О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 28 

 

 град Шумен, 12.01.2018 г. 

 

   Шуменският административен съд в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

 Председател: Росица Цветкова                             Членове: 1. Снежина Чолакова

 

                                                                                                        2. Христинка Димитрова 

 

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова ЧКАД №405 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

   Производство по чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по частна жалба от В.Е.Ч. с ЕГН ********** ***, против Определение №2512 от 09.11.2017 г., постановено по гр.д. №2809/2017 г. по описа на Районен съд град Шумен.

 

   С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на частния касатор против мълчалив отказ на ОС „Земеделие“ град Шумен по заявление вх.№2497/31.07.2017 г. и е прекратено производството. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като административният орган не е формирал мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, поради което не е налице акт, който да засяга правната сфера на оспорващата.

 

   С частната жалба се изразява несъгласие с извода на съда, като се сочи, че частният касатор е подал надлежно заявление пред ОС „Земеделие“ град Шумен по реда на чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ, в посочения от закона срок – до 31.07.2017 г. за стопанската 2017 г./2018 г., както и е представил със заявлението Договор за наем на земеделски земи №28711 от 28.07.2017 г., по което заявление административният орган Началника на ОС „Земеделие“ град Шумен е бил длъжен да се произнесе в 14-дневения срок. Като не е сторил това и с оглед неговото задължение да се произнесе по заявлението и да впише процесния договор, то е формирал мълчалив отказ по депозираното заявление за вписване на Договора за наем на земеделски земи. Касаторът счита, че е изпълнил всички законови изисквания и е приложил необходимите документи по реда на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ. Излага и доводи, че декларираното от него нежелание посочените земеделски земи в Договора за наем на земеделски земи да не бъдат включени в масивите за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ не освобождава административния орган от задължението да впише представения Договор за земеделски земи в регистъра, тъй като има промяна в наемателя и съответно в поддържания КВС за имотите. На сочените основания частният касатор моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното определение на РС град Шумен и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

   Ответната страна, съобразно конституирането пред РС град Шумен по Определение от 17.10.2017 г., Директор на ОД „Земеделие“ град Шумен, с депозирано писмено становище от 18.12.2017 г., оспорва частната касационна жалба и излага доводи за правилност на Определението на ШРС.

 

   Шуменският административен съд, като съобрази събраните по делото доказателства, намира настоящата частна жалба за надлежно и своевременно подадена, доколкото прекратителното определение е съобщено на жалбоподателя на 16.11.2017 г., а частната жалба срещу него е подадена на 23.11.2017 г. и в този смисъл е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

 

   Съдебното производство пред Районен съд град Шумен е било образувано въз основа на жалба, подадена от В.Е.Ч. ***, с ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие“ град Шумен за извършване на услуга по заявление с вх.№2497/31.07.2017 г. за регистриране на заявлението, ведно с представения със заявлението Договор за наем на земеделски земи №28711 от 28.07.2017 г. за стопанската 2017 г. – 2018 г. С цитираното Заявление, доколкото също е подадено по реда на чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят, като ползвател по Договор за наем на земеделски земи №28711 от 28.07.2017 г., е поискал да не бъдат включвани земеделските земи, подробно описани в приложенията №2 към заявлението и съответстващи на представения Договор за наем на земеделски земи, в масивите за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ. Към заявлението били приложени Договор за наем на земеделски земи №28711 от 28.07.2017 г., сключен между И.К.П., в качеството му на наемодател, и В.Е.Ч., в качеството на наемател.

 

   С писмо изх.№239/31.08.2017 г. Началникът на Общинска служба по земеделие град Шумен, което е изпратено до оспорващата след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне на административния орган по подаденото заявление, е уведомил оспорващата, че подаденото от нея заявление, ведно с приложенията към същото, са нередовни, тъй като за наемодателя няма данни да е собственик на земеделските земи, предмет на договора, както и няма регистрирани договори за наем или аренда на името на наемодателя И.П.. С оглед на това административният орган е посочил, че към момента не може да бъде извършена регистрация на представения със заявлението Договор за наем на земеделски земи, поради което е оставил административното производство без движение и е дал 3-дневен срок на оспорващата да представи необходимите доказателства, както и на оспорващата е указано, че при неотстраняване на нередовностите производството ще бъде прекратено на основание чл.30 ал.2 от АПК.

 

   С оглед липсата на произнасяне на административния орган по подаденото заявление в законоустановения 14-дневен срок, В.Ч. е счела, че е налице мълчалив отказ от страна на Общинска служба по земеделие град Шумен по подадено заявление вх.№2497/31.07.2017 г., поради което е оспорила същия пред съд с жалба вх.№266 от 15.09.2017 г., по която е било образувано гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС град Шумен. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу атакувания Мълчалив отказ на ОСЗ град Шумен да се произнесе по Заявление с вх.№2497/31.07.2017 г. и е прекратил производството по делото.

 

   За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не е налице искане за извършване на административна услуга, както и не е налице законово задължение за извършване на такава, тъй като с подаденото заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ е поискано конкретни земеделски земи да не бъдат включени в масива по чл.37в от ЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбата на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ административният орган дължи произнасяне когато със заявлението е поискано ползвателят да участва в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ. Доколкото заявителят не е поискал такова участие с процесното заявление, съдът е приел, че за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе, поради което не е формиран твърдения от оспорващата мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. С оглед на тези правни изводи РС град Шумен е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството.

 

  Настоящата касационна инстанция приема, че така постановеното определение е правилно, тъй като е в съответствие с процесуално и материално правните разпоредби.

 

   На първо место следва да се посочи, че правилно РС град Шумен е определил предмета на спора, а именно мълчалив отказ по подадено Заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ.

