази дейност се уреждат от Търговския закон – производства, които не са от компетентността на административните съдилища.

 

На следващо място, в случай, че е налице спор по отношение на извършваната дейност на ищеца като синдик, респ. времето, което му се зачита за трудов стаж, то същият разполага с възможността да защити правата си по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

 

Налице е и процесуална възможност за защита по реда на чл.124 ал.1 от ГПК, доколкото се иска да се установи съществуването или несъществуването на едно право, в случай, че лицето има интерес от това.

 

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуалнонедопустим и не попада в приложното поле на чл.128 ал.1 и ал.2 от АПК.

 

Наличието на друг ред за защита изключва допустимостта на избраната субсидиарна установителна претенция, поради което същата се явява недопустима, съответно и производството по нея следва да се прекрати.  

 

Воден от горното,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

ОСТАВЯ без разглеждане искова молба, предявена от адв. Д.П.Д.,***,  ЕГН **********, в качеството му на бивш синдик на „Петроелит“ ООД гр. Шумен, срещу НАП, ТД-Варна, офис Шумен и НОИ, ТП-гр. Шумен, в която претендира да бъде признато за установено, че е изплатено възнаграждение, по което са внесени публичните задължения /ДОО, ЗдрО, ДДФЛ/ по сметките на НАП за периодите м. 11.2012 г. до м. 12.2012 г.; от м. 05.2013 г. до м.12.2013 г. и от м. 01.2014 г. до м. 07.2014 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 329/2017 г. по описа на Административен съд- гр. Шумен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от датата на получаване на съобщението, ведно с препис от акта. 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 Забележка: Към датата на публикуване Определението не е влязло в законна сила.