Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 99

 

град Шумен, 17.04.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Росица Цветков                                   Членове:  Кремена Борисова

 

                                                                                                          Татяна Димитрова

 

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Татяна Димитрова КАНД № 61 по описа за 2018г. на Административен съд - гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на ОД на МВР - гр. Шумен, депозирана чрез гл. юрисконсулт И.С., срещу решение № 646/14.12.2017г., постановено по ВАНД № 2202/2017г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, с което е отменено Наказателно постановление № 17-0869-001951 от 23.08.2017г. издадено от началник група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, с което на С.Л.А., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

 

Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че вмененото на дееца нарушение е установено от обективна и субективна страна по надлежния ред. Навеждат се и аргументи, че поведението на водача не покрива белезите за „маловажен случай“ на административно нарушение, до какъвто неправилен извод е достигнал районния съд, поради което се отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

Ответната страна, С.Л.А., депозира писмено възражение, в което аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

 

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура моли обжалваното решение да бъде отменено, възприемайки за незаконосъобразен решаващия извод на съда за „маловажност“ на процесното неизпълнение.

 

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:

 

Със своето решение състав на Районен съд - Шумен е отменил Наказателно постановление № 17-0869-001951 от 23.08.2017г. издадено от началник група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, с което на С.Л.А., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

 

За да постанови този акт съдът е установил следваната фактическа обстановка:

 

На 17.07.2017г., около 18,15 часа свидетелите Ц.П.К.- служител в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен и Ц.Е.Ц.- служител в РУ при ОД на МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения, забелязали, че на кръстовището на ул. „Станционна“ с бул. „Плиска“, в посока към пл. „България“, в гр. Шумен се движел лек автомобил „Мерцедес CLK 200“ с транзитни регистрационни табели.

 

При спиране и последвалата проверка на документите на водача С.Л.А., установили, че транзитните табели били с изтекъл срок на валидност. Лекият автомобил бил с рег. № *******, собственост на „Лазур 2012 Джи“ ЕООД, с Булстат *****, като регистрационният номер бил с изтекъл срок на валидност - валиден до 21.06.2017г.

 

За така установеното административно нарушение, свидетелят К. съставил на водача Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 064118 от 17.07.2017г. за управление на МПС с рег. № *****,  което не е регистрирано по надлежния ред и с рег. табели, които са с изтекъл срок на валидност - валиден до 21.06.2017г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, предявен му и подписан от него без възражения. С АУАН, свидетелят К. иззел разрешение за временно движение № 000772509 и 2 бр. табели с рег. № ****. Писмено възражение срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано. Въз основа на съставения акт и за така констатираното нарушение, АНО издал впоследствие процесното наказателно постановление.

 

При така установената фактическа обстановка съдебният състав приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на соченото за нарушител лице. По съществото на спора съдебният състав счел, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи от обективна и субективна страна вмененото на водача неизпълнение. Същото според въззивния съд обаче е следвало да бъде възприето за „маловажно“ от наказващия орган, което не е било сторено и С.А. е бил незаконосъобразно санкциониран по реда на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. По тези съображения въззивната инстанция отменила атакуваното пред нея наказателно постановление.

 

Настоящият състав намира, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е извел пълни и задълбочени мотиви относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство, които се споделят и от касационната инстанция. Споделят се и съображенията на районния съд по отношение наличието на достатъчно доказателства, сочещи осъществяването на описаната в акта и в НП деятелност. Както правилно е отбелязал и районния съд, приобщените доказателства непротиворечиво навеждат на извода, че ответникът в настоящото производство е допуснал описаното в акта и в НП нарушение. В тази насока въззивният съд е констатирал, че собственик на превозното средство е бил друг субект, „Лазур 2012 Джи“ ЕООД, който впоследствие е извършил и първоначалната му регистрация, и че към момента на проверката автомобилът, управляван от А. не е бил регистриран по надлежния ред, а даденото разрешение за временно движение е било изтекло. За да достигне до този си извод, районният съд е кредитирал показанията на свидетелите К. и Ц., които правилно са ценени като обективен източник на релевантна информация с оглед липсата на противоречие между тях и останалия доказателствен материал. При това положение предходната инстанция законосъобразно е формирала извод за безспорната установеност от обективна и субективна страна на приписаното на водача нарушение. В хода на проверката водачът е представил и разрешението за временно движение, което вече е било с изтекъл срок на валидност, поради което не би могло да се сподели становището, че той не е бил в състояние да прецени изрядността на документацията на автомобила.

 

Касационният състав обаче не споделя мотивите на районния съд, с които поведението на водача е квалифицирано като „маловажно“. Приложимостта на института на „маловажния случай“ на административното нарушение е изключение от правилото, че всяко нарушение подлежи на санкциониране. Като коректив е предвидената в процесуалния закон нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В контекста на изложеното и след като съобрази приобщените доказателства, касационният състав не намира, че са налице доказателства, обосноваващи по-ниска степен на дееца и на поведението му. На първо място, по категоричен начин е установено обстоятелството, че той е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с факта, че автомобилът не е регистриран по надлежния за това ред. Ответникът е представил на контролните органи съответните документи и е имал възможността да се запознае с тях, което не е сторил. В тази насока, неправилно районният съд е възприел, че управлението е извършено за кратко, с идеята автомобилът да бъде изпробван преди покупката му. По делото не се съдържат никакви доказателства в този смисъл. Нито в акта, нито след съставянето му, водачът не е навел подобни доводи, а такива за първи път се излагат във въззивната жалба, без обаче да са подкрепени с надлежни доказателства. На следващо място, нарушението е формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Твърдението на водача, че живее и работи в Белгия, като има статут на трайно пребиваващ, както и  че ежедневно управлява превозно средство за служебни цели в Кралство Белгия, не се установява от събраните по делото доказателства, поради което не могат да обосноват несправедливост и явно несъответствие на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ с тежестта на нарушението. Поради това касационният състав намира определените в минимален размер наказания от административнонаказващия орган за кореспондиращи на деянието, като чрез тях биха се постигнали целите на генералната и индивидуалната превенция.

 

По изложените съображения касационната жалба следва да бъде уважена и съдебният акт - предмет на касационен контрол следва да бъде отменен, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, бъде потвърдено. 

 

Водим от горното Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   : 

 

ОТМЕНЯ решение № 646/14.12.2017г., постановено по ВАНД № 2202/2017г. по описа на Районен съд - гр. Шумен и вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-001951 от 23.08.2017г. издадено от началник група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, с което на С.Л.А., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                            2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.04.2018г.