Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

145

 

град Шумен, 13.06.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Кремена Борисова

 

                                                                               Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                               Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от адм. съдия  Маргарита Стергиовска КАНД № 108 по описа за 2018 г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба на Н.Й.Б. ***, депозирана срещу решение № 112/16.03.2018г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2885/2017г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 12/20.11.2017г. на началника на РУ към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Н.Й.Б. ***, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални опущения, налагащи отмяната на процесното наказателно постановление. В тази връзка сочи, че в съставения акт за установяване на административно нарушение липсва посочване на ЕГН на вписаните в него свидетели, както и че в акта не е посочен неговия номер, докато в постановлението е индивидуализиран под № 12. Релевира и доводи за недоказаност на приписаното му нарушение. Като допълнителен довод в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на постановлението инвокира твърдения за „маловажност“ на простъпката. Поради това отправя искане за отмяната на съдебния акт и на постановлението. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 12/20.11.2017г. на началника на РУ към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Н.Й.Б. ***, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

През м.август 2017г. жалбоподателят ползвал  недвижим имот - къща и прилежащите `и помещения, намиращи се на адрес: ул. „Кече Баир“ №** в гр.Шумен. На 25.08.2017г. същият съхранявал в гараж в посочения имот фабрично произведен заглушител „ПВС-2“ с №Х495. На същата дата, по повод постъпил сигнал за извършено престъпление, било извършено претърсване и изземване в посоченото жилище, при което заглушителят бил намерен.

 

Било образувано Досъдебно производство №131/17г. по описа на ОДМВР - Шумен, което било прекратено с постановление на ШРП от 11.10.2017г. поради липса на престъпление от общ характер. Иззетият заглушител бил изпратен на Служба „КОС“ при РУ - Шумен, във връзка с което на 09.11.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е съхранявал в гаража към стопанисвания от него имот процесния заглушител.

 

Актът бил съставен в присъствието на Н.Б., бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 20.11.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че на описаните в наказателното постановление дата и място жалбоподателят противоправно е съхранявал заглушител в стопанисвания от него имот, с което е допуснал вмененото му нарушение. За да достигне до този си извод предходният съдебен състав е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, включително и на материалните по приложеното досъдебно производство и изготвената по него съдебно-балистическа експертиза. Районният съд установил, че провереният имот се стопанисва именно от санкционираното лице, поради което формирал решаващия си извод за виновно реализиран състав на административно нарушение. За да потвърди наложената на Б. санкция съдът не възприел поведението му за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

 

Касационната инстанция споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и изведените от него изводи в тяхната цялост. Предходната инстанция стриктно е съблюдавала принципа на служебното начало и е събрала необходимите доказателства, установяващи обективната истина по делото. Въз основа на така събрания доказателствен материал въззивният съд е достигнал до правни изводи относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, с които се солидаризира и касационният състав. На първо място, видно от приложеното копие на АУАН в него е изписан номера му – 12, под който фигурира и в констативно-съобразителната част на НП. Не представлява съществен порок липсата на отразяване на единните граждански номера на актосъставителя и свидетеля по акт – същите са индивидуализирани чрез трите си имена и заеманата длъжност, което е позволило да бъдат разпитани впоследствие в хода на въззивното производство. В случая макар и да е налице отклонение от императивните изисквания на ЗАНН, то няма решаващ характер и не поражда извод за незаконосъобразност на акта и на НП.

 

На следващо място, за законосъобразни и правилни касационният съд намира решаващите правни съображения на районния съд, мотивирали го да потвърди процесното постановление. Противно на твърдението на касатора, обстоятелството, че провереният имот е стопанисван от него настоящата инстанция възприема за установено по категоричен начин. В унисон с изложеното от районния съд следва да посочи, че жалбоподателят е осигурил достъп на полицейските органи до него и не само, че не е възразил, че той е неговият стопанин, но в изготвения протокол за разпит на свидетел, представляващ писмено доказателство, изрично е посочил, че вилата е негова. Възражения в този смисъл не са отразени и при съставяне на акта, съответно не са депозирани писмени такива в рамките на установения за това срок.

 

По несъмнен начин е установен и характера на откритата вещ, представляващ заглушител „ПБС-2“ с № Х495. Видно от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство експертиза обектът представлява фабрично произведен заглушител. Експертното заключение е приобщено сред писмените доказателства по делото и резонно е съобразено от решаващия състав на Районен съд – Шумен при изграждане на мотивите си. Следва да се акцентира отново върху липсата на вписано на възражение в акта срещу констатациите на актосъставителя, съответно депозирано писмено такова впоследствие.

 

В контекста на изложеното и с оглед установените факти предходният съдебен състав закономерно е приел, че жалбоподателят виновно е извършил вмененото му нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, която разпоредба изрично забранява придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжие. Провинението на Б. не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни простъпки, поради което законосъобразно районният съд е потвърдил определеното му административно наказание на основание чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

 

По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Шумен намира атакуваното съдебно решение за правилно и съответно на материалния и процесуалния закон, без при постановяването му да са допуснати твърдените от касатора нарушения, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   :    

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/16.03.2018г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2885/2017г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                           2./п/ 

 

          ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.06.2018 г.