Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 28

 

град Шумен, 13.02.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

            Шуменският административен съд, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в следния състав: 

 

Председател: Росица Цветкова                                  Членове: 1. Татяна Димитрова

 

                                                                                                           2. Снежина Чолакова

 

при секретаря И.В.

 

и с участие на прокурор О.Куздов от ШОП

 

като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 322 по описа на 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

            Производство по чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – град Шумен, представлявана от Директора д-р К.Д.Р., депозирана срещу Решение № 113 от 02.11.2017г., постановено по НАХД № 434/2017г. по описа на Районен съд – град Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-35/28.08.2017г., издадено от д-р К.Д.Р. - Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Шумен, с което на М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева и на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.3 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

 

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел, че при издаване на НП наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е прецизирал кои от изискванията на чл.51, ал.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД е нарушил М.М., доколкото в НП изрично е посочено, че същият няма регистриран животновъден обект, съставляващо нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД, както и, че отглежда теле със свалени ушни идентификатори, на което не може да се установи произход и спрямо което не са извършени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, съставляващо нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. Твърди се още, че събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин, че деецът е осъществил административнонаказателния състав по чл.420а, ал.1, във вр. с чл.139, ал.1, т.3 от ЗВД, доколкото  е придвижил едро преживно животно - теле, без то да има ветеринарномедицински паспорт. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.Й., която поддържа  касационната жалба по изложените в нея съображения.

 

Ответната страна – М.Х.М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по допускимостта и основателността на касационната жалба.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

 

С атакуваното решение, състав на Шуменския районен съд, е отменил Наказателно постановление № ЗЖ-35/28.08.2017г., издадено от Директора на ОДБХ - гр.Шумен, с което на М.Х.М. с ЕГН **********, на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева и на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.3 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева. Ответникът в касационното производство е санкциониран за това, че на 16.06.2017г. в 16.30 часа в с.Каспичан, община Каспичан, е придвижил и отглежда теле със свалени ушни идентификатори, на което не може да се докаже произход, спрямо което не са извършени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, животното не притежава ветеринарномедицински паспорт, както и собственикът няма регистриран животновъден обект в БАБХ. Описаното нарушение било установено при проверка, извършена от служители на ОДБХ-гр.Шумен, констатациите от която били обективирани в констативен протокол вх.№ РД 27 2759/19.06.2017г. по описа на ОДБХ-гр.Шумен, съставен на 16.06.2017г. Въз основа на същите, д-р С.М.М. – главен инспектор в ОДБХ-гр.Шумен, съставил на 20.06.2017г. срещу М.М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени от последния нарушения по чл.51, ал.1, чл.139, ал.1, т.1 и т.3 от ЗВД. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без възражения, писмени такива не били депозирани и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено процесното наказателно постановление (НП), с което М.М. бил наказан на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗВД с глоба в размер на 150  лева, на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД с глоба в размер на 300 лева и на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.3 от ЗВД с глоба в размер на 300 лева.

 

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. След преценка на доказателствения материал, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че вменените на дееца нарушения на чл.51, ал.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД регламентират множество нарушения, като от текстовата част на НП не става ясно за кое от тях е наложено съответното наказание, което е попречило на нарушителя да разбере в какви нарушения е обвинен.  Приел е също, че от събраните доказателства не се установява деецът да е придвижил въпросното животно на посочената в АУАН и НП дата, поради което възведеното срещу него обвинение за нарушение по чл.420а, ал.1, във вр.с чл.139, ал.1, т.3 от ЗВД не е доказано по безсъмнен начин. Така мотивиран, съдът е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с НП и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

 

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон обаче, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление в частта му, с която М.М. е подведен под отговорност за нарушение по чл.471а, ал.1, във вр.с чл.51, ал.1 от ЗВД и по чл.420а, ал.1, във вр.с чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. 

 

По п.1 от НП ответникът в касационното производство е санкциониран за нарушение по чл.471а, ал.1 от ЗВД, където е регламентирана административнонаказателна отговорност за физическо лице, което наруши разпоредбите на ЗВД или актовете по прилагането му, ако не е предвидено по-тежко наказание. В случая наказващият орган е приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗВД, според който животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ. Както в АУАН, така и в НП, е посочено изрично, че М.М. няма регистриран животновъден обект в БАБХ, както и  е посочено, че с деянието си е нарушил чл.51, ал.1 от ЗВД, което напълно удовлетворява изискванията на чл.42, т.4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, респ. за посочване на нарушените нормативни разпоредби. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че деецът е имал регистриран в БАБХ животновъден обект, от което следва, че възведеното срещу него обвинение за нарушение по чл.471а, ал.1 от ЗВД е доказано по безсъмнен начин.

