О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №574

 

 град Шумен, 05.09.2018 г. 

 

   Шуменският административен съд в закрито заседание на пети септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова 

 

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова АД №260 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

   Производството по реда на чл.216 ал.5 и чл.215 ал.1 от ЗУТ, образувано по жалба от „Г.“ АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.против Заповед №ДК-10-СИР-18/05.07.2018 г. на Началник РДНСК–СИР град Варна и против Разрешение за строеж №23/30.10.2017 г. на Главния архитект на Община Върбица.

 

   В жалбата се изразява несъгласие с издаденият индивидуален административен акт от Началника на РДНСК-СИР град Варна, като оспорващият сочи, че не е бил уведомен за издаденото разрешение за строеж, поради което правата му са засегнати, както и навежда доводи за незаконосъобразност на издаденото Разрешение за строеж. На сочените основания моли съда да отмени Заповед №ДК-10-СИР-18/05.07.2018 г. на Началник РДНСК–СИР гр. Варна и Разрешение за строеж №23/30.10.2017 г. на Главния архитект на Община Върбица като незаконосъобразни.

 

   В придружителното писмо към административната преписка Началникът на РДНСК-СИР град Варна е изразил становище за неоснователност на жалбата, тъй като оспорващият не е заинтересована страна по смисъла на чл.149 ал.2 т.2 от ЗУТ и не разполага с право на жалба по смисъла на чл.149 ал.3 от ЗУТ. Отправя се искане към съда да бъде оставена в сила оспорената заповед на Началника на РДНСК-СИР град Варна.

 

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

 

   От приложения АДС №934/01.02.1971 г. на ОНС-Шумен, сведение към него от 14.06.1974 г., както и обяснителна записка за статута на дружеството се установи, че оспорващият е собственик на дворно место с площ от 610 кв.м., от които застроена площ 310 кв.м. и незастроена площ от 300 кв.м., представляващо парцел ІХ от кв.25, а по сега действащия план на град Върбица представлява УПИ ХХІІ в кв.48, ведно с построения в това дворно место „Комбинат за битови услуги“, състоящ се от три етажа, със застроена площ от 163 кв.м., ползващ се за услуги на населението и хотел.

 

   Въз основа на заявление вх.№39-00-23/23.10.2017 г., депозирано до Главния архитект на Община Върбица от РПК „Ново време“ град Върбица – в качеството му на възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ и съгласно н.а. №30, том ІІ, рег.№608, дело №232/2004 г. по описа на РС град Велики Преслав, е издадено процесното Разрешение за строеж №23/30.10.2017 г., с което на РПК „Ново време“ град Върбица, на основание чл.148 ал.1, 2, 4 и 8 ЗУТ, е разрешено да извърши „Смяна на предназначението на търговско помещение в банков офис „Върбица“ на Банка ДСК ЕАД, който строеж е ситуиран в УПИ ХV, в кв.48 по плана на град Върбица“. Съгласно посочения по-горе нотариален акт този строеж е част от масивна двуетажна търговска сграда, разположен на първия етаж - магазин със застроена площ от 81 кв.м. Няма спор, а и съгласно н.а. №30, том ІІ, рег.№608, дело №232/2004 г. по описа на РС град Велики Преслав, по категоричен начин се установи, че възложителят РПК „Ново време“ град Върбица е собственик на този строеж, ведно с дворното място от 1130 кв.м., където е ситуиран строежа, представляващо част от УПИ ХV, в кв.48 по плана на град Върбица.

 

   Срещу Разрешението за строеж е била подадена жалба от оспорващия, която началникът на РДНСК-СИР град Варна е приел, че е недопустима, поради обстоятелството, че „Г.“ АД *** не е заинтересована страна и с процесната Заповед №ДК-10-СИР-18/05.07.2018 г., съгласно изискванията на  чл.216 ал.5 от ЗУТ, е прекратил производството. Недоволен от издадената заповед, „Г.“ АД *** е обжалвало същата пред Административен съд град Шумен, както и издането Разрешение за строеж.

