Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 172

град Шумен, 09.07.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова        Членове:Христинка Димитрова

                                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря Ив. В. и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 124 по описа за 2018 г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, депозирана срещу решение № 43/05.04.2018г. на Районен съд – гр. Нови пазар, постановено по ВНАХД № 53/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-0000274/18.08.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на ЕТ „С.С.“***, на основание чл. 414, ал. 3  от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че приобщените писмени доказателства установяват с категоричност, че в деня на проверката лицето В.М.е изпълнявала трудови функции в обекта на търговеца на длъжност „отливач керамични изделия“, за което свидетелства и сключения Трудов договор № 3/12.07.2017г. Независимо от данните за възникнало трудово правоотношение, работодателят неправомерно не е връчил на М. копие от уведомлението за сключения с нея договор, с което, съобразно изложеното в касационната жалба, е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Според касатора въззивният съд неправилно е възприел становището, че трудовият договор е бил сключен след извършване на проверката, кредитирайки твърденията на М. и на едноличния търговец, доколкото същите целят единствено изграждане на защитната теза на санкционираното лице и отпадане на отговорността му. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, ЕТ „С.С.“***, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, макар и по различни от сочените съображения.

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 27-0000274/18.08.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на ЕТ „С.С.“***, на основание чл. 414, ал. 3  от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 12.07.2017 г.около 11,00 ч. свидетелите П.С.и В.Р., двамата инспектори при Дирекция „Инспекция на труда“ - Шумен, посетили обект за производство на керамични изделия - ателие в гр. Каспичан, собственост на ЕТ „„С.С.“***, намиращо се в жилищната сграда на търговеца. Целта на проверката била изясняване на обстоятелствата относно стар трудов договор с работник, за който липсвала информация в НАП дали трудовото правоотношение е прекратено. При проверката свидетелите установили, че в ателието се намира свидетелката В. М., която глазирала керамични изделия, като нанасяла разтвор върху тях. Свидетелката М. обяснила, че е отишла на работа около 10 часа същия ден и е ангажирана да глазира около 2-3 часа, в помощ на жалбоподателя и сина му, тъй като двамата не били в състояние да извършат тази дейност. От работата си преди години в ателието свидетелката била усвоила умението на глазира керамични изделия.

Контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да представи на работника завереното  уведомление от ТД на НАП за сключения с нея трудов договор преди да го допусне до работа, поради което срещу ЕТ „„С.С.“*** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 27-0000274 от 18.07.2017г., с който му било вменено неспазване на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите по преписката, наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че към момента на проверката В.М.е работила в ателието на едноличния търговец без сключен писмен трудов договор, а представеният по-късно на проверяващите органи бил изготвен впоследствие, за което свидетелства и обстоятелството, че същият бил регистриран в ТД на НАП на следващия ден. Поради това съдебният състав формирал решаващия си извод, че търговецът на практика е допуснал друго нарушение, а именно на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и не е осъществил приписаната му деятелност. Този извод мотивирала предходната инстанция да отмени оспорения пред нея санкционен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са налице визираните от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен касационни основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Правилно районният съд е приел, че предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не би могло да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. По делото се установява, че към момента на проверката на обекта, изпълняван от ответника в касационното производство, между него и работника В.М.не е бил налице сключен трудов договор в писмена форма. Правилни и съобразени с приобщените доказателства са изводите на съда, че трудов договор с лицето е сключен постфактум, след осъществяване на проверката, за което свидетелства и факта, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на следващия проверката ден. Видно от попълнената на лицето декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в нея М. сочи, че помага в обекта на едноличния търговец от 12.07.2017г., без обаче да е отразила сключването на изискуемия от Кодекса на труда писмен трудов договор. Липсва и изрична констатация от проверяващите органи, че в хода на извършената проверка им е представен сключен трудов договор в писмена форма. Нещо повече, М. в хода на въззивното производство потвърждава, че към момента не е разполагала със сключен трудов договор, а същият е изготвен с оглед констатациите на проверяващите след приключване на контролната дейност. При това положение законосъобразен е изводът на въззивния съд, че описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия и  уведомлението. Както правилно е посочил и районният съд, при липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал .2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. В контекста на изложеното, касационният състав намира за неоснователни сочените от касатора отменителни основания, обосноваващи законосъобразност на наложената имуществена санкция.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/05.04.2018г. на Районен съд – гр. Нови пазар, постановено по ВНАХД № 53/2018г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                               ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                                  2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.07.2018г.