Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№110

 

гр.Шумен    02.08.2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд –град Шумен в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди осемнадесета година в състав: 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кремена Борисова 

 

при секретаря Ив.Велчева

 

с участието на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура-Шумен

 

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова Адм.д.№34/2018год.,за да се произнесе,взе предвид  следното: 

 

                Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-218/22.01.2018г. по описа на ШАдмС, депозирана от И.К.П., с ЕГН **********,***, понастоящем в ЗО "Атлант", гр.Троян към Затвора - гр.Ловеч, депозирана чрез процесуален представител адв.Д.д.от ШАК, с адрес гр.Шумен, ул.Съединение № 68, вх.Б, ап.19,  срещу Главна дирекция „Охрана” - гр.София, ул.Майор Векилски № 2,  с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  се претендира обезщетение за  причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в използването на помощни средства - белезници на краката, без да са налице предпоставките на чл.114, ал.1 от ЗИНЗС, по време на съдебните заседания по НОХД № 499/2015г. по описа на ШОС, по което ищецът е бил подсъдим, проведени на дати 17.02.2016г., 13.04.2016г. и 15.04.2016г., в размер на общо 4 000 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница,считано  от 17.02.2016г., до окончателното ѝ изплащане.    

 

               В исковата молба се релевират доводи за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на ответника, изразяващи се в използването на помощни средства-белезници на краката,без да са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на съдебни заседания по НОХД № 499/2015г., по описа на ШОС, на упоменатите в исковата молба дати.Твърди се,че на 17.02.2016г.на 13.04.2016г. и на 15.04.2016г. поради факта,че по време на съдебните заседания по делото,на които присъствал в качеството си на обвиняем  през цялото време бил с поставени белезници на краката е поставен в унизително положение и се е почувствал подтиснат и унизен,човешкото му достойнство било накърнено,а депресивните  състояния,в които изпадал се обострили.

 

              В тази връзка в исковата молба и в допълнение към нея с рег. № ДА-01-401/13.02.2018г., по описа на ШАдмС, въз основа на подробно изложени в исковата молба съображения, ищецът прецизира исковата си претенция и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1333лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди по време на открито съдебно заседание по НОХД № 499/2015г., по описа на ШОС, проведено на 17.02.2016г. от 10.00 ч. до 10.18ч. и от 10.35ч. до 10.35ч. в сградата на ШОС, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 1333лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по време на открито съдебно заседание по НОХД № 499/2015г., по описа на ШОС, проведено на 13.04.2016г. от 09.05ч. до 11.50ч.; от 12.00ч. до 14.05ч.; от 15.00ч. до 16.00ч. и от 16.18ч. до 17.27ч. в сградата на ШОС, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата., както и сумата в размер на 1334 лв., представляваща обезщетение за  причинените му неимуществени вреди по време на открито съдебно заседание по НОХД № 499/2015г., по описа на ШОС, проведено на 15.04.2016г. от 09.03ч. до 10.00ч.; от 10.05ч. до 11.15ч.; от 11.36ч. до 12.30ч. и от 13.30ч. до 15.17ч. в сградата на ШОС, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2016г. до окончателно изплащане на сумата.       

 

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Д.Д.от ШАК, който поддържа исковата молба и допълнението към нея  и моли съда да уважи предявения иск в претендирания размер,като присъди на доверителя му  направените по делото разноски .В представени по делото писмени бележки доразвива подробно доводите си досежно основателността на предявения иск за обезщетение.

 

За ответника, редовно призовани, не се явява представител. По делото е постъпило становище с рег.№ДА-01-661/19.03.2018г. от Ж.М.-процесуален представител на главния директор на Главна дирекция „Охрана“, в което се оспорва предявения иск.