 

   От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:

 

   Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

   Съгласно процесното Разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти, е допусната промяна на предназначението на съществуващ магазин в банков офис, разположен на първия етаж на масивна двуетажна търговска сграда, собственост на РПК „Ново време“ град Върбица, без засягане конструкции, без промяна предназначението на УПИ и без да се увеличава достъпа на външни лица и нивото на шума на зоната. Собственик на този строеж е само РПК „Ново време“ град Върбица, като за оспорващия „Г.“ АД *** не се установи да е възложител на строежа, собственик или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, или да има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

 

   Право да обжалват разрешение за строеж имат заинтересованите страни, посочени в нормата на чл.149 ал.2 т.1-3 от ЗУТ. В конкретния случай не е налице нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, поради което чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ е неприложим.

 

   Съгласно чл.149 ал.2 т.2 от ЗУТ заинтересовани лица, в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, са лицата по чл.38 ал.3 и 4 и чл.39 ал.2 ал.1 от ЗУТ. Чл.38 ал.3 и 4 от ЗУТ се отнася за жилищни сгради и жилищни помещения, а в конкретния случай сградата, предмет на строителното разрешение, не е жилищна, а търговско помещение – магазин, поради което и тази норма е неприложима. Чл.39 ал.2 от ЗУТ урежда преустройство на част или цяла жилищна сграда, курортни и вилни зони. И в този случай сградата, предмет на разрешението за строеж, не попада в хипотезата на чл.39 ал.2 от ЗУТ.

 

   Чл.149 ал.2 т.3 от ЗУТ определя като заинтересовани лица – в случаите на чл.185 ал.1 и 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно в етажната собственост. Липсват доказателства жалбоподателят да е собственик или носител на вещни права в сградата, за която се предвижда промяна на предназначението. Нотариален акт №30, том ІІ, рег.№608, дело №232/2004 г. по описа на РС град Велики Преслав, сочи като единствен собственик на сградата РПК „Ново време“ град Върбица. Оспорващият е собственик на сграда, построена в друг УПИ, който строеж, независимо, че е на калкан със сградата, спрямо която е допуснато промяна на предназначението, не го легитимира като заинтересован страна по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ.

 

   С оглед така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че оспорващият не е заинтересовано лице по смисъла на закона, за да има активната процесуална легитимация да обжалва разрешението за строеж. В този смисъл Заповедта на Началника на РДНСК-СИР град Варна е правилна и законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

   Жалбата, в частта и, насочена срещу самото Разрешение за строеж №23/30.10.2017 г. на главния архитект на Община Върбица е недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл.216 ал.1 т.2 от ЗУТ не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Тези актове по силата на ал.2 на чл.216 от ЗУТ подлежат първо на обжалване пред Началника на РДНСК. С оглед на това жалбата в тази част се явява недопустима, поради което и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази част да бъде прекратено. Преписката не следва да бъде изпращана на компетентния орган, тъй като Началникът на РДНСК-СИР град Варна се е произнесъл с процесната заповед, предмет на настоящото производство, по реда на чл.216 ал.5 от ЗУТ по отношение на Разрешение за строеж №23/30.10.2017 г. на главния архитект на Община Върбица. 

 

   Водим от горното и на основание чл.216 ал.5 изр. последно от ЗУТ и чл.159 т.1 от АПК, съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.“ АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.против Заповед №ДК-10-СИР-18/05.07.2018 г. на Началник РДНСК–СИР град Варна.

 

   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Г.“ АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И. против Разрешение за строеж №23/30.10.2017 г. на Главния архитект на Община Върбица и прекратява производството по адм.д.№260/2018 г. по описа на АдмС град Шумен в тази част.

 

   Определението в частта, с която е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването на съобщението от страните пред ВАС на Р България.

 

   Определението в останалата част, на основание чл.216 ал.5 изр. последно от ЗУТ, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   Определението да се съобщи на страните по делото чрез изпращане на препис от същото. 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/