Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№.122

 

 град Шумен 07.12.2017 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: 

 

Председател: Росица Цветкова

 

при участието на секретаря Ив. Велчева

 

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №238 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

   Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, образувано по жалба от П.Й.Н. *** с ЕГН **********,*** адв. Т.Я.при ШАК против Заповед №РД 10-27-0054/06.06.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен, с която на държавния служител е определена длъжност, ранг, ниво и степен на основна месечна заплата, както и размер на индивидуална основна месечна заплата.

 

   Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на административния акт и в частност наличие на основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Излагат се доводи, че в процесната заповед липсва изрично волеизявление за възстановяване на държавния служител на длъжност, с оглед влезлите в сила съдебни решения, както и определения размер на индивидуалната основна месечна заплата не по правилото на чл.67 от ЗДСл, тъй като в утвърденото щатно разписание няма длъжност „старши юрисконсулт“. Счита се, че това е формално изпълнение на съдебните решения, с които е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и по този начин процесната заповед не съответства на целта на закона. На сочените основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да прогласи за нищожна или да отмени Заповед №РД 10-27-0054/06.06.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен като незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.

 

   Ответната страна Директорът на ОД „Земеделие“ град Шумен, редовно призован, за него се явява процесуален представител мл. експерт с юридическа правоспособност Л.Н., редовно упълномощена, която изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че доколкото оспорващият е възстановен на заеманата от него длъжност, за същия не е налице правен интерес да оспори процесната заповед, а по същество излага доводи, че заповедта е законосъобразна, тъй като е в съответствие с материалния закон и съответства на целта на закон, още повече, че е издадена с оглед влезли в сила съдебни решения. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството като недопустимо или да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

   Наведените доводи от ответната страна за недопустимост на оспорването, съдът намира за неоснователни, по следните съображения: На първо место жалбата е подадена в срока по чл.140 от АПК, тъй като в оспорената заповед е отразено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Заповедта е издадена на 06.06.2017 г., а жалбата е депозирана на 07.08.2017 г. – първият работен ден след 06.08.2017 г. - неделя.

 

   На второ место съдът приема, че за оспорващия е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като оспорването е насочено към съдържанието на служебното правоотношение по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДСл и съгласно утвърдената трайна практика на ВАС на Р България при това положение е налице правен интерес от оспорване.

 

   С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

 

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

 

   С Решение №25/05.04.2016 г. по адм.д.№30/2016 г. по описа на АдмС град Шумен, оставено в сила с Решение №6474/23.05.2017 г. по адм.д.№5820/2016 г. по описа на ВАС на Р България, е отменена Заповед №РД 10-27-0004/13.01.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“ град Шумен, с която е била прекратено служебното правоотношение на оспорващия на чл.106 ал.1 т.2 и чл.108 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността.

 

   Няма спор между страните, а и с оглед приложеното служебно досие, се установи, че преди прекратяване на служебното правоотношение оспорващият е заемал длъжността „старши юрисконсулт“ в ОД „Земеделие“ град Шумен – Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, с придобит ранг І младши и с последно определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 808.00 лв., считано от 01.03.2014 г., съгласно Заповед №РД 10-27-0015/27.02.2014 г. на Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен. Съгласно Заповед №РД 10-27-0065/31.07.2012 г. на Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен на оспорващия е определено ниво „21“ и степен „4“ на основната месечна заплата.

 

   След влизане на съдебното решение, с което е била отменена заповедта на Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен за прекратяване на служебното правоотношение, оспорващият е подал заявление вх.№1735/05.06.2017 г. до Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши юрисконсулт“, с придобит ранг І младши, в ОД „Земеделие“ град Шумен – Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“.

 

   Въз основа на така подаденото заявление, както и на основание чл.67 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 т.4 от ЗДСл, във вр. с чл.11 ал.1 т.4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и във вр. с влязло в сила Решение №6474/23.05.2017 г. по адм.д.№5820/2016 г. на ВАС на Р България и Решение №25/05.04.2016 г. по адм.д.№30/2016 г. на АдмС град Шумен, изпълняващият функциите Директор на ОД „Земеделие“ град Шумен, съгласно Заповед №РД 27-86/02.06.2017 г., е издал процесната Заповед №РД 10-27-0054/06.06.2017 г., с която определил на оспорващият, на длъжност „старши юрисконсулт“, с ранг І младши, в ОД „Земеделие“ – Шумен – Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, считано от датата на връчване на заповедта: 1.Длъжностно ниво по КДА: Експертно ниво 6. 2.Ниво на основната месечна заплата: 21. 2.Степен на основната месечна заплата: 4. 3.Индивидуална основна месечна заплата в размер на 828.00 лв.        

