Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

26

 

град Шумен, 12.02.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

            Шуменският административен съд, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в следния състав: 

 

Председател: Росица Цветкова                                           Членове: 1. Татяна Димитрова

 

                                                                                                                      2. Снежина Чолакова

 

при секретаря И.В.

 

и с участие на прокурор О.Куздов от ШОП

 

като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 305 по описа на 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба от „Д.Д.1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК 201853715, с управител Д.Д.М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Ж.Ж.от ШАК, депозирана срещу Решение № 532 от 26.10.2017г., постановено по ВАНД № 1841/2017г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № КХ-22/01.08.2017г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Шумен, с което на „Д.Д.1“ ЕООД с ЕИК ****, на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 48, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

            В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Счита се, че въз основа на събраните по-делото доказателства не може да се установи по безсъмнен начин, че търговецът е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав. Сочи се също, че проверяващият орган не е изпълнил посоченото от него в т.VI от "Доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни", че следва да се издаде предписание, а вместо това е пристъпено направо към реализиране на административно наказателна отговорност, обуславящо незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Въз основа на наведените в жалбата аргументи, касационният жалбоподател намира, че оспорваното съдебно решение, потвърждаващо наказателното постановление, е незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, отменящо правораздавателния акт на Директора на ОДБХ-гр.Шумен. В откритото съдебно заседание „Д.Д.1“ ЕООД, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител адв.С.Т.от ШАК, поддържа жалбата и доразвива доводите, изложени в нея. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени акта на въззивния съд, както и потвърденото с него наказателно постановление.

 

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмено възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт В.Й., която оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

 

С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № КХ-22/01.08.2017г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Шумен, с което на „Д.Д.1“ ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 48, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

            Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

 

Санкционираното търговско дружество стопанисвало обект да търговия на дребно с храни, в който се произвеждали предназначени за консумация от хората храни, реализирани в същия обект, намиращ се на Кооперативния пазар в гр.Шумен. За целите на извършваната дейност в обекта функционирала витрина за съхранение на приготвена риба при температура над 73 °C, по вратичките и по долната повърхност на която на места имало корозия. На 28.06.2017г. служители при ОДБХ-гр. Шумен извършили проверка в посочения обект, при която това обстоятелство било установено. Констатирано било също, че подът в складовото помещение и вратите на хладилниците са замърсени, а стените и таваните са опушени. Във връзка с тези констатации бил изготвен доклад за извършената проверка, а на 06.07.2017г. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение срещу "Д.Д."ЕООД, за това, че не е осигурил и контролирал спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани и предлагани в обекта. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил такъв. Впоследствие съставеният АУАН бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.48, ал.2 от ЗХ на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.16а, ал.1 от ЗХ, във вр. с т.1, Глава I, т.1, б.“а“, б.“б“, б.“в“ и б.“е“ от Глава II на Приложение II на Регламент 852/2004г. относно хигиената на храните.

 

Районният съд е установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на същата съдът е приел за доказан по безспорен начин факта на извършване на санкционираното неизпълнение на административно задължение. Изложил е доводи, че наложеното наказание е определено в законово предвидените рамки и в минимален размер, което изключва тезата за неговата несправедливост. Посочил е също, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил законосъобразни изводи, като не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. Същият е анализирал показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване на санкционираното неизпълнение на административно задължение по чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр.с чл.16а, ал.1 от ЗХ. В чл.16а, ал.1 от ЗХ е регламентирано задължение за производителите и търговците да осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол. Конкретни изисквания към помещенията за храни са предвидени в Регламент (EO) №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните. В т.1, Глава I на приложение II от Регламента е предвидено, че помещенията за храни следва да се поддържат чисти и в добро техническо и общо състояние, а в Глава II,  б.“а“, б.“б“, б.“в“ и б.“е“ от приложението са установени изисквания към местата, където се приготвят, обработват или преработват храни, а именно - подовите и стенните повърхности, както и повърхностите (включително повърхностите на оборудването) в зоните, където се работи с храни, и по-специално тези в контакт с храни, да се поддържат здрави и да могат да се почистват лесно, а когато е необходимо, да се дезинфекцират, а таваните (или, където няма тавани, вътрешната повърхност на покрива) и таванните структури да са конструирани и изпълнени така, че да не допускат натрупването на мръсотия, както и да намаляват кондензацията, формирането на нежелателна плесен и роненето на частици. Както правилно е приел районният съд, от събраните по делото доказателства и по-специално от показанията на свидетелите В.М.и Г.Г.се установява, че част от повърхностите на витрината за съхранение на приготвената риба са били с корозия, подът в складовото помещение и вратите на хладилниците са били замърсени, а стените и таваните - опушени. При това положение безспорно е налице несъблюдаване на чл.16а, ал.1 от ЗХ, явяващо се основание за ангажиране отговорността на санкционираното дружество на плоскостта на административнонаказателния състав по чл.48, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗХ, предвиждащ отговорност за юридически лица или еднолични търговци за нарушения на ЗХ или наредбите по прилагането му.

