Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

223

град Шумен, 12.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова   Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                                                              Снежина Чолакова

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д.Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 198 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Г.Н.Г., с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител адв.С.С.от ШАК, със съдебен адрес ***, срещу Решение № 308/06.07.2018г., постановено по ВАНД № 1280/2018г. по описа на Районен съд-гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 481/17.04.2018г., издадено от Началника на Районно управление-гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, с което на Г.Н.Г. на основание чл. 81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

       В касационната жалба се излагат аргументи за неправилност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се сочи, че потвърденото от районния съд НП не съдържа дата на извършване на санкционираната деятелност, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се и аргументи за маловажност на нарушението, доколкото повредата на личната карта не е препятствала установяване самоличността на нейния притежател и деянието е извършено за първи път. Аргументира се и тезата, че първоинстанционният съд не е изложил доводи по всички наведени от жалбоподателя възражения, постановявайки немотивиран съдебен акт. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.С.С.от ШАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът, ОДМВР-гр.Шумен, редовно призован, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. 

       Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предлага решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

       Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212  от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 481/17.04.2018г., издадено от Началника на Районно управление-гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, с което на Г.Н.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 481/05.04.2018г., съставен срещу Г.Н.Г. за това, че на 05.04.2018г. около 16.20 часа в гр.Шумен на бул.Преслав № ** се установило, че същият е повредил лична карта № ****, издадена на 10.05.2014г. от МВР-гр.Шумен при обстоятелства и начин, отразени в подадена декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД на 05.04.2018г. Актът е съставен в присъствие на лицето, което го е подписало, без да направи възражения. Такива не са депозирани и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка районният съд е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по ангажиране на отговорността на Г.Г.. В тази връзка, съдът е ценил показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители и е съобразил приобщените писмени материали, въз основа на които е формирал извод за безспорна установеност на вмененото на касационния жалбоподател, правонарушение. С оглед на това предходният съдебен състав е достигнал до решаващия извод, че приписаното на последния нарушение е съставомерно по приложения от наказващия орган административно наказателен състав, при липса на основание същото да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложеното е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно издадено, поради което го е потвърдил.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Касационният жалбоподател е бил санкциониран по административнонаказателния състав, визиран в чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. В случая деецът е бил подведен под отговорност за това, че е повредил личната си карта, което било установено при проверка, осъществена на 05.04.2018г. Доколкото изпълнителното деяние на вмененото нарушение се изразява в "повреждане" на лична карта, този факт налага необходимостта от установяване на датата, на която е осъществено това деяние. В случая в хода на административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства, от които може да се направи обоснован извод досежно посоченото обстоятелство. Такива данни не се съдържат и в представената от Г.Г. декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, доколкото в нея последният е описал единствено начина, по който е повредил личната си карта, но не и кога е сторено. Липсата на установена дата на извършване на нарушението е довела до непосочване в АУАН и НП кога е извършено същото, което съставлява съществено нарушение на чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Действително актосъставителят и наказващият орган са отразили в издадените от тях актове, че нарушението е установено на 05.04.2018г., но това е датата на установяване на нарушението, а не датата на неговото извършване. Датата на установяване на нарушението би могла да се счете за дата на неговото извършване в случай, че изпълнителното деяние е свързано с използването на документа за самоличност, но в случая деецът е подведен под отговорност за това, че е повредил притежаваната от него лична карта, което предполага установяване на датата, на която същото е било осъществено.

Липсата на посочена дата на нарушението в АУАН и НП съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, регламентирани в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като изключва възможността да се прецени дали административнонаказателното производство е протекло в рамките на предвидения в чл.34 от ЗАНН давностен срок, както и лишава санкционираното лице от възможността да организира защитата си в пълен обем. Това от своя страна обосновава незаконосъобразност на правораздавателния акт и се явява напълно достатъчно основание за неговата отмяна, което изключва необходимостта да се обсъждат доводите по съществото на спора.

С оглед на това решението на Шуменския районен съд, с което е потвърдено атакуваното пред него наказателно постановление, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, респ. не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, отменящо наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ Решение № 308/06.07.2018г., постановено по ВАНД № 1280/2018г. по описа на Районен съд-гр.Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 481/17.04.2018г., издадено от Началника на Районно управление-гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, с което на Г.Н.Г.,***, с ЕГН **********, на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                           2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.10.2018 г.