 

Досежно допустимостта ответникът излага, че предявената искова молба е недопустима, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 150, ал.2 от АПК и чл. 127, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а именно: ищецът не е представил доказателства, установяващи твърдените незаконосъобразни действия на органа на държавата или длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност, с оглед ангажиране на отговорността по ЗОДОВ. По основателността на иска ответникът заявява, че оспорва изцяло по основание и по размер предявения иск, като неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения във връзка със становището му досежно неоснователността и недоказаността на исковата претенция.

 

В заключение твърди, че не могат да бъдат направени изводи за наличие на незаконни действия или бездействия от страна на ответника и претърпени във връзка с това вреди – пряка и непосредствена последица от увреждането и поради обстоятелството, че неустановяването на вреди и причинна връзка между евентуалното увреждане и вредите, съставлявало самостоятелно основание за отхвърляне на иска и отправя искане за отхвърляне на исковите претенции към ответника, като неоснователни и недоказани, ведно с произтичащите от това законни последици.

 

       Представителят на Окръжна прокуратура –Шумен изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен изцяло. Изразява становище, че ищецът не е успял да докаже твърденията си за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители при ответника,както и че в случая извършените от служителите на ГД“Охрана“ действия са законосъобразни и в изпълнение на законовите изисквания на чл.114 ал.1 т.5 от ЗИНС и подзаконовите и нормативни актове,поради което не е налице една от изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция.

 

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевираните доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Не се спори по делото и установимо от прил. по делото писма с изх. № 551 от 09.03.2018 г. , писмо изх.№ 1/10.04.2018г.и писмо изх.№551/01.06.2018г. на началника на Затвора гр.Ловеч,ЗО-Атлант –гр.Троян и служ.прил. НОХД№499/2015год. на Шуменския окръжен съд е обстоятелството,че  ищецът И.К.П. изтърпява в ЗО“Атлант“-гр.Троян към Затвора в гр.Ловеч влязла в законна сила Присъда № 10 от 15.04.2016 г.,постановена  по НОХ дело № 499/2015 г. на Окръжен съд гр.Шумен, с която  е признат за виновен в това,че на 10.04.2015г. в гр.Шумен умишлено умъртвил К.с.-негов баща,по особено мъчителен начин за убития,с особена жестокост,поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.3,предл.първо,т.6 предл. трето и четвърто във вр. с чл.115 и чл.54 от НК  от НК  е осъден на 15 години „лишаване от свобода“,които следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 

