Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 94

град Шумен, 09.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд - град Шумен, в публичното заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

   Административен съдия: Татяна Димитрова

 

при участието на секретаря Св.А., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 157 по описа за 2018 година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл.4, ал.1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).  

Образувано е по жалба, уточнена с допълнителна молба от 23.05.2018г.,  от Д.С.К., ЕГН **********,***, срещу  Акт за установяване на задължения № АУЗД002441/17.11.2017г. на ст.инспектор „Данъчни приходи” в отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен, потвърден с Решение № ЖГ 00 210/26.02.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и ТБО” при община Шумен.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.  Сочи се, че при съставяне на акта е нарушено правото на жалбоподателката на участие в административното производство, като в нарушение на чл.26 от АПК тя не е била уведомена за започването му. Твърди се също така, че е нарушен и чл.34,ал.1 от АПК, като на жалбоподателката не е осигурена възможност да прегледа документите по преписката, както и да направи бележки и извадки или да се снабди с копия, с което е нарушено правото й на защита. Освен това се твърди, че процесните имоти са неизползваеми, а услугите сметосъбиране и сметоизвозване не се предлагат от общината, поради което жалбоподателката не дължи заплащане на таксите установени с оспорения акт.  С оглед на това се иска оспореният акт за установяване на задължения да бъде отменен.. 

Ответната страна - Началник отдел „Местни данъци и такса за битови отпадъци, при община Шумен, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Р.А., в съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва жалбата и излага аргументи за нейната неоснователност. Сочи, че оспореният акт е издаден от компетентен по степен и материя орган, при спазване на процесуалните правила и е съобразен с изискванията на закона. Твърди, че на жалбоподателката са определени задължения само за обезвреждане на битови отпадъци и за чистота на териториите, които се дължат.  С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да й присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката Д.С.К. е наследница на баща си  С.А.К., видно от удостоверение за наследници № 212/05.02.2003г./л.51/.

Като наследница на баща си, същата е собственик на по 1/27 ид.ч. от две дворни места, находящи се в строителните граници на  гр. Шумен, кв.Макак, в местността  стопанския двор - едното от 14.825/четиринадесет декара и осемстотин двадесет и пет квадратни метра/ и представляващо парцел II-1 от кв.40 по кадастралния план от 1992г., а другото от 51.985/петдесет и един декара и деветстотин осемдесет и пет квадратни метра/ и представляващо парцел I-320 от квартал 1-първи от кадастралния план от 1992г., видно от нотариален акт  № 22, том І, дело № 142/1998г./л.29/.  За този недвижим имот е  подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ 30435404850/21.12.1998г.(л.23-28), изменена с Декларация вх. № 27031836/16.06.2003г./л.30-41/.

Като наследница на баща си жалбоподателката е собственик и на 1/3 ид.ч. от недвижим имот - Къща с дворно място от 1300 кв.м. в с.Средня, област Шумен, представляващ дворище планоснимачен  № 190, за който се отрежда парцел III-190 в квартал 18 по плана на същото село, видно от нотариален акт № 167, том VI, дело № 1598/1993г./л.52/. За този недвижим имот е  подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 27031834/16.06.2003г.(л.43-50).

За гореописаните имоти, за процесния период от 2012г. до 2017г. включително, са подавани декларации по чл.20а, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен и по чл.71, т.1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване/158-169/.

С резолюция за проверка № 021/13.11.2017г./л.12/ Началник отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен определил И.Н.-ст.инспектор „данъчни приходи“ да извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства по инициатива на данъчен орган на Д.С.К. ***. При извършената проверка било установено, че К., в качеството си на собственик на описаните в горепосочените две декларации по чл.14 от ЗМДТ недвижими имоти, дължи за 2012г., 2013, 2014 и 2017г. общо сумата от 905.41лв., от които данък недвижими имоти/ДНИ/ в размер на 323.40лв., от които главница 243.75лв. и лихва 79.65лв. и такса битови отпадъци/ТБО/ в размер на 582.01лв., от които главница в размер на 438.63лв. и лихва в размер на 143.38лв. Въз основа на така установените факти, И.Н., оправомощена със заповед № РД-25-163/26.01.2017г. на кмета на община Шумен(л.22), на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, съставила на К. Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №  АУЗД002441/17.11.2017г., за дължимите от нея за 2012, 2013, 2014 и 2017г. общо 905.41лв., от които ДНИ в размер на 323.40лв. и ТБО в размер на 582.01лв.

 Така съставеният акт бил получен на 15.12.2017г. от адв.М., пълномощник на К., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.15/. Недоволна от установените й с акта задължения, на 29.12.2017г. К. *** жалба/л.7/ срещу издадения акт, до началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен, който с Решение № ЖГ 00 210 от 26.02.2018г. отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил изцяло обжалвания акт.

