Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.3 

 

град Шумен, 12.01.2018 г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: 

 

                       Административен съдия: Снежина Чолакова 

 

при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 330 по описа за 2017 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба от Л.Я.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 7, депозирана чрез адв.Г.С.от ШАК, срещу Решение № 2153-27-43/11.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Шумен. С атакуваното решение е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-38 от 30.06.2017г. на Л.Я.А. срещу Разпореждане № 2113-27-510#2 от 15.06.2017г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх.№ 2113-27-510 от 10.05.2017г. на Л.Я.А.. В жалбата са наведени подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на административно производствените правила, неспазване на изискванията за форма и в нарушение на материалния закон. В тази връзка се счита, че правилно административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) оспорващият е притежавал изискуемата от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години, но неправилно е изчислил размера на придобития от него действителен осигурителен стаж. Сочи се, че според ръководителя по пенсионно осигуряване, жалбоподателят е придобил осигурителен стаж, както следва - от I категория - 03г., 03м., 01 дни; от II категория - 07г., 05м., 02 дни и от III категория - 05г., 05м., 01 дни, от които е отказано зачитането като действителен стаж на стажа в размер на 03г., 03м., 01 дни, придобит в периода 01.08.1985г.-02.11.1988г. В рамките на посочения период Л.А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.279 от НК, като с Решение № 25-79 от 23.06.1994г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр.Добрич е било признато, че изтърпявайки посоченото наказание, оспорващият е бил репресиран по политически причини. С оглед на това се застъпва тезата, че периодът на изтърпяване на наложеното наказание следва да се зачете не само като осигурителен стаж, но и като действителен такъв по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО дефинира понятието "действителен стаж", като почти изцяло преповтаря определението за трудов стаж, дадено в чл.351 от КТ. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) признава за трудов стаж времето, през което лицата по чл.1, т.1 и 2 от с.з. са били в затвори, трудово-възпитателни общежития, лагери и места за задържане. Следователно законът презюмира, че лицата не са работили именно поради това, че са били интернирани/изселени, лишени са били принудително от свободно упражняване на трудови права, което представлява репресия спрямо тях и се обезщетява със зачитане на пропуснатите периоди като трудов стаж. Твърди се още, че атакуваното решение не е мотивирано, доколкото в същото не е посочено кой период от зачетения осигурителен стаж не попада в категорията "действителен стаж". Излагат се и доводи, че административният орган не е преценил всички факти, от значение за случая, в резултат на което е постановил незаконосъобразен акт. Въз основа на застъпените аргументи е отправено искане за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, както и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона и в частност - с указание периодът от време, в рамките на който оспорващият е изтърпявал наказание лишаване от свобода, да бъде зачетен за действителен стаж. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от адв.Г.С.от ШАК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

 

Ответната страна, директор на ТП на НОИ – гр. Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява от процесуалния си представител Л.Б-И.– главен юрисконсулт при ТП на НОИ – гр. Шумен, която оспорва жалбата, като навежда доводи за законосъобразност на атакувания административен акт. В тази връзка сочи, че периодът на репресия е зачетен от административния орган за трудов стаж и е взет предвид при определяне на общия осигурителен стаж, който е в размер на 16 години, 01 месец и 03 дни, но същият не представлява действителен стаж по смисъла на § 1, т.12 от ДР на КСО. С оглед на това счита, че действителният стаж на оспорващия е в размер на 12 години, 10 месеца и 02 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия в чл.68, ал.3 от КСО, което изключва правото на последния да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отхвърляне на жалбата срещу атакуваното решение.

 

Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Решение № 25-79 от 23.06.1994г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр.Добрич (л.11) било признато, че Н.Я.Ш.е бил репресиран по политически причини съгласно чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ, като репресията се е изразявала в изтърпяване на наказание лишаване от свобода в периода от 01.08.1985г. до 02.11.1988г., в размер общо на 39 месеца и 1 ден, наложено за престъпление по чл.279 от НК. С оглед на това на репресираното лице е определено обезщетение в размер на 50000 лева (неденоминирани). Видно от приложеното удостоверение изх.№ АО-2446/14.12.2015г. (л.15), имената Н.Я.Ш.и Л.Я.А. принадлежат на едно и също лице.

