Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

69

 

град Шумен, 13.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

         Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав: 

 

Председател: Кремена Борисова                      Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                                Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Орлин Куздов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 55 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

С решение №123 от 19.12.2017г., постановено по ВНАХД №386/2017г., Районен съд – гр. Велики Преслав е потвърдил наказателно постановление № 27-0000265/25.08.2017 г., издадено от  Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, с което на „В.О.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В. Преслав, Индустриална зона, представлявано от П.Ц.Х., за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

 

Производството е образувано по касационна жалба на „В.О.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В. Преслав, Индустриална зона, представлявано от П.Ц.Х.. Изложени са подробни съображения за допуснати нарушения на процесуалните и материалноправни разпоредби, като се сочи, че не е обсъдено възражението за обективна невъзможност, предвид сериозни финансови затруднения, както и, че работниците били частично подпомагани, за което последните нямали възражения. Навеждат се доводи, че дори да е извършено нарушение, то същото съставлява маловажен случай. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него НП.

 

Ответникът по касация – Дирекция «ИТ», редовно призован не се явява. По делото са представени писмени бележки, съдържащи становище за неоснователност на жалбата и искане съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционния съдебен акт.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че  касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна, като излага подробно аргументите си. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да постанови решение, с което да го остави в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

 

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

 

 Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 28.06.2017 г. служители на Дирекция «ИТ» гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект – производствена база, находяща се в гр. Велики Преслав, Индустриална зона, стопанисвана от „В.О.“ ЕООД гр. В. Преслав, за което, въз основа на допълнителни проверки на документи, съставили протокол от 26.07.2017 година. В същия, на проверявания работодател – „В.О.“ ЕООД гр. В. Преслав били дадени предписания. По време на проверката по документи, извършена на 04.07.2017 г. и 27.07.2017 г., присъствал законният представител на жалбоподателя, като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

 

            Въз основа на протокола, на 27.07.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000265/27.07.2017 г. срещу „В.О.“ ЕООД гр. В. Преслав за това, че „в качеството на работодател не е платил в установените срокове, на Г.Н.Х., назначен на длъжност „шлосер електрозаварчик“, назначен на 30.09.2015 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец февруари 2017 година. Видно от представената платежна ведомост за месец февруари и фиш за заплата за месец февруари 2017 г. срещу името на Х. не фигурира подпис на лицето, удостоверяващ получаването на трудовото възнаграждение за месец февруари 2017 година. Същото е следвало да бъде изплатено до 30.03.2017 година. Нарушението е извършено на 31.03.2017 г. в гр. Велики Преслав. С описаното е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ”. Актът е подписан от представляващият жалбоподателя на 27.07.2017 година.

 

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000265/25.08.2017 г., издадено от  Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, с което на „В.О.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В. Преслав, Индустриална зона, представлявано от П.Ц.Х., за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

 

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Приел е, че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението и авторството на дееца, поради което законосъобразно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл. 414, ал.1 от КТ. Констатирал е, че липсват допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, за което е изложил подробни съображения в мотивите към решението си. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на наказателното постановление, с оглед на което го е потвърдил.

 

Изводите на въззивния съд са правилни и се споделят напълно и от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в касационното производство.

 

Събрани са всички доказателства по делото, които безспорно установяват, че „В.О.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В. Преслав е осъществил от обективна страна състава на нарушението по  чл. 128, т. 2. Първоинстанционният съд правилно е възприел, че дружеството е годен субект на нарушението по  чл. 128, т. 2 от КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „В.О.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В. Преслав е директен адресат на предписанието на цитираната правна норма и за него е възникнало задължението да изплаща на наетите работници уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. По делото няма спор, че между касатора и Г.Х. е било налице валидно трудово правоотношение, въз основа на което дружеството – работодател е било задължено да изплати трудово възнаграждение на Х. за м. февруари 2017 г. до 30.03.2017 г., вкл.

 

По делото се установява безспорно, че до 07.08.2017 г. работодателят не е изпълнил задължението да плати на работника трудовото възнаграждение за месец февруари 2017 година, с което е осъществил състава на нарушение по чл.128 т.2 от КТ, поради което е санкциониран по реда на чл.414 ал.1 от КТ с имуществена санкция в минималния размер.

 

Неоснователно е възражението на касатора, че деянието не било осъществено виновно, поради наличие на финансови затруднения. Правилно въззивният съд е отчел, че за случаите на неплатежоспособност на търговец, законът предвижда специални права и задължения, вкл. в случаите, при които същата се изразява в невъзможност за изпълнение на парични задължения, представляващи престация срещу получена работна сила по трудово правоотношение.

 

В случая не е налице и маловажност, по смисъла на чл.415 в от КТ, тъй като липсват доказателства, а и от материалите по делото се установява, че нарушението не е било отстранено веднага, както и, че не са настъпили вредни последици. Напротив, в случая трудовото възнаграждение не е било изплатено в период по-дълъг от четири месеца, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-работодател.

 

С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че фактическата обстановка, нарушението и авторството на дееца са правилно установени в хода на протеклото административно-наказателно производство пред наказващия орган и пред Въззивния съд с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства, ангажирани от страните. След като е ангажирана отговорността на търговеца, то въпроса за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда. Достатъчно е да са установени признаците на нарушението само от обективна страна. В конкретния случай е налице безвиновна отговорност. Наказващият орган правилно е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. Съобразени са обстоятелствата относно индивидуализацията на наказанието, като същото е ориентирано към установения в закона минимум, поради което не подлежи на изменение.

 

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон.

 

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.

 

Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2  от АПК, Шуменският административен съд 

 

Р Е Ш И: 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №123 от 19.12.2017г., постановено по ВНАХД №386/2017г., Районен съд – гр. Велики Преслав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                              2./п/ 

 

      ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2018г.