От прил. към исковата молба и в материалите по досъдебното производство№49/2015год. на ОДМВР-Шумен /л.120 до л.130 от ДП№49/2015/ писмени  доказателства- медицински епикризи, даващи сведения за здравословното състояние на ищеца се установи,че преди задържането му на 11.04.2015год.,още като дете,през м.август 1982год.,вследствие претърпян инцидент-падане от колело, изгубил съзнание за около три дни и претърпял черепно-мозъчна травма,без фрактура на черепа .През м. февруари 1990год.,като военнослужещ постъпил в Обединена Психиатрична болница-с.Царев брод след претърпяна тежка психотравма,където бил лекуван в периода от 06.02.1990г. до 18.03.1990г. с диагноза „Остра реакция на стрес с разстройство на емоциите.Страхово-депресивен синдром“,откъдето бил насочен за лечение към военна болница-Сливен.На 31.05.2009год. бил приет по спешност в Отделение за анестезия,реанимация и интензивно лечение при “ МБАЛ-Шумен“АД по повод отравяне с цел пореден суициден опит за самоубийство с газ пропан бутан,откъдето бил изписан на 02.06.2009год. с диагноза“ Т 59.8.Токсично въздействие на други уточнени газове,дим,пари /газ пропан бутан/“.На 03.06.2009год. постъпил в ДПБ-с.Царев брод,където останал на лечение за около месец до 13.07.2009год.,когато бил изписан с диагноза „Смесено личностово разстройство.Вторична алкохолна злоупотреба.Възбудни прояви.Състояние след Т.S“.През периодите от  24.02.2004г. до 27.02.2004г., от 27.02.2008г. до 04.03.2008г. и от 07.04.2008. до 12.04.2008год. претърпял три оперативни интервенции в Секцията по спешна неврохирургия в МБАЛСМ „Пирогов“ЕАД-гр.София по повод т.нар дискова херния-Херния дискалис Л5-ЕС1 СИН, Херния дискалис ЕЛ5-ЕС1 Парамеридиана СИН.Рецидиванс и Херния дискалис Л5-Ес1 декс.рецидиванс.От показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел А.А.-фелдшер в Медицинска служба при ОЗ“Следствени арести“-гр.Шумен и представените от същия писмени доказателства / медицинска справка на задържания под стража И.К.П.,бланка за консултация с лекар-специалист,указания за даване на лекарства и бланки за раздадени лекарствени средства на задържания и амбулаторен лист№010083 /л.123-л.129 от делото/,кредитирани от съда с доверие с оглед липсата на заинтересованост и кореспонденцията със съвкупния доказателствен материал от по делото се установи,че по време на престоя си в Следствения арест в гр.Шумен,ищецът е бил консултиран с лекар-специалист поради заболяване на лакетна става-„Бурсит на лява лакетна става“ и с невролог по повод на главоболие и мигренозни болки в определена част на главата.Същият във връзка със заболяванията си  е приемал множество медикаменти по време на престоя си в Следствения арест,подробно упоменати в прил. бланки за раздадени лекарствени средства на задържания.Терапията е започнала на 24.07.2015г. и продължила до 24.10.2015г..Не се установи от показанията на разпитания свидетел А. ищецът да се е оплаквал от здравословни проблеми и неразположение във връзка с присъствието му в съдебни заседания на 17.02.2016г.,на 13.04.2016г. и на 15.04.2016г. по НОХД№499/2015г. на Шуменския окръжен съд,причинени от обстоятелството,че по време на заседанията последният е бил с предпазни средства-белезници на краката.

 

Безспорно по делото и установено от прил. по НОХД№499/2015год. на Шуменския окръжен съд протоколи от съдебни заседания ,проведени на 17.02.2016г. от 10.00ч. до 10.42ч. /л.77-79 от НОХД№499/2015 на ШОС/, на 13.04.2016год. от 9.05ч. до 11.50ч. и от 12.00ч.16.15ч. и от 16.18ч. до 17.27ч. /л.115-152 от НОХД№499/2015г. на ШОС/,на 15.04.2016год. от 9.03ч. до 10.00ч.,от 10.05ч. до 11.15ч.,от 11.36ч. до 15.17ч. и от 17.03ч. до 17.10ч. /л.168-195 от НОХД№499/2015г. на ШОС/ ищецът,в качеството си на подсъдим по делото,с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, бил с поставени предпазни средства –белезници на краката. Не е спорно, че при конвоирането  на ищеца и по време на съдебните заседания са използвани помощни средства-белезници на краката и това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаната по искане на ищеца свидетелка К.С.-негова майка,присъствала по време на съдебните заседания на процесните дати.Същата свидетелства още,че по време на заседанията синът й бил с окови на краката,а ръцете му били свободни.С. сочи в показанията си,че тъй като седяла в непосредствена близост до подсъдимия по време на процеса,забелязала,че краката му били зачервени и охлузени,както и че в телефонен разговор между съдебните заседания синът й споделил,че се чувства подтиснат и му е зле.Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката С. в тази им част ,поради явната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото с оглед близката й родствена връзка с ищеца,както и липсата на кореспонденция с останалия съвкупен доказателствен материал по делото.От показанията на разпитания като свидетел фелдшер при Медицинската служба при „Следствения арест“-гр.Шумен не се установи ищецът да се е оплаквал от някакви здравословни проблеми и неразположения,свързани с обстоятелството,че по време на съдебните заседания на гореупоменатите дати е бил с поставени белезници на краката.Липсва и медицинска документация /епикризи, амбулаторни листи,бланки за раздадени лекарства и др./, индикиращи наличието на сериозни здравословни проблеми и психични неразположения във връзка с проведените  съдебни заседания и ползваните предпазни средства –белезници на краката.Не са налице и писмено подадени сигнали и оплаквания от ищеца за процесния период.