 

В тази връзка съдът не споделя доводите на касатора, че показанията на разпитаните като свидетели служители на ОДБХ-гр.Шумен не следва да се кредитират, тъй като същите са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дружеството обстоятелства. Не може да се сподели тезата, че свидетелите възпроизвеждат противоречиви възприятия досежно наличието на корозия по витрината за съхранение на приготвената риба, тъй като и двамата свидетели сочат, че такава е била налице, като св.Г. уточнява, че корозията се изразява в наличие на ръжда по основната част на витрината. Следва да се отбележи, че за преценката досежно наличието, респ. липсата на ръжда, не са необходими специални знания, поради което и не е имало пречка проверяващите служители да установят посоченото обстоятелство, респективно да дадат достоверни показания досежно същото. Следва да се отбележи също, че никой от двамата свидетели не твърди за наличие на ръжда по стъклената част на витрината, състояща се и от метален плот, представляващ неразделна част от нея, поради което не може да се приеме, че показанията на същите са оборени от посоченото твърдение. Не съответства на действителното фактическо положение и тезата, че св.Г. не е присъствал по време на извършване на проверката, а е стоял извън обекта, доколкото последният изрично сочи: "Влязохме вътре, огледахме и след това седнахме навън на масата да пишем, защото вътре е много тясно.". Показанията на служителите на ОДБХ-гр.Шумен не се оборват и от тези на св.М.М.- продавач-консултант в проверявания обект, които правилно не са кредитирани от районния съд, тъй като в качеството ѝ на продавач-консултант в обекта именно тя е имала задължение да поддържа добра хигиена в него, респ. се явява пряко заинтересована от изхода на спора. Що се касае до твърдението, че е нормално в обедните часове на деня обектът да е със замърсен под, поради наличието на много клиенти, това обстоятелство е ирелевантно за преценка съставомерността на санкционираната деятелност, защото контролните органи са установили замърсяване на пода в складовото помещение към обекта, където не би следвало да има безпрепятствен достъп на клиенти.

 

В обобщение на изложеното, като е приел, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения от наказващия орган административно наказателен състав, районният съд не е допуснал соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че на дружеството не е било дадено предписание за отстраняване на нарушението преди подвеждането му под административнонаказателна отговорност, не променя направения по-горе извод, тъй като същото не е санкционирано за неизпълнение на дадено предписание, а за неизпълнение изискванията на чл.16а, ал.1 от ЗХ, което е безспорно установено. Фактът, че АУАН е съставен след отстраняване на нарушението, също не обуславя извод за незаконосъобразност на издаденото въз основа на същия наказателно постановление, тъй като последвалото отстраняване на нарушението не елиминира факта на неговото извършване.

 

На следващо място, наложеното наказание по вид и размер е съобразено с регламентираното в санкционната правна норма, предвиждаща нарушителите – юридически лица или еднолични търговци, да се наказват с имуществена санкция от 1000 до 2000 лева. На касационния жалбоподател е била наложена санкция в размер на 1000 лева, т.е. в минималния размер, предвиден за извършеното от него неизпълнение на административно задължение, което изключва възможността за налагане на по-леко наказание по вид и размер (арг. от чл.27, ал.4 от ЗАНН). Същевременно нарушението не може да се квалифицира като маловажно такова по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че се касае за търговия с хранителни продукти в нарушение на установените правила за хигиена, което създава потенциална опасност за общественото здраве.

 

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - град Шумен е законосъобразно и обосновано, а касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което следва да се остави в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 532 от 26.10.2017г., постановено по ВАНД № 1841/2017г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

 

            Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

 

                                                                                                       2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.02.2018г.