Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

45

град Шумен, 11.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                                Членове: Снежина Чолакова

                                                                                                                                               Бистра Бойн

при участието на секретаря Ив.В.

и с участие на прокурор  от ШОП П.Вълчев

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД №266 по описа на 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Д.К.К. срещу Решение №438/27.09.2018г., постановено по ВАНД №1325/2018г. по описа на Районен съд Шумен.

             В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и в НП административно-наказващия орган е допуснал съществени нарушения, като не е наложил санкция по административно-наказателна разпоредба, която касае друго нарушение, различно от описаното в обстоятелствената част на постановлението. Като е достигнал до друг правен извод, въззивния съд е постановил решение, което е незаконосъобразно, поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде изменено Наказателно постановление №18-0869-000072/30.01.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.

            За ответникът по касация ОД на МВР-гр.Шумен, редовно призован, не се явява упълномощен процесуален представител.

            Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. 

            Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за основателна, поради следните съображения:

                Предмет на касационното обжалване е Наказателно постановление №18-0869-000072/30.01.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП на Д.К.К. на основание чл.179 ал.3 т.1 от закона е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000.00лв.

            От приетите по делото доказателства, съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 07.01.2018г. около 10,50 часа на път от републиканската пътна мрежа I-7 км.125+899 в посока гр.Велики Преслав, жалбоподателят Д.К. управлявал товарен автомобил влекач марка “Волво” модел “ФХ 139440“ с ДК№ ***** с прикачено полуремарке модел “Мега МНВ“ с рег.№ *****, собственост на „Агро“ ЕООД гр.Обзор, без да е заплатил задължителната винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП от категория К1 за превозното средство. Служител на ПП, спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, констатирал нарушението и съставил АУАН серия Д №68782, в който описал нарушението и квалифицирал същото като такова по чл.139 ал.5 от ЗДвП. След съставяне на акта, бил закупен необходимия винетен стикер. Въз основа на акта, било издадено Наказателно постановление №18-0869-000072/30.01.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, описано като управление на пътно превозно средство/ППС/ предназначено за превоз на товари, състав от ППС с две и повече оси с техническа допустима маса 12 и повече тона по републикански път без платена винетна такса на водача на основание чл.179 ал.3 т.1 от закона е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000.00лв. При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

            В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

           Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Безспорно е установено неизпълнение на задължението на водача на МПС по чл.139 ал.5 от ЗДвП, при движението си по републиканския път да заплати дължимата винетна такса за превозните средства, като в настоящия казус такава не е била платена, както за товарния автомобил, така и за полуремаркето. Установено е от справката за регистрация /стр.31 по въззивното дело/, че процесният товарен автомобил влекач е с категория  N3, съгласно чл.149 ал.1 т.3 „в“ с технически допустима максимална маса над 12 тона и е теглел ремарке от категория „О4“ с технически допустима максимална маса над 10 тона. Следователно по смисъла на ЗДвП, в случая е било установено управление на състав от ППС/ механично свързани ППС, които участват в движението, като едно цяло/. Съгласно чл.10а ал.7 т.1 от Закона за пътищата, действала към момента на нарушението, когато пътното превозно средство е от категория по ал.7 т.3 от ЗП за превоз на  товари по чл.10а ал.6 т.1 и полуремарке по т.2 от Закона за пътищата, за състава се заплаща винетна такса- К1. Същата безспорно не е била заплатена към момента на установяване на нарушението.

         Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка не се оспорва от касатора, а и от събраните в производството писмени и гласни доказателства се установява, че административното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

       Неоснователно е възражението на касатора, че деянието за което наказан било погрешно квалифицирано, тъй като било посочено, че нарушението се изразява в незалепване на винетен стикер, което било нарушение на чл.100 ал.2 от ЗДвП. Касационният състав не установи твърдението от описателната част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление и същото не отговаря на истината.

       По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната  жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

           ОСТАВЯ  в сила решение № 438 от 27.09.2018г., постановено по ВАНД № 1325/2018г. по описа на Районен съд - гр.Шумен. 

           Решението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                                                                        2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязлио в сила на 11.02.2019г.