Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 310

 

град Шумен, 06.12.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Кремена Борисова                                 Членове: Христинка Димитрова

 

                                                                                                           Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 286 по описа за 2017г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

            Образувано е по жалба от „Б.т.к.“ ЕАД, депозирана чрез юрисконсулт Й.Р., срещу решение № 94/02.10.2017г. на Районен съд – гр. Нови пазар, постановено по ВНАХД №251/2017г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0042687 от 07.04.2017г., издадено от директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към КЗП, с което за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на „Българския телекомуникационна компания“ ЕАД е наложена на основание чл. 222а от ЗЗП имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

            В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място, релевират се доводи за непосочване на датата на осъществяване на простъпката в НП. Касаторът сочи още, че неправилно съдът е потвърдил наложената на дружеството санкция, тъй като приобщените доказателства по делото установяват с категоричност, че закономерно стоката на потребителя не е била отремонтирана, доколкото по нея са открити следи от влага, причинили настъпилия дефект. В подобен смисъл са констатациите на сервизните експерти, поради което се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на процесното наказателно постановление. В условията на евентуалност касаторът моли за изменение на наложената имуществена санкция до минималния `и размер. В съдебно заседание редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.  

 

            Ответната страна, Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, депозира писмено становище, в което поддържа тезата за законосъобразност на процесното съдебно решение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

 

            Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

            Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

            Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № В-0042687 от 07.04.2017г., издадено от директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към КЗП, с което за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на „Българския телекомуникационна компания“ ЕАД е наложена на основание чл. 222а от ЗЗП имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0042687/02.03.2017г. Актът е изготвен срещу „БТК“ ЕАД за това, че на 13.01.2017г. не е изпълнил административното си задължение, съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, да приведе потребителската стока, телефон „ASUS“, модел „Zenfone 2 Laser“ в съответствие с договора за продажба. Апаратът бил закупен на 03.08.2016г. от П.Д., но дефектирал и поради това била предявена рекламация от 03.01.2017г. Отказът си търговецът обосновал с КП от обслужващия го сервиз „Мост Компютърс“, в който били отразени следи от корозия по дъното, тъч модула, активиран влагоиндикатор на събборда, дължащи се на попаднала течност. 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора, съдът е счел, че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на рекламацията, доколкото не са били налице основанията за отнемане на гаранцията, съобразно предоставените на потребителя условия, респ. постановеният отказ от гаранционно обслужване е неправомерен, което предопределя и извода, че дружеството е осъществило описаната в АУАН и в НП, деятелност. Предходният съдебен състав констатирал също, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наложената санкция, определяйки я в максимален размер, предвид това, че срещу дружеството за същото нарушение има влезли в сила други НП. Поради това съдът потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

 

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура, за съставомерност на деятелността на дружеството на плоскостта на приложения административнонаказателен състав и за справедливост на наложеното наказание.

 

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални правила, налагащи отмяната на постановлението. В НП изчерпателно са описани релевантните за отговорността на санкционирания субект обстоятелства, включително и датата на извършване на нарушението. В случая това е датата, на която неотремонтираният апарат е бил върнат на потребителката с отказан гаранционен ремонт, а именно 13.01.2017г. И в акта, и в НП изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като същите са правилно установени, доколкото нарушението е осъществено в деня, в който на потребителката е отказана рекламация и телефонният апарат е върнат неотремонтиран и в този смисъл доводите на касатора за неправилно отразяване на посочените обстоятелства не могат да бъдат споделени.

 

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Правилни и съобразени с нормативната уредба и приобщените доказателства са и изводите на съда относно безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение. От приложените по делото доказателства се установява, че потребителката е предявила пред служител на търговеца рекламация за закупения от нея мобилен телефон, при приемането на който не е констатирано наличие на следи от влага, като в сервизната карта не са отразени забележки по външния му вид. Както правилно е отбелязал и районният съд, при това положение липсват преки доказателства, че посочената от търговеца причина, послужила му да откаже гаранционен ремонт, е резултат от неправилна експлоатация на апарата от страна на потребителя, довела до описаната корозия върху част от компонентите му, която да го освободи от задължението му, произтичащо от чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Последващите констатации за наличие на такава е възможно да се дължат на неправилно съхранение, транспорт или от други действия на служители от дружеството или на оторизирания сервиз. Служителите на касатора са могли да установяват наличие на влага по влагоиндикатора на устройството, което не е сторено, поради което не би могло да се приеме, че към този момент апаратът е бил изложен на въздействието на водата.  Поради изложеното, правилно районният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.

 

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за неспазване правилата за индивидуализация на наказанието при определяне размера на наложената имуществена санкция. Същият е подведен под отговорност по административнонаказателния състав, регламентиран в чл.222а от ЗЗП, според който за нарушение по чл. 113 от ЗЗП по отношение на физическите лица се налага глоба, а по отношение на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. В случая на „БТК“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, т.е. в нормативно регламентираните предели и в максималния размер, предвиден от законодателя. Този размер напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на нарушителя, доколкото по делото не са установени обстоятелства, смекчаващи отговорността на същия, като същевременно от приложените доказателства е видно, че преди извършване на процесното нарушение наказаният субект е бил санкциониран за идентични нарушения с влезли в законна сила наказателни постановления, като наложените с тях санкции очевидно не са постигнали целения предупредителен и превъзпитателен ефект, след като дружеството е продължило да не спазва задълженията си, произтичащи от разпоредбите на ЗЗП. С оглед на това наложеното наказание е индивидуализирано при съблюдаване на изискванията, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, поради което не е явно несправедливо по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

            По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.

 

            Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/02.10.2017г. на Районен съд – гр. Нови пазар, постановено по ВНАХД №251/2017г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                   2./п/ 

 

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.12.2017 г.