 

Аналогичен извод следва да се направи и досежно нарушението по п.2 от НП - по чл.420а, ал.1, във вр.с чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. В чл.420а, ал.1 от ЗВД е регламентирана административнонаказателна отговорност за физическо лице, което наруши забрана по чл.139, ал.1, т.1, т.3-5 и 15 от ЗВД. В чл.139, ал.1, т.1 от с.з. е предвидена забрана за  отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. В АУАН и НП е посочено изрично, че деецът е придвижил и отглежда теле със свалени ушни идентификатори, чийто произход не може да се докаже и което не притежава ветеринарномедицински паспорт, както и че на телето не са извършени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните. Посочено е и, че деецът е нарушил изискванията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. От цитираните нормативни разпоредби и текста на АУАН и НП е видно, че е налице подробно текстово описание на извършеното нарушение, което напълно кореспондира с посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД, т.е., не е допуснато посоченото от първоинстанционния съд съществено нарушение на чл.42, т.4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от дееца (видно и от саморъчната декларация на същия), че е отглеждал въпросното животно - мъжко теле, без ветеринарномедицински паспорт, от което следва, че то е без официална идентификация и е било отглеждано, без спрямо същото да са изпълнени мерките,  предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните. От страна на нарушителя не са ангажирани никакви доказателства, оборващи този извод. Посоченото е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД, независимо от липсата на доказателства, че именно деецът е придвижил въпросното животно, доколкото поведението на същия съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав при осъществяване на едно от алтернативно предвидените в цитирания законов текст изпълнителни деяния, а в случая е безспорно установено, че деецът е осъществил изпълнителното деяние "отглеждане". С оглед на това, касационната инстанция приема, че събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деятелността на М.М. по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл.420а, ал.1, във вр.с чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД.

 

Що се касае до твърдението на нарушителя, че не е бил запознат с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни, това обстоятелство не изключва отговорността му за описаните в п.1 и п.2 от НП нарушения, доколкото същият, след като е предприел отглеждане на едро преживно животно, е бил длъжен и е могъл да знае какви са ветеринарномедицинските изисквания за това, т.е. е осъществил деянията най-малкото при условията на непредпазливост под формата на небрежност, а за съставомерността на нарушенията му е достатъчно същите да са извършени по непредпазливост (по арг. от чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото в ЗВД липсва разпоредба, изключваща наказуемостта на непредпазливите деяния по приложените административнонаказателни състави).

 

За нарушението по чл.471а, ал.1 от ЗВД законодателят е предвидил глоба в размер от 150 до 1000 лева, а за това по чл.420а, ал.1 от с.з. - глоба от 300 до 500 лева. На нарушителя са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 150 лева и глоба в размер на 300 лева, т.е. в минималния предвиден от законодателя размер. С оглед естеството на нарушенията - застрашаващи общественото здраве, същите не могат да се окачествят като маловажни такива по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което наложените наказания по п.1 и п.2 от НП са определени при съблюдаване целите на същите, произтичащи от чл.12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация по смисъла, вложен в чл.27 от ЗАНН. Като е приел обратното, районният съд е постановил своя съдебен акт в частта, отменяща п.1 и п.2 от НП в нарушение на материалния закон.

 

Що се касае до нарушението по чл.420а, ал.1, във вр.с чл.139, ал.1, т.3 от ЗВД, касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за неговата недоказаност. В чл.420а, ал.1 от ЗВД е предвидена отговорност за нарушение на забраната по чл.139, ал.1, т.1, т.3-5 и т.15 от ЗВД. В чл.139, ал.1, т.3 от ЗВД е регламентирана забрана за транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт. Т.е. изпълнителното деяние, вменено на нарушителя, се изразява в транспортиране на въпросното животно без съответните документи. Както правилно е отбелязано от районния съд обаче, по делото не са събрани доказателства, че именно деецът е придвижил въпросното животно и то на посочената в НП дата - 16.06.2017г. Напротив, в саморъчната декларация на последния е заявено изрично, че е закупил телето през м.април 2017г. Нещо повече, на М.М. е вменено, че е транспортирал въпросното животно, т.е. че го е превозвал, пренасял от мястото, където го е придобил, до мястото, където го отглежда. Същевременно по делото не се установява последният изобщо да го е транспортирал, още повече, че самият той твърди, че го е закупил от животновъдна ферма в населеното място, в което живее и в което отглежда животното, което изначално изключва необходимостта от транспортирането му до животновъдния обект на субекта на административнонаказателна отговорност. В този ред на мисли, настоящият съдебен състав приема, че като е отменил НП в частта му по п.3, районният съд не е допуснал соченото в касационната жалба нарушение на материалния и процесуалния закон.

 

В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че решението на РС – гр.Нови пазар е постановено при неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН в частта му, с която е отменено наказателното постановление по п.1 и п.2 за нарушения на чл. 471а, ал.1, във вр. с 51, ал.1 от ЗВД и по чл. 420а, ал.1, във вр.с чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, като извършването на двете нарушения е установено по безсъмнен начин, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и административните наказания са определени в нормативно регламентираните параметри, при съблюдаване правилата за тяхната индивидуализация, а АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи по смисъла на чл.472, ал.1 и ал.2 от ЗВД, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление в частта му по п.1 и п.2. В останалата му част по п.3 решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото в тази му част следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОТМЕНЯ решение № 113/02.11.2017г., постановено по НАХД № 434/2017г. по описа на Районен съд – гр.Нови пазар, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-35/28.08.2017г., издадено от д-р К.Д.Р. - Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Шумен, в частта му по п.1 и п.2, с която на М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева; като вместо това постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ЗЖ-35/28.08.2017г., издадено от д-р К.Д.Р. - Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Шумен, в частта му по п.1 и п.2, с която на М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/02.11.2017г., постановено по НАХД № 434/2017г. по описа на Районен съд – гр.Нови пазар в останалата му част.

 

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                               ЧЛЕНОВЕ:  1./п/ 

 

                                                                                                            2./п/

 

               ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.02.2018г.