Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

309

 

град Шумен, 06.12.2017г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Росица Цветкова                                              Членове:  Татяна Димитрова

 

                                                                                                                        Снежина Чолакова

 

при секретаря И. В. и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 269 по описа за 2017г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез старши юрисконсулт Ц.С., срещу решение № 470/02.10.2017г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВАНД № 1424/2017г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление № 245115-F253645/09.02.2017г. на зам. директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Бул Ем Комерс“ ЕООД - гр. Велики Преслав, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, ул.Б.Спиров № 44, представлявано от Е.Х.Е., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.

 

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че вмененото на дружеството неизпълнение на административно задължение е доказано по несъмнен начин, без да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната на процесното наказателно постановление. Сочи се още, че въпросното неизпълнение не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, както неправилно е приел районният съд, поради което се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на отмененото от районния съд, наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

 

Ответникът, „Бул Ем Комерс“ ЕООД - гр. Велики Преслав, в съдебно заседание се представлява от управителя Е.Х.Е., който отправя искане предявената жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното решение - оставено в сила.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради което претендира за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното постановление.

 

            Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.    Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

С обжалваното съдебно решение състав на Районен съд – гр. Шумен е отменил Наказателно постановление № 245115-F253645/09.02.2017г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, с което на „Бул Ем Комерс“ ЕООД, гр. Велики Преслав, с ЕИК:*****, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F253645/26.09.2016г. Актът е съставен срещу „Бул Ем Комерс“ ЕООД за това, че в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявление в Агенция по вписванията – Търговски регистър, годишния си финансов отчет за 2015г. в законоустановения срок до 30.06.2016г. В хода на проверката органите на НАП са констатирали, че дружеството е подало заявление за вписване и представяне за обявяване на изискуемия съобразно Закона за счетоводството финансов отчет в Агенцията по вписванията, на 01.08.2016г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е констатирал, че наличните по делото доказателства установяват с категоричност приписаното на търговеца неизпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2015г. е било подадено след изтичането на установения за това срок, с което е осъществен административнонаказателният състав, регламентиран в чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Независимо от това, предходният съдебен състав, след като е съобразил приобщения доказателствен материал в неговата цялост, е достигнал до решаващия извод, че така описаното неизпълнение на административно задължение разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отменил оспорения пред него санкционен акт.  

 

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведения решаващ правен извод на предходната инстанция, мотивирал я да отмени конкретното наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 38, ал 1, т. 1 от ЗСч задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от Общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. В този смисъл като търговско дружество санкционираният правен субект е обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2015г. в рамките на  регламентирания в чл. 38, ал.1, т. 1 от ЗСч срок, а именно - до 30 юни на следващата година, което в случая не е сторено. С оглед на това, правилен и съответен на нормативната уредба и доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че дружеството е допуснало описаното в АУАН и в НП нарушение. Спор относно това обстоятелство не е налице, а и се установява от доказателствата по делото, че годишният финансов отчет за 2015г. на "Бул Ем Комерс"ЕООД е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на 01.08.2016г. т.е. след изтичане на нормативно регламентирания срок за неговото заявяване, с оглед на което е безспорно установено, че с бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.

 

Същевременно обаче, в унисон със застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2015г. е нарушена разпоредбата на 38, ал. 1, т. 1 на ЗСч. Тъй като обаче не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път и макар и след законоустановения срок, е отстранено, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира юридическото лице с предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗСч санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

 

С оглед на това, касационният съдебен състав намира за правилен и съответен на закона решаващия правен извод на въззивния съд, чрез който е обоснован извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Поради това съдебното решение, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. 

 

Водим от горното Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470/02.10.2017г., постановено по ВАНД № 1424/2017г. по описа на на Районен съд – гр. Шумен.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

           2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.12.2017г.