Това решение било получено на 18.04.2018г. от адв.М., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.21/. Несъгласна с него, К. го оспорила с жалба до Административен съд - гр.Шумен, депозирана в община Шумен на 30.04.2018г., видно от поставения върху нея печат. С молба, депозирана по делото на 23.05.2018г./л.71/, било уточнено, че с жалбата се оспорва Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №  АУЗД002441/17.11.2017г.

В хода на съдебното производство административният орган е комплектовал административната преписка, като е представил по делото жалбата на оспорващата, заедно с декларациите по чл.14 за собствените й имоти, справки за начина на изчисляване на ТБО за недвижимите имоти в с.Средня, община Шумен и кв.Макак, оспорения акт и решението, с което същия е потвърден, заповедите на кмета на Община Шумен, с които са определени границите на районите и видът на извършваните услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на Община Шумен и решенията на Общински съвет - гр.Шумен за приемане на план-сметки за необходимите разходи за гр.Шумен, кварталите Дивдядово, Макак, Мътница и останалите населени места на територията на община Шумен за 2012, 2013г., 2014г. и за 2017г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №  АУЗД002441/17.11.2017г., издаден от орган по приходите при община Шумен, е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което, съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължение №  АУЗД002441/17.11.2017г., за определените на жалбоподателката задължения за ДНИ и ТБО, издаден от старши инспектор «Данъчни приходи» в отдел «Местни данъци и ТБО» при община Шумен, потвърден с решение № ЖГ-00-210/26.02.2018г.  на началника на отдел „Местни данъци и ТБО” при община Шумен, с който са установени задължения, както следва: за данък върху недвижими имоти за 2012г., 2013г., 2014г. и 2017г.  в общ размер на 323.40лв., от които 243.75лв. главница и 79.65лв. лихви и за такса битови отпадъци за същия период в общ размер на 582.01лв., от които 438.63лв. главница и 143.38лв. лихви.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съдът намира, че оспорваният акт е издаден от компетентен по материя, по място и по степен административен орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ  чл.9б  , установяването на дължимия данък върху недвижимите имоти и дължимата ТБО от жалбоподателката е извършено по реда на, а именно - актът е издаден от орган по приходите при общината, обжалван е по административен ред пред началника на отдел „Местни данъци и ТБО”, който със свое решение го е потвърдил в обжалваната му част. 

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, какъвто е и данък недвижими имоти, се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл.9б от ЗДМТ препраща към този ред и за установяването, обезпечаването и събирането и на местните такси, каквато е таксата за битови отпадъци. Съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 служителите от общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите се определят със заповед на кмета на общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По делото е представена заповед № РД-25-163/26.01.2017г. на Кмета на община Шумен, с която на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА са определени длъжностните лица от звено «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен с права и задължения на органи по приходите и актосъставители, в т.ч. и ст.инспектор данъчни приходи И.Н. - издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото, поради което съдът приема, че актът е издаден от компетентен по степен и материя орган.

Същият е издаден в писмена форма, съгласно чл.59 ал. 1 от АПК. Административният орган е посочил фактическите и правни  основания за издаването на акта, поради което съдът намира, че АУЗ е издаден в предписаната форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

В жалбата се изложени доводи, че при издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се сочи, че са нарушени чл.26 и чл.34  от АПК.  Действително  нормата на чл. 26 ал. 1 от АПК изисква  за започване на административното производство да се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Към преписката не е приложено изрично  уведомление за започване на административното производство. Обстоятелството, че не е направено валидно уведомление, респективно че е нарушен чл.26 ал.1 от АПК, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, но то не е съществено по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, доколкото не е довело до нарушаване правото на защита на лицето и до неправилност на акта. Не е нарушена разпоредбата на чл.34 от АПК, доколкото и независимо, че не е била уведомена за започването на административното производство, оспорващата е имала възможността по повод административното и  съдебното оспорване на акта да направи възражения и да сочи нови доказателства, включително и такива, които биха оборили направените констатации, в същия обем и последици, ако са били направени пред административния орган. По гореизложените съображения съдът намира за неоснователно оплакването, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

        По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

По делото няма спор, че оспорващата е собственик по наследство на 1/3 ид.част от недвижим имот находящ се в с.Средня, община Шумен и на 1/27 от два парцела с обща площ от 66.810 дка/шестдесет и шест декара и осемстотин и десет квадратни метра/ находящи се в кв.Макак на гр.Шумен.

Няма спор и по това, че за тези имоти, за процесния период, са подавани декларации по чл.20а, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен и по чл.71, т.1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване/158-169/ и че за тях оспорващата не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване,  доколкото с оспорения акт такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е определена.

Спорът по делото е дали жалбоподателката дължи така определените данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци-чистота на обществените територии и обезвреждане в депо, след като имотите не се ползват.

