Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 308

 

град Шумен, 06.12.2017г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Кремена Борисова                               Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                                           Маргарита Стергиовска

 

 при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Яна Николова от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД № 268 по описа за 2017г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез старши юрисконсулт Ц.С., срещу решение № 449/18.09.2017г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1425/2017г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 245114-F-253694/09.02.2017г. на зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на Е. ***, в качеството му на представляващ „Бул Ем Комерс“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

 

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи, че отговорността на Е. е била правилно ангажирана за описаното в акта и в постановлението деяние, доколкото се установява, че ответникът, в качеството си на представляващ на юридическото лице, не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 16, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Деятелността му неправилно е била възприета на за „маловажна“ от съда, поради което съдебният състав е постановил порочен акт, отменяйки наложеното административно наказание. Поради това се отправя искане за отмяна на процесното решение и за потвърждаване на правораздавателния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.  

 

Ответникът, Е. Х. Е., в съдебно заседание се явява лично и моли предявената жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното решение бъде оставено в сила.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

С обжалваното съдебно решение състав на Районен съд – гр. Шумен е отменил Наказателно постановление № 245114-F-253694/09.02.2017г. на зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на Е. ***, в качеството му на представляващ „Бул Ем Комерс“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 253694/26.09.2016г. Актът е съставен на Е. Х. Е. за това, че в качеството си на представляващ „Бул Ем Комерс“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър, на годишния финансов отчет за 2015г. в законоустановения срок – до 30.06.2016г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигнал до извод, че наказаното лице е допуснало вмененото му неизпълнение, тъй като изискуемото заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2015г. е било подадено след изтичането на установения за това срок, с което Е. е осъществил състава на административнонаказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Независимо от това, предходният съдебен състав, след като съобразил приобщения доказателствен материал в неговата цялост, достигнал до решаващия извод, че така описаното неизпълнение разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което отменил оспорения пред него санкционен акт.

 

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

 

На първо място, касационната инстанция приема, че санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, регламентиращ отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 38 от закона. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или от съответния орган, чрез заявявянане за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и в този смисъл като търговско дружество „Бул Ем Комерс“ ЕООД е обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2015г.в рамките на  регламентирания в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срок, а именно - до 30 юни на следващата година. От своя страна разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч  натоварва ръководителите на предприятията с отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани в този закон. В този смисъл, правилен и съответен на нормативната уредба и доказателствата по делото е извода на въззивния съд, че именно санкционираното лице, в качеството си на управител и ръководител на дружеството е носело отговорността за съставянето и публикуването на ГФО на дружеството за 2015год. Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото , че годишният финансов отчет за 2015г. на дружеството е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър  от санкционираното лице на 01.08.2016г. т.е. след изтичане на нормативно регламентирания срок за неговото заявяване, с оглед на което е безспорно установено, че с бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.

 

Същевременно обаче, в унисон със застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2015г. е нарушена разпоредбата на 38, ал. 1, т. 1 на ЗСч. Тъй като обаче не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път и макар и след законоустановения срок, е отстранено по собствена инициатива, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира Е. с предвиденото в чл. 74, ал. 1 от ЗСч административно наказание, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложена визираната в санкционната разпоредба санкция.

 

С оглед на това, касационният състав намира за правилен и съответен на закона решаващия правен извод на въззивния съд, чрез който е обоснован извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Поради това съдебното решение, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. 

 

Водим от горното Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449/18.09.2017г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1425/2017г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                2./п/ 

 

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.12.2017 г.