Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

25

 

град Шумен, 09.02.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Кремена Борисова                                  Членове: Христинка Димитрова

 

                                                                                                            Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря Росица Хаджидимитрова и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 4 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба от К.А.П. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.А.Х.Д., срещу решение № 619/07.12.2017г., постановено по ВАНД № 1434/2017г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 1610570 на ОД на МВР - Шумен, с който на К.А.П., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание «глоба» в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Въз основа на същите се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт, както и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо потвърдения от първоинстанционния съд електронен фиш. В депозирано по делото писмено становище с рег.№ ДА-01-200/19.01.2018г. касаторът заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

 

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.Шумен не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на  глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

 

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на К.А.П., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

 

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 06.05.2017г. в 08,45 часа на път І - 4, км.255+512, разклона за село Градище, при управление на л.а. «Мерцедес Р 320 ЦДИ 4 Матик» с рег. № *****. При наличие на знак «В-26», ограничаващ  максималната скорост на движение на МПС до 60 км/ч, процесното МПС било управлявано със скорост 113 км/ч. Превишението на скоростта е установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип «TFR1 – М». При направена справка от централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на К.А.П., поради което спрямо същия е издаден процесният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран К.А.П. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на надлежно описание на нарушението. Посочил е, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен състав на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание е определен в параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.

 

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. На първо място, правилно въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – мобилна радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При правилно тълкуване и прилагане на относимите към казуса законови разпоредби съдът е обосновал извода, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, както в резултат на използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак, така и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

 

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Действително Законът за движението по пътищата, с разпоредбата на чл.189, ал.11, предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на електронния фиш. На практика няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН, в т.ч. чрез посочване на датата на съставянето му или на физическото лице - издател. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона, налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто смисъл са част от доводите на санкционираното лице. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 53 км/ч при ограничение от 60 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Шумен. В издадения ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно - път І - 4, км.255+512, разклона за село Градище. С оглед установяване на всички обстоятелства по констатираното нарушение, в хода на съдебното производство ответната страна е представила надлежни доказателства, сочещи спазване изискванията за използване на мобилни автоматизирани технически средства, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът констатира и факта, че при издаване на ЕФ е приспадната допустимата грешка от 3 км/ч, доколкото отчетената скорост на движение в приложения по делото снимков материал е 116 км/ч, а в ЕФ като скорост на движение фигурира показание от 113 км/ч. Предвид гореизложеното Шуменският административен съд споделя извода, че електронният фиш, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

 

Не кореспондират с материалите по делото доводите на касатора за липса на доказателства за извършеното нарушение. В случая превишението на скоростта е установено посредством мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, която, освен датата и точния час на нарушението, документира и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществено. От приложения по делото протокол от проверка е видно, че въпросната видео-радарна система е одобрена и проверена. Касационният съдебен състав споделя направените от въззивния съд изводи за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно наказателен състав. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и място, процесният автомобил се е движел със скорост 113 км/час при наличие на знак «В-26», ограничаващ  максималната скорост на движение на МПС до 60 км/ч.

 

Доводите на касатора за незаконосъобразност на електронния фиш, аргументирани с твръдението, че същият на посочената дата и час е бил на работа в «Булгартрансгаз» ЕАД – РЗ СИЕР «Вълчи дол», поради което не е извършил вмененото му нарушение, не се споделят от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. С тази норма законодателят е дал възможност на собственик на автомобил, който не е нарушител по издаден електронен фиш, да посочи действителният такъв, на когото да се ангажира административнонаказателната отговорност. В разглеждания случай очевидно касационният жалбоподател не е сторил описаното в изречение второ на цитираната норма и правилно е бил санкциониран като нарушител.

 

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

 

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р  Е  Ш  И : 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 619 от 07.12.2017г., постановено ВАНД № 1434/2017г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

 

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                                                                                                     2. /п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.02.2018 г.