По отношение на дължимия данък върху недвижими имоти

Съгласно  разпоредбата  на  чл.28 ал.1 от ЗМДТ/в действащата за периода редакция на ДВ бр. 98 от 2010 г.) данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. По делото липсват доказателства, а няма и такива твърдения, че оспорващата е заплатила дължимия за процесните имоти ДНИ. Не се оспорва и определения размер на дължимия ДНИ, поради което  съдът намира, че оспореният административен акт, в частта му за определените на жалбоподателката задължения за ДНИ, е правилен и законосъобразен.

По отношение на ТБО

Съгласно чл.62 от ЗМДТ (в редакцията от ДВ бр. 153 от 1998 г.)  , таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, респ. от ползвателя (чл.64, ал.1 от ЗМДТ в редакцията от ДВ бр. 95 от 2009 г.), за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ в редакцията от ДВ бр. 53 от 2012 г., т.е. с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година (чл.63, ал.2 от ЗМДТ), а за имоти, намиращи се извън тези райони, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (чл.63, ал.1 от ЗМДТ в редакцията от ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.).

В случая по делото няма спор, че с оспорения акт на жалбоподателката са определени задължения само за услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за имотите в гр.Шумен, кв.Макак, а за имота в с.Средня, община Шумен - такса само за  обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци

Няма спор и по размера на така определените задължения.

 Спорът по делото е дали жалбоподателката дължи такса за тези услуги, доколкото притежаваните от нея имоти не се ползват и следователно не генерират отпадъци.

Съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, в редакцията му от ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)   не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за  обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

В този контекст посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обема на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване, за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да предоставя тази услуга на територията на общината.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период е предоставяна от общината за гр.Шумен, в т.ч. и за  кв.Макак,  в който се намират двата парцела, собственост на оспорващата - Решения №№ 55 по протокол № 7/20.02.2012г., № 325 по протокол №20/28.02.2013г., № 541 по протокол № 30/07.11.2013г. на ОбС Шумен, № 893 по протокол № 44/18.12.2014г., № 378 по протокол № 16/26.01.2017г., всичките на ОбС - Шумен, с които са одобрени план-сметките за процесния период за поддържане и експлоатация на регионалното депо Шумен и за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии за обществено ползване в община Шумен. И обстоятелството, че оспорващата притежава имоти в община Шумен е основанието за ползване на тези територии и съответно за дължимост на таксата чистота на обществените територии. С оглед на това доводите на оспорващата, че имотите, които притежава са неизползваеми, са ирелевантни за дължимостта на таксата поддържане чистота на обществените територии, доколкото законът не обвързва дължимостта на таксата за тази услуга с ползването на имотите.

Услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима, както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Без тази услуга не може да бъде изпълнено в пълнота задължението по чл. 7, ал. 1 ЗУО. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Следователно по силата на закона релевантен за дължимостта на таксата за този вид услуга е не факта на използването на притежаваните имоти и генерирането на битови отпадъци от задълженото лице, а единствено наличието на депо, т. е. обезпечаването от общината на последния етап от обезвреждането на битовите отпадъци.

В случая по делото няма спор, че в кв.Дивдядово на гр.Шумен има изградено и действащо депо за обезвреждане на битови отпадъци, което се ползва от всички общини в областта, в т.ч. и от община Шумен.  А след като през процесния период  община Шумен е ползвала депото за обезвреждане на битови отпадъци, находящо се в кв.Дивдядово, област Шумен и съответно е формирала разходи за предоставянето на тази услуги, то тази такса е дължима за всички имоти, намиращи се на територията на община Шумен, в т.ч. и от оспорващата, за притежаваните от нея имоти в кв.Макак на гр.Шумен и в с.Средня, община Шумен.

Въз основа на това, съдът намира, че правилно и в съответствие със закона, на оспорващата, за процесния период, са определени задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за услугата  обезвреждане на битови отпадъци, за притежаваните от нея имоти в кв.Макак и в с.Средня, а за имотите в кв.Макак и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

При извършената съдебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът намира, че оспорения Акт за установяване на задълженияАУЗД002441/17.11.2017г. е издаден от материално компетентен орган от общинската администрация, в изискуемата от закона форма, при спазване на  административнопроизводствените правила и в съответствие с  материално правните разпоредби, поради което се явява законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Община Шумен, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. 

Водим  от  горното  и  на  основание  чл. 160, ал.1 от  ДОПК,  Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

Отхвърля жалбата на Д.С.К., ЕГН **********,***, срещу  Акт за установяване на задължения № АУЗД002441/17.11.2017г. на ст.инспектор „Данъчни приходи” в отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен, потвърден с Решение № ЖГ 00 210/26.02.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и ТБО” при община Шумен.

ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********,***,  да заплати на Община Шумен сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.