 

        От представените по делото писмени доказателства –заповед№З-86/15.02.2016год., заповед№З-89/16.02.2016г.,заповед№З-214/12.04.2016г., заповед№З-216/14.04.2016год. на началник на ОЗ“Охрана“-Шумен, /л.49-61/от делото се установява, че на посочените дати – 17.02.2016 г.,на 13.04.2016г. и на 15.04.2016год. ищецът И.К.П. е конвоиран от служители на ГД „Охрана“-ОЗ“Охрана-Шумен“ за участие в съдебни заседания по НОХД№499/2015год. на ШОС,като след съдебните заседания задържаното лице е върнато обратно в ОС“ИН“-гр.Шумен ,без при конвоирането му да са допуснати произшествия, при което служителите са действали съгласно Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012 г. на министъра на правосъдието. Не е спорно, че при конвоирането са използвани помощни средства-белезници на краката съгласно чл.17 ал.5 и 6 т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012 г. на министъра на правосъдието във вр. с чл.114 ал.1 т.4 и т.5 от ЗИНС  – с оглед обстоятелството, че лишеният от свобода изтърпява мярка „Задържане под стража“ в качеството си на подсъдим за тежко умишлено престъпление,подлежащо на наказание „лишаване от свобода“ за срок над 15 години и в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на здравето и живота на друго лице.Съгласно цитираните подзаконови разпоредби-чл.17 ал.6 т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012 г. на министъра на правосъдието, при конвоирането на лица,лишени от свобода,изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ за срок над 15 години,обвиняеми и подсъдими за тежки престъпления,които подлежат на наказание „лишаване от свобода“ за срок над 15 години,осъдени на доживотен затвор,доживотен затвор без право на замяна,лица,планирали,правили опит за /или осъществили бягства от конвои,затвори,следствени арести и др. задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително на краката,или специален комплект белезници за ръце и крака.Съгласно ал.5 на горецититираната норма,при отвеждането на конвоирани лица пред органи на съдебната власт,свалянето на белезниците им се извършва след изричното разпореждане на съдията,прокурора или следователя.В случая,безспорно по делото е обстоятелството,че по време на съдебните заседание на процесните дати ищецът И.К.П. е бил със свалени белезници на ръцете,за да може да организира защитата си,в съответствие с разпореждането на съдията по делото,като след произнасяне на осъдителната присъда на 15.04.2016год. мерките за охрана и изолация спрямо П. са продължили в съответствие с чл.17 ал.6 от правилата.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

 

         Предявеният иск е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

 

Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират  неимуществени вреди изразяващи се в причинени болки и страдания,подтиснатост и унижение и накърняване на човешкото му достойнство ,  причинени от поставените му белезници на краката при конвоирането му в съдебната палата в гр. Шумен по повод явяването му на дело.

 

Така предявеният иск, съдът счита за неоснователен и недоказан.     За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

 

Безспорно е установено по делото, че ищецът И.К.П. понастоящем излежава в ЗО“Атлант“-гр.Троян към затвора в гр.Ловеч влязла в законна сила Присъда№10 от 15.04.2016год. по НОХД№499/2015год.  на Шуменския окръжен съд, с която  е признат за виновен в това,че на 10.04.2015г. в гр.Шумен умишлено умъртвил К.с.-негов баща,по особено мъчителен начин за убития,с особена жестокост,поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.3,предл.първо,т.6 предл. трето и четвърто във вр. с чл.115 и чл.54 от НК  от НК  е осъден на 15 години „лишаване от свобода“,които следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 

Безспорно е установено по делото,че преди да бъде задържан на 11.04.2015год. и приведен в ОС“Изпълнение на наказанията“-сектор „Арести“-гр.Шумен ищецът имал сериозни здравословни проблеми-психични заболявания вследствие претърпяна в детството му травма,опит за самоубийство, посредством натравяне с газ-пропан-бутан и претърпени три оперативни интервенции във връзка с дискова херния.