 

   Съгласно последното утвърденото длъжностно разписани, в сила от 01.10.2016 г., длъжност „старши юрисконсулт“ в ОД „Земеделие“ – Шумен – Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ не съществува.   

 

   От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

 

   В настоящото производство съдът е сезиран с жалба от лице, имащо правен интерес от оспорване.

 

   Съдът приема, че Заповедта е издадена от компетентен орган – от лице, изпълняващо функциите Директор на ОД „Земеделие“ град Шумен, съгласно Заповед №РД 27-86/02.06.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие" град Шумен и се явява орган по назначението, съобразно чл.6 от ЗДСл. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, включително и при спазен двумесечният срок по чл.122 ал.1 от ЗДСл.

 

   Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. Следователно, щом служителят се е явил и е поискал възстановяване на длъжност, органът по назначението е задължен по силата на закона да възстанови държавния служител на заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение. В настоящата хипотеза оспорващият е възстановен именно на длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение - „старши юрисконсулт“ в ОД „Земеделие“ град Шумен. Независимо от факта, че тази длъжност не фигурира в длъжностното разписание на съответната структура, по силата на закона органът е длъжен да възстанови държавния служител на предишната длъжност, преди прекратяване на служебното правоотношение. Само за изчерпателност следва да се посочи, че към настоящият случай не е относима разпоредбата на пар.4 от ПЗР на ЗДСл, тъй като тя регулира друг вид отношения.

 

   Съгласно чл.67 ал.1 ЗДСл, брутната заплата на държавния служител се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Според ал.3 на чл.67 от ЗДСл, минималните и максимални размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. По силата на чл.67 ал.4 органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Ал.5 на чл.67 от ЗДСл визира хипотези, в които може да се увеличи индивидуалната заплата на държавния служител, като в т.4 на същата разпоредба и на която се е позовал и органът по назначението, такова увеличение е възможно при възстановяване на уволнен служител. Следователно при определяне на индивидуалното месечно възнаграждение на възстановения служител органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност в рамките на минималните и максимални размери по ал.3 на чл.67 от ЗДСл, определени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като може да увеличи размера на индивидуалната месечна заплата.

 

   Съгласно чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, основната месечна заплата се определя по нива и степени, съгласно приложение №1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон, а нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА).

 

   С оглед определеното длъжностното ниво на оспорващият с процесната заповед: експертно ниво 6, нивото на основната месечна заплата: 21, степен на основна заплата:4, то съгласно Приложение №1 към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., минималният размер на основното възнаграждение е 550.00 лв., а максималният - 1900 лв.

 

   Определеният размер на индивидуалната основна месечна заплата на оспорващият с процесната заповед е 828.00 лв., от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност, органът по назначаване е определил конкретният размер на основната месечна заплата на жалбоподателя в границите по Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Съдът констатира, че органът по назначението е спазил и правилото на чл.67 ал.5 т.4 ЗДСл, като размерът на основната месечна заплата е по-висок от този, към момента на прекратяване на служебното правоотношение с отменения акт – възнаграждението на оспорващия към момента на прекратяване на служебното му правоотношение е било 808.00 лв.  

 

   Спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в предвидената от закона форма, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съдът не констатира и такива съществени нарушения, които до обуславят нищожност, поради което заповедта се явява законосъобразна, а предявената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

   Предвид изхода на спора, с оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.143 ал.3 от АПК, жалбоподателят П.Й.Н. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна ОД „Земеделие“ град Шумен направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., определен от съда. Направеното възражение от процесуалния представител на оспорващия, че такива не следва да бъдат присъдени, тъй като процесуалният представител на ответната страна не е юрисконсулт, съдът намира за неоснователно. Пълномощникът на ответника е младши експерт с юридическа правоспособност в ОД „Земеделие“ град Шумен и независимо от факта, че длъжността му не е юрисконсулт, то представителството по пълномощие е в рамките на чл.32 т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поради което на същият се дължи юрисконсултско възнаграждение.

 

   Водим от горното, съдът 

 

Р     Е     Ш     И: 

 

   Отхвърля жалбата на П.Й.Н. *** с ЕГН **********, против Заповед №РД 10-27-0054/06.06.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ град Шумен, с която е определена длъжност, ранг, ниво и степен на основна месечна заплата, и размер на индивидуална основна месечна заплата на държавен служител.

 

   Осъжда П.Й.Н. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция “Земеделие” град Шумен направените по делото разноски в размер на 150.00 /сто и петдесет лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ 

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.