 

   Неправилно РС Шумен е определил компетентния административен орган и е конституирал като ответна страна Директор на ОД „Земеделие“ град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ заявлението се подава пред Общинска служба по земеделие град Шумен – по местонахождение на имота, поради което и съобразно правилата на АПК компетентен административен орган се явява Началника на Общинската служба по земеделие град Шумен. Това обаче не се явява съществено нарушение на процесуалните правила и съответно не налага отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд, тъй като жалбата е оставена без разглеждане и производството е било прекратено на основание недопустимост на оспорването. При тази хипотеза неправилно конституирана страна и то ответна не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, още повече, че съдът при преценката за допустимост на оспорването не е задължен да конституира ответна и заинтересована страна.

 

   Както пред РС град Шумен, така и пред настоящата касационна инстанция с жалбата си срещу мълчалив отказ на Началника на общинска служба по земеделие град Шумен по подадено от нея Заявление вх.№2497/31.07.2017 г., оспорващата твърди два факта, а именно, първо че и е отказана административна услуга, изразяваща се в регистрация на подаденото от нея заявление по реда на чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ и второ, че и е отказана административна услуга, изразяваща се в регистрация на Договора за наем за земеделски земи №28711 от 28.07.2017 г., сключен между И.К.П., в качеството му на наемодател, и В.Е.Ч., в качеството на наемател, който е приложен към същото Заявление вх.№2497/31.07.2017 г. по реда на чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ.

 

   Правилно е твърдението на касатора, че няма законова пречка едновременно да се подадат и да се иска от компетентния административен орган извършването както на регистрацията на заявлението, така и на Договора за наем на земеделски земи.

 

   Видно обаче от приложеното към настоящото производство Заявление вх.№2497/31.07.2017 г., подадено от оспорващата и подписано от нея, в същото няма изрично волеизявление до Началника на Общинската служба по земеделие град Шумен да бъде регистриран приложения Договор за наем за земеделски земи №28711 от 28.07.2017 г., сключен между И.К.П., в качеството му на наемодател, и В.Е.Ч., в качеството на наемател. Както е посочил и самият касатор, регистрацията на Договора за наема касае нанасяне на промени в КВС и регистрите към нея. Това производство обаче е отделно от производството по реда на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ и е регламентирано в чл.18 и сл. от НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. При липса на изрично искане и волеизявление от страна на заявителя за извършване на тази услуга, което да е обективирано в заявление, както изисква разпоредбата на чл.18 от НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и което заявление поставя началото на административното производство, няма как административният орган – Началника на Общинска служба по земеделие град Шумен да е бил надлежно сезиран и съответно да е дължал произнасяне. Ето защо при липса на надлежно сезиране за извършване на услуга, изразяваща се в регистрация на Договора за наем за земеделски земи, Началникът на Общинската служба по земеделие град Шумен не е дължал произнасяне по чл.18 и сл. от НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, поради което не е формирал и мълчалив отказ. Приложеният Договор за наем на земеделски земи към Заявление вх.№2497/31.07.2017 г. по реда на чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ е част от необходимите документи, които се представят в производството по чл.37б ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ, но неговото прилагане не предполага служебно произнасяне на административния орган по неговата регистрация. Необходимо е изрично волеизявление на заявителя за извършване на този вид услуга.   

 

   Изводите на РС град Шумен по отношение характера на производството по чл.37б ал.3 във вр. с чл.70 от ППЗСПЗЗ са правилни и законосъобразни. Правилно съдът е приел, че със заявлението по реда на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ ползвателят единствено може да поиска участие в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, с приложен към заявлението опис на имотите за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост. Изключване на земеделски земи от масивите по чл.37в от ЗСПЗЗ може да поиска единствено собственикът на тези земи по силата на чл.37б ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.69 ал.1 от Правилника „Собствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията.“.

 

   При това положение административният орган Началника на Общинска служба по земеделие град Шумен е бил сезиран със Заявление, което, въпреки че изрично е вписано, че е по чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ, по своето съдържание обаче не съдържа волеизявление по смисъла на чл.37б ал.3 във вр. с чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Законовата разпоредба категорично визира подаване на заявление от страна на ползвател за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за масиви за ползване. Никъде не е разписано в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, че ползвателят подава заявление за изключване на имоти от масивите за ползване. Такова изрично волеизявление може да прави единствено и само собственика на земеделския имот. При това положение Началникът на Общинска служба по земеделие не е бил надлежно сезиран по реда на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ с искане от страна на заявителя В.Ч. за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с подаденото от нея Заявление вх.№2497/31.07.2017 г., поради което не е дължал произнасяне и не е формирал мълчалив отказ по Заявление вх.№2497/31.07.2017 г. 

 

   Изложените съображения обосновават извода за липса на предмет на обжалване – мълчалив отказ на Началника на ОС „Земеделие“ град Шумен, поради което законосъобразен е изводът на ШРС за процесуално недопустима подадената жалба против мълчалив отказ. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и липсата й препятства развитието на такова, с оглед на което правилно РС град Шумен е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството на основание чл.159 от АПК. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че правното основание е чл.159 т.1 от АПК, а не както е посочил първоинстанционният съд и чл.159 т.4 от АПК, което обаче не е нарушение, водещо до отмяна на атакувания съдебен акт.

 

   От така установеното фактическо и правно положение Шуменският административен съд приема, че правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по делото, поради липса на годен административен акт за оспорване, с оглед на което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

 

   Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И 

 

   Оставя в сила Определение №2515 от 09.11.2017 г., постановено по гр.д. №2809/2017 г. по описа на Районен съд град Шумен.

 

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

 

                                                                                                                   2./п/

 

Забележка: Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Влязло в законна сила на 12.01.2018г.