 

Безспорно е установено, че на  17.02.2016г. от 10.00ч. до 10.42ч. , на 13.04.2016год. от 9.05ч. до 11.50ч. и от 12.00ч. до 16.15ч. и от 16.18ч. до 17.27ч. и на 15.04.2016год. от 9.03ч. до 10.00ч.,от 10.05ч. до 11.15ч.,от 11.36ч. до 15.17ч. и от 17.03ч. до 17.10ч. ищецът,в качеството си на подсъдим по НОХД№499/2015год. по описа на ШОС,с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, бил с поставени предпазни средства –белезници на краката по време на съдебните заседания.  

 

    Спорният въпрос е дали поставените белезници на краката са били поставени законосъобразно и дали е налице причинно следствена връзка между твърдени незаконосъобразни действия на служителите на ГД“Охрана“ и твърдени  от ищеца причинени неимуществени щети.

 

Неоснователни и недоказани се оказаха твърденията на ищеца, че ответникът с действията и бездействията си, по повод изпълнението на административна си дейност, е довел до неговото емоционално състояние, изразяващо се причинени болки и страдания,подтиснатост и унижение и накърняване на човешкото му достойнство ,причинени от поставените му белезници на краката при конвоирането му в съдебната палата в гр. Шумен по повод явяването му на дело. Твърденията на ищеца са свързани с незаконосъобразни действия и бездействия на служители от ГД „Охрана“.

 

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че има установен ред за употреба на помощни средства от служителите на ГД „Охрана“. Съгласно чл. 6 от Правилата за употреба на помощни средства от служителите на ГД „Охрана“ белезниците са предназначени за ограничаване на възможностите за движение на крайниците на конвоираните лица. Съгласно Раздел І, т. 1.1. от Методическите указания за използването на различни видове помощни средства белезниците за крака се използват съвместно с белезниците за ръце. Белезниците се използват с цел да се предотврати бягство на конвоираното лице, нараняване на служител , на граждани и др. Белезниците за многократна употреба се използват при всички случаи на конвоиране на лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Тъй като ищецът е с присъда  15 години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим и през процесния период е бил подсъдим за извършване  на умишлено тежко престъпление-  по чл. 116 ал.1 т.3,предл.първо,т.6 предл. трето и четвърто във вр. с чл.115 и чл.54 от НК  от НК с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“,същият се води особено опасно лице, с оглед на което служителите са действали при спазване на правилата, регламентирани в чл. 23, ал. 4, т. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“. Съгласно посочената разпоредба при конвоирането на особено опасни лица се поставят белезници за крака и/или специални колани около кръста за фиксиране на белезниците за ръце, или специални  комплекти (комбинация за ръце, кръст и крака). Освен това съдът е длъжен да отбележи, че с оглед данните за здравословното състояние на ищеца,които съдът черпи от прил. по делото медицинска документация,същият е страдал от психическо разстройство,вследствие на претърпяна в детството му травма,за което многократно  подлаган на лечение в специализирани психиатрични заведения и е правил опит за самоубийство,поради което е с поведение, което изисква по-засилен охранителен режим  и предполага употребата на помощни средства по смисъла на чл.114 ал.1 т.5 от ЗИНС,в т.ч. и на упоменатите в ал.2 на чл.114 от ЗИНС помощни средства-белезници. В действителност квалификацията „особено опасно лице“ не е регламентирана в законодателството.Дали едно лице е особено опасно при конвоиране се изхожда от присъдата , която изтърпява , режима при който я изтърпява, личностовите особености на лишеният от свобода, поведението на лишеният от свобода,здравословното му състояние и по-специално психическата му пригодност, т.е. длъжностните лица прилагат принципа на пропорционалност. Ето защо,с оглед данните и доказателствата по делото,в конкретния случай употребата на помощни средства-белезници на краката е било абсолютно необходимо и законово оправдано ,с оглед горецитираните законови и подзаконови правни норми.

