Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 222

град Шумен, 12.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова     Членове:  Татяна Димитрова

                                                                          Снежина Чолакова

при секретаря Р. Хаджидимитрова.и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 199 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Х.Д.М. ***, с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат В.П.от Шуменска адвокатска колегия, срещу решение № 297/04.07.2018г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по ВАНД № 569/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 17-0869-003671/18.01.2018год. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр.Шумен, с което на Х.Д.М., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6  от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в  размер от 50 /петдесет/ лева.

Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, излагайки доводи, че съдебният състав е постановил акта си, без да е обсъдил приобщения доказателствен материал в неговата цялост, а е мотивирал решението си единствено на база свидетелските показания на разпитаните полицейски служители. Навежда аргументи, че в хода на съдебното производство са събрани многобройни писмени доказателства, при задълбочения анализ на които може да се заключи, че привлеченото към отговорност лице не е осъществило вмененото му нарушение. В подкрепа на становището си за незаконосъобразност на наказателното постановление Х.М. релевира и доводи за наличието на съществени противоречия между показанията на част от разпитаните свидетели. Сочи се още, че наказващият орган не е установил с категоричност как и дали е бил използван мобилният телефон, както и обстоятелството дали наказаното лице е разполагало с устройство „хендсфрий“. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание Х.М. се явява лично и с адвокат В.П., поддържайки изложените отменителни основания.

Ответната страна, ОД на МВР – гр.Шумен, не изразява становище по депозираната касационна жалба, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

        Представителят на Шуменска окръжна прокуратура отправя искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а касационната жалба - уважена.

        Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд – гр.Шумен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0869-003671/18.01.2018год. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Шумен, с което на Х.Д. М., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6  от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в  размер от 50 лева, а именно за това, че „използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без да използва устройство, позволяващо свободата на ръцете“, като е посочено, че виновно е нарушила разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.  Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3671/14.12.2017г., в който е отбелязано, че около 13.50 часа на 14.12.2017г. Х.М. е управлявала л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***** в гр.Шумен по бул. „Ришки проход“ в посока ул. „Владайско въстание“, като е използвала мобилен телефон по време на управлението на МПС, без да използва устройство, позволяващо свободата на ръцете. Жалбоподателката е подписала АУАН с възражения, с които по същество сочи, че не е управлявала автомобила, докато е говорела по телефона. Впоследствие в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок, Х.М. е депозирала писмени възражения, в които твърди, че докато зареждала гориво на бензиностанция „Ромпетрол“ в гр.Шумен, забелязала, че полицейски служители са спрели за проверка автомобил с чужда регистрация, което провокирало журналистическия ѝ интерес да направи няколко снимки на случващото се с телефона си, като част от снимките били направени, докато чакала на кръстовището с включен ляв мигач, като впоследствие спряла на пътното платно срещу бензиностанцията, където провела и телефонен разговор с нейна колежка.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. Съдебният състав е посочил, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, и правилно е приложил съответните административнонаказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Предходната инстанция е извела решаващия си извод относно безспорната установеност на приписаното на санкционираното лице нарушение, съобразявайки показанията на разпитаните в хода на въззивното производство полицейски служители, сочещи с категоричност, че Х.М. противоправно е управлявала превозното средство, докато е използвала мобилния си телефон. В тази връзка, съдът не е кредитирал показанията на свидетеля В.М., с оглед данните за неговата предубеденост и заинтересованост от изхода на делото.

Установената от районния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Касационната инстанция намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на санкционната процедура, опорочаващи я изначално. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства се установява, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд правилно и в пълнота. Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обосновани изводи досежно осъществяване от касационната жалбоподателка на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността ѝ, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са възраженията за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка - от събраните писмени и гласни доказателства категорично се установява, че в посоченото време, на отразеното в акта и в НП място, жалбоподателката е управлявала описания в АУАН и НП автомобил, като е използвала мобилния си телефон в нарушение на чл. 104а от ЗДвП. „Използването“ по смисъла на цитираното правило законодателят не изчерпва единствено с провеждането на телефонни разговори, доколкото подобно по-широко разбиране съответства на нарастващите технологични възможности на апаратите. При това положение често би било ако не невъзможно, то поне трудно, контролните органи да успеят да опишат с пределна степен на конкретика под каква форма съответното устройство е било ползвано в момента на управление на превозно средство. Именно такъв е и настоящият случай, в който част от разпитаните полицейски служители лично са възприели управлението на автомобила от санкционираното лице, държащо едновременно с това мобилен телефонен апарат. В този смисъл, приложената фактура за проведени телефонни разговори съдът възприема за неотносима спрямо законосъобразността на НП, доколкото никъде в материалите по делото не се сочи, че Х.М. е разговаряла по телефона. Следва да се отчете и обстоятелството, което се обсъжда за прецизност на изложението, че съвременните технологии позволяват провеждането на безплатни разговори и през нарочни приложения /Skype, Viber, WhatsApp и услугите на Фейсбук/, които не попадат сред продуктовото портфолио и услуги за телефония на мобилните оператори. Тук е мястото да се отбележи, че самата Х.М. заявява, че е ползвала устройството си за направата на снимки, макар, по нейни твърдения, не по време на управление на превозното средство. Соченото от нея в тази част остава неподкрепено от останалия доказателствен материал. В този смисъл, правилно съдът не е ценил като обективен и достоверен източник на правнорелевантна информация показанията на св.В.М., подкрепящи тезата на санкционираното лице, че не е допуснало соченото от органите на МВР нарушение – свидетелят В.М., освен познанство с касатора е демонстрирал и противоречиво отношение към актосъставителя, основана на личното си отношение към него, което поставя под съмнение обективността му. Тук е мястото да се посочи също, че часът на приложената фактура и претендираното разминаване между нея и конкретния период, възприет от контролните органи, свеждащ се до няколко минути, не би могло да доведе до извод за незаконосъобразност на процесната санкция, доколкото по делото са събрани категорични доказателства, установяващи, че на посочените дата и място водачът е реализирал описаното в акта и в обстоятелствената част на НП деяние. Не следва да се пренебрегва и факта, че лицето никъде в хода на делото не е твърдяло, че е ползвало „хендсфрий“ – подобен аргумент не е вписан нито в самия акт, нито е отразен в депозираното впоследствие писмено възражение. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че евентуалното наличие на подобно устройство би позволило единствено провеждането на телефонни разговори по време на шофиране и би довело до отпадане на отговорността, ако на водача се вменява именно провеждането им. В случаите, при които телефонът се ползва за други цели в хода на управлението, предпоставени от технологичните му възможности /преглеждане на съобщения, сърфиране в интернет, правене на снимки са някои от възможните проявни форми/, наличието на „хендсфрий“ устройство не премахва противоправния характер на поведението на водача, а от там и неговата наказуемост.  

Изложеното по-горе мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е потвърдил като законосъобразно процесното наказателно постановление, районният съд е постановил решение при правилно приложение на закона. В случая не се установяват сочените от касатора отменителни основания, а обективираните изводи за съставомерност на поведението му от страна на въззивния съд се споделят от касационната инстанция, което предопределя извод за законосъобразността на съдебния акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297/04.07.2018г., постановено по ВАНД № 569/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                        2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.10.2018 г.