Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

46

град Шумен, 11.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова                                                      Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                                                                         Бистра Бойн

при секретаря Ив.В. и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура- гр. Шумен, като разгледа докладваното от  съдия Б.Бойн  КАНД № 271 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63 ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

           Образувано е по касационна жалба от И.Д.И. с ЕГН:********** *** срещу Решение № 440/09.10.2018г., постановено по ВНАХД № 1744/2018г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000090/10.05.2018г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр.Шумен, с което на основание чл.93в ал.17 т.1 и чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на И.И. са наложени две глоби- в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвП и в размер на 500.00лв. за нарушение на чл.93 ал.2 от ЗАвП. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка и е останало неясно какви документи са били поискани от контролиращите органи, като освен това не било установено, че е извършван “обществен превоз”. Не било правилно квалифицирано нарушението в НП и не е приложен чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен. С оглед на тези съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

          За ответникът по касация- ИА„Автомобилна администрация“ гр.Шумен, редовно призован, не се явява представител. 

          Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

          Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.        Съображенията за това са следните:

            С обжалваното решение е потвърдено № 46-0000090/10.05.2018г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“-гр.Шумен, с което на основание чл.93в ал.17 т.1 и чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на И.И. са наложени две глоби- в размер 1500.00лв. на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвП и в размер на 500.00лв. за нарушение на чл.93 ал.2 от ЗАвП.

            Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.04.2018г., около 14,50 ч.в гр.Шумен, по ул.”Софийско шосе” в посока “5-ти километър” И.Д.И. управлявал лек автомобил автобус марка “Ивеко” модел 50 Ц 14 В от категория М3 с рег. № В *****, собственост на „Фреш Транс“ЕООД и извършвал превоз на ученици с поставена табела „Случаен превоз“, когато бил спрян за проверка от служители на ОО „Автомобилна администрация“ гр.Шумен. Водачът не представил тахографски лист за деня и за предходните 28 дни, документ удостоверяващ дейността му през този период и заверено копие от Лиценз за международен автобусен превоз на пътници. За констатираните нарушения на чл.36 