 

В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГД“Охрана“, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Чл.1, ал.2 от ЗИНЗС забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в закона случай на употреба на сила, помощни средства или оръжие. Съгласно чл.114, ал.1, т.4 и т.5 от същия закон употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила при конвоиране или задържане на лишен от свобода и когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.Не е нарушена и разпоредбата на чл.3 от ЕКЗПЧ.

 

С оглед на това съдът намира, че длъжностните лица от ГД „Охрана“ са спазили регламентирания ред при конвоиране на ищеца, както и във връзка с използването на обезопасителни приспособления по отношение на него. Не се установиха незаконосъобразни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административната им дейност. Белезниците на краката на ищеца са оставени дори и в съдебната зала по време на съдебните заседания на процесните дати,с оглед безопасността на намиращите се в залата граждани и магистрати, с оглед обстоятелството,че П. е бил подсъдим за извършено тежко умишлено престъпление-умишлено умъртвяване на неговия баща,по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, квалифициращи го като „особено опасно лице“  и с оглед специфичното психическо състояние на ищеца и съществуващата опасност да посегне на живота си или на живота и здравето на други лица. Следователно не е налице незаконосъобразно действие на  администрация, причиняващо изтезание, нечовешко или жестоко отношение. Следва са се отбележи и факта, че ищецът е пребивавал в съдебната зала на 17.02.2016год. за кратки интервали от време от 10.00ч. до 10.18ч. и от 10.35ч. до 10.42ч.,на 13.04.2016год.  от 9.05ч. до 11.50ч. и от 12.00ч. до 16.15ч. и от 16.18ч. до 17.27ч. и на 15.04.2016год. от 9.03ч. до 10.00ч.,от 10.05ч. до 11.15ч.,от 11.36ч. до 15.17ч. и от 17.03ч. до 17.10ч. - видно от протоколите от съдебни заседания.

 

Освен това останаха недоказани твърденията на ищеца, че дори и да са налице незаконосъобразни действия или бездействия от длъжностните лица при ГД „Охрана“ по повод изпълнението на административна дейност, то те са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата вреда . В конкретния случай по делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и накърнено човешко достойнство. От разпита на допуснатия по делото свидетел-А.А. не се установи по време на конвоирането и престоя на ищеца на процесните дати в съдебната палата Шумен в качеството му на подсъдим по наказателно общ характер дело на ШОС същият да е изразил емоционални състояния, каквито описва в исковата молба или да е сезирал компетентните длъжностни лица с оплаквания досежно здравословни проблеми, а още по-малко – те да са в резултат на болки и страдания, причинени от използваните помощни средства – белезници за краката.

 

С оглед на гореизложеното съдът счита, че не се установиха незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при ответника, които по повод изпълнението на административната си дейност да са довели до настъпването на неимуществени вреди за лишения от свобода, изразяващи се в главоболие, нерви и страдания. Предвид на това, съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на ответника, за причинени на ищеца неимуществени вреди, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

 

Воден от горното, съдът, 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от И.К.П., с ЕГН **********,***, понастоящем в ЗО "Атлант", гр.Троян към Затвора - гр.Ловеч, депозирана чрез процесуален представител адв.Д.д.от ШАК, с адрес гр.Шумен, ул.Съединение № 68, вх.Б, ап.19,  срещу Главна дирекция „Охрана” - гр.София, ул.Майор Векилски № 2,  с който на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  се претендира обезщетение за  причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника, в общ размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница,считано  от 17.02.2016г., до окончателното ѝ изплащане.

 

РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено. 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ 

 

Забележка: Решението е влязло в законна сила на 13.09.2018 г., като необжалвано.