 

Със Заявление с вх. № 2113/27-2060/23.12.2016г. (л.9) Л.Я.А. отправил искане до Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, към което приложил документи, удостоверяващи положения от него стаж, в т.ч. и горецитираното Решение № 25-79 от 23.06.1994г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр.Добрич. По посоченото заявление било издадено  Разпореждане № 2113-27-2060-3 от 17.03.2017г.(л.26), с което на Л.Я.А. било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на една от кумулативно изискуемите от чл.68, ал.3 от КСО предпоставки - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години. Едновременно с това, с друго Заявление с вх.№ 2113-27-2060#1 от 23.12.2016г.оспорващият поискал отпускане на добавка към пенсията по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ, която му била отказана с  Разпореждане № 2113-27-2060-4/18.03.2017г. на Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-гр.Шумен.

 

С последващо Заявление вх.№ 2113-27-510/10.05.2017г. (л.28), поставило началото на административното производство, приключило с оспорваното решение, Л.Я.А. отново сезирал ТП на НОИ-гр.Шумен с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приложил към същото доказателства за положения от него осигурителен стаж. След проверка на документите, приобщени към пенсионното досие на Л.А., ръководителят по пенсионно осигуряване установил, че към датата на подаване на новото заявление за отпускане на пенсия - 10.05.2017г., заявителят има навършена възраст от 66г., 5м. и 18 дни и придобит осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от I категория труд - 03г., 03м., 01дни; осигурителен стаж от II категория труд - 07 г., 05м., 02 дни и осигурителен стаж от III категория труд - 05г., 05 м. и 00 дни. Приел, че от така описания общ осигурителен стаж в размер на 16 г., 01м. и 03 дни, като действителен осигурителен стаж следва да бъде зачетен стаж в размер общо на 12г., 10 м. и 02 дни. С оглед на това с Разпореждане № 2113-27-510#2/15.06.2017г. (л.33) ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявление с вх.№ 2113-27-510 от 10.05.2017г. на Л.Я.А., поради липса на предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО, а именно - най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Цитираното разпореждане било съобщено на оспорващия на 21.06.2017г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка (л.33).

 

Несъгласен с отказа да му бъде отпусната пенсия за ОСВ по Заявление вх.№ 2113-27-510/10.05.2017г., Л.А. оспорил Разпореждане № 2113-27-510#2/15.06.2017г. пред Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен с жалба вх.№ 1012-27-38/30.06.2017г. (л.36), съдържаща искане за преразглеждане на осигурителния му стаж. Жалбата била приета в ТП на НОИ-гр.Шумен с Протокол за прием на документи от 30.06.2017г., подписан от заявителя (л.38).

 

Във връзка с наведените в жалбата твърдения, с писмо изх.№ 1012-27-38#1 от 04.07.2017г. (л.40) и писмо изх.№ 1012-27-38#2 от 05.07.2017г. (л.43) на директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, адресирани съответно до отдел "КПК" при ТП на НОИ-гр.Шумен и до ТП на НОИ-София град, били отправени искания за извършване на проверка във фирма "Бертуци-комерс"АД, с оглед установяване на осигурителния стаж на оспорващия за периода 15.03.1970г.-01.04.1971г. Видно от удостоверение изх.№ 1012-27-38#5 от 26.07.2017г. (л.44), издадено от старши инспектор по исигуряването в сектор "КРДОО", отдел "КПК" при ТП на НОИ-гр.Шумен, въз основа на писмо изх.№ 1012-27-38#2 от 05.07.2017г. е образувано административно производство, изразяващо се в извършване на проверка в осигурителя "Бертуци-комерс"АД, относно лицето Л.Я.А..

 

С оглед на това, с Решение № 2153-27-27/28.07.2017г. (л.45), на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, във вр.с чл.117, ал.2 от КСО Директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен спрял производството по жалба вх.№ 1012-27-38 от 30.06.2017г., поради наличие на друго висящо административно производство - проверка в "Бертуци-Комерс"АД - осигурител на оспорващия, явяващо се преюдициално по отношение на разглеждания спор. Цитираното решение било съобщено на Л.А. на 02.08.2017г. (известие за доставяне - л.46). Несъгласен със същото, последният го оспорил пред Административен съд-гр.Шумен, който с Определение № 495/01.09.2017г. по адм.д.№ 256/2017г. по описа на ШАдмС оставил без разглеждане жалбата на Л.Я.А. срещу Решение № 2153-27-27/28.07.2017г. в частта й, с която се твърди незаконосъобразност на административния акт, както и отхвърлил жалбата срещу атакуваното решение в частта й досежно претенцията за нищожност на същото. Цитираното определение е обжалвано от оспорващия пред Върховния административен съд в прекратителната му част, който с определение № 13727/13.11.2017г. оставил в сила определение № 495/01.09.2017г. по адм.д.№ 256/2017г. по описа на ШАдмС, в атакуваната му част.

 

С последващо Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017г. (л.52) Директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен на основание чл.55 от АПК възобновил административното производство и като разгледал преписка № 1012-27-38 от 30.06.2017г., образувана по жалба на Л.А. срещу Разпореждане № 2113-27-510#2 от 15.10.2017г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-гр.Шумен, отхвърлил жалбата му срещу атакуваното разпореждане, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, горестоящият административен орган е приел, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства, че последният притежава осигурителен стаж, както следва: от I категория труд - 03г., 03м. и 01 дни; от II категория труд - 07г., 05м. и 02 дни; от III категория труд - 05г., 05м., 00 дни. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, ако лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, през 2017г. имат право на такава при навършване на възраст 66 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като според чл.15, ал.4 от НПОС, при преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, осигурителният стаж от първа и втора категория не се превръща в стаж от трета категория. С оглед на това е заключил, че общият осигурителен стаж на лицето е 16г., 01м. и 03 дни, от които 12 г., 10 м. и 02 дни представляват действителен осигурителен стаж по смисъла, вложен в § 1, т.12 от ДР на КСО. Въз основа на това е обосновал извод, че при постановяване на атакуваното пред него разпореждане правилно са били приложени разпоредбите на КСО и НПОС. Цитираното решение е било съобщено на Л.А. на 16.10.2017г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка (л.54).

 

Недоволен от така постановеното Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017г., Л.А. го оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 2103-27-4/01.11.2017г. по описа на ТП на НОИ-гр.Шумен, поставила началото на настоящото съдебно производство.

 

В хода на съдебното производство по делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорваното решение.

 

Към преписката е приложено и Разпореждане № 2113-27-510#3/15.06.2017г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л.34), издадено въз основа на Заявление вх.№ 2113-27-51-#1 от 10.05.2017г. на Л.Я.А. (л.30), с което му е било отказано отпускане на добавка по чл.9, ал.1 от ЗПГРРЛ. Въпросното разпореждане не е обжалвано от оспорващия (видно от приложените доказателства и от изричното му изявление в жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство).

 

Към доказателствения материал по делото са приложени и материалите по адм.д.№ 256/2017г. по описа на ШАдмС (цитирано в жалбата, поставила началото на съдебното производство), както и тези по ЧАД № 11967/2017г. по описа на ВАС.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, адресат на акта, засягащ неблагоприятно правната му сфера, и в срока, посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО (доколкото решението е съобщено на оспорващия на 16.10.2017г., а жалбата срещу него – депозирана по пощата на 30.10.2017г., видно от пощенското клеймо, положено върху приложения плик).

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

 

Съдът, в кръга на правомощията си по чл.168 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, констатира, че атакуваното Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017г. е издадено от компетентен административен орган, доколкото негов издател е ръководителят на ТП на НОИ – гр.Шумен, в чиито правомощия е произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО. С оглед пълнота следва да се посочи, че потвърденото с въпросното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган, доколкото към датата на издаването му ръководителят по пенсионно осигуряване е бил в отпуск (видно от Заповед № 10069/02.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен - л.61), а въпросното разпореждане е подписано "за ръководител по пенсионно осигуряване" от К.В.- началник на сектор "Отпускане на пенсии", надлежно овластена да изпълнява задълженията на началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-гр.Шумен при отсъствие на последния, съгласно Заповед № 1015-27-233 от 01.11.2016г.  на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен (л.60).

 

Атакуваното решение е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се и твърдят от оспорващия. Действително в жалбата се сочи, че пенсионният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, но от наведените аргументи става ясно, че по същество се навеждат доводи за издаване на оспорения акт в нарушение на изискванията за форма и материалния закон.

 

Решението е изготвено в законоустановената писмена форма, но при несъблюдаване изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото административният акт не е надлежно мотивиран. Този извод извод следва от факта, че нито в обжалваното решение, нито в оспореното пред Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен разпореждане, не е посочено кой конкретен стаж от признатия за общ осигурителен стаж не се зачита за действителен такъв по смисъла на § 1, т.12 от ДР на КСО, както и не са посочени конкретните причини, обосноваващи направения от горестоящия административен орган, правен извод. Такива доводи са изложени едва в хода на съдебното производство от процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, които не санират допуснатия при произнасянето му пропуск да аргументира своето волеизявление. Позоваването на разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО също не освобождава пенсионния орган от задължението му да мотивира преценката си, тъй като от цитирания законов текст става ясно единствено, че част от осигурителния стаж на оспорващия не се признава за действителен такъв, без да е посочено за кой конкретен стаж и защо е направен този извод. С оглед на това атакуваното решение е издадено при съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като липсата на изложени мотиви досежно посочените обстоятелства препятства възможността съдът да извърши проверка на оспорвания акт в изискуемата от закона пълнота.

 

На следващо място, актът е постановен в нарушение на материалния закон и неспазване целта на закона, поради следните съображения:

 

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че Л.А. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ.

 

От установените по делото факти и събрани доказателства се установява, че той е поискал да се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно който текст, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2017 г. необходимата навършена възраст за мъжете е 66 години. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия оспорващият има навършени 66г., 05м. и 18 дни, както и признат от административния орган 16г., 01м. и 03 дни общ осигурителен стаж, изчислен без превръщане в унисон с разпоредбата на чл.15, ал.4 от НПОС. Между страните няма спор по описаните факти, в това число и досежно зачитането като осигурителен стаж на периода от 01.08.1985г. до 02.11.1988г., през който оспорващият е изтърпявал наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.279 от НК, за което по силата на Решение 25-79/23.06.1994г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация-гр.Добрич е обявен за репресиран по политически причини съгласно чл.1, ал.1 от ЗПГРРЛ. Спорният въпрос по делото е дали времето, през което оспорващият е бил подложен на репресия по политически причини, подлежи на зачитане като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО или не. Административният орган е приел, че периодът, през който Л.А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода, макар да се зачита за осигурителен стаж от I категория, не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като съгласно цитираната разпоредба, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. С оглед на това не е включил въпросния осигурителен стаж при изчисляването на действителния такъв, в резултат на което е счел, че оспорващият притежава само 12 г., 10м. и 02 дни действителен осигурителен стаж, респ. не отговаря на изискването на чл.68, ал.3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж.

 

Съдът намира така приетото от административния орган за неправилно. С Решение 25-79/23.06.1994г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация-гр.Добрич оспорващият е признат за репресиран по политически причини съгласно чл.1 т.1 от ЗПГРРЛ, като упражнената репресия спрямо него се изразява в изтърпяване на наказание лишаване от свобода от 01.08.1985г. до 02.11.1988г. за престъпление по чл.279 от НК, т.е. общо 39 месеца (равняващо се на 3 години и 3 месеца) и 1 ден, като в мотивите към решението е посочено, че лицето е направило опит за бягство през границата и е осъдено за престъпление по чл.279 от НК, като опитът за бягство е осъществен групово и по политически причини. Съгласно чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ в относимата му към датата на произнасяне на регионалната комисия редакция (ДВ, бр. 50 от 1991 г.), обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г. По делото няма спор, че цитираното решение е влязло в законна сила, респективно представлява стабилен административен акт, още повече, че административният орган е зачел посочения в решението период за осигурителен стаж.

 

Според чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. Следователно законът презюмира, че лицата не са работили именно поради причина, че са изтърпявали наказание лишаване от свобода. В чл.1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е посочено, че времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране. От цитираните нормативни текстове следва извода, че периодът от 01.08.1985г. до 02.11.1988г. се зачита като трудов стаж при пенсиониране, считано от влизане в сила на ЗПГРРЛ - 29.06.1991г. Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С оглед на това, въпросният период подлежи на зачитане като осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в т.ч. и като действителен такъв по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. В случая разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с която е дадено легално определение на понятието " действителен стаж" и която е в сила от 01.01.2015 г., е неприложима. Тя е материално правна и доколкото не ѝ е дадена изрично обратна сила, съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове, има действие само занапред, но не и за процесния период, и с нея не може един вече признат за пенсиониране действителен осигурителен стаж, да бъде окачествен като негоден такъв.

 

Освен това, престоят на лицето в местата за лишаване от свобода е представлявал обективно и неотстранимо по волята му препятствие да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване. Именно затова и законодателят с разпоредбата на чл.7 от ЗПГРРЛ признава за трудов стаж времето, прекарано в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, тъй като на практика през тези периоди лицата принудително са били лишени от възможността свободно да упражняват трудовите си права, което представлява незаконна репресия спрямо тях и тази репресия се обезщетява със зачитане за трудов стаж на пропуснатите периоди. С оглед на това разумът на закона налага времето, през което лицето е било подложено на репресия, която се признава за трудов стаж и която е установена по надлежния ред, да се приеме за действително отработен осигурителен стаж.

 

От друга страна, според разпоредбата на чл.9, ал.3, т.3 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение. От цитирания законов текст следва, че и според сега действащото законодателство, при оставане без работа поради неоснователно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, периодът на пребиваване в затвора се зачита за осигурителен стаж и лицето подлежи на осигуряване.

 

И доколкото в случая е безспорно установено, че оспорващият е бил репресиран по политически причини по смисъла на чл.1 от ЗПГРРЛ, т.е. по надлежния ред е било признато, че изтърпяното от него наказание лишаване от свобода е било наложено неоснователно, като същевременно от доказателствата за положения от лицето стаж е видно, че същият е останал без работа поради необходимостта от влизане в затвора (той е работил в Цех "Вакумен" на "Нектар"ЕООД, гр.Силистра до деня, предхождащ влизането му в затвора, а в деня на освобождаването му е започнал работа като технолог в ТКЗС, с.Остров - арг. от удост.изх.№ 5507-18-241/10.02.2016г.(л.22) и удост. изх.№ 5507-06-1469/28.01.2016г. (л.23), от това също следва, че стажът в периода 01.08.1985г.-02.11.1988г. представлява действителен такъв по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО.

 

С оглед изложеното съдът приема, че като е отказал да зачете периода 01.08.1985г.-02.11.1988г. като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, пенсионният орган е нарушил материалния закон.

 

Нещо повече, неговата преценка противоречи и на преследваната от закона цел, защото се касае за период от време, в рамките на който оспорващият е бил обективно възпрепятстван и то поради неотстранимо по волята му препятствие да полага възмезден труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиване на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Същият не само е бил лишен от тази възможност против волята му, но и по надлежния ред е установено, че това лишаване е осъществено неправомерно и преставлява репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, от което следва, че не следва да бъде тълкувано в негова вреда.

 

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на изискванията за форма, както и при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-38 от 30.06.2017г. на Л.Я.А., подадена срещу разпореждане № 2113-27-510#2 от 15.06.2017г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

С оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същия следва да се присъди сума в размер на 350 лева, представляваща договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските и договор за правна защита и съдействие № 0000086409/17.10.2017г.

 

Водим от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, във вр.с чл.172, ал.2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И   : 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л.Я.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Решение № 2153-27-43 от 11.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-38 от 30.06.2017г. на Л.Я.А., подадена срещу разпореждане № 2113-27-510#2 от 15.06.2017г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – гр. Шумен.

 

            Осъжда Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр.Шумен да заплати на Л.Я.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във вр.с чл.137 от АПК, във вр.с чл.108, ал.2 от КСО.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

Забележка: Към датата на публикуване Решението не е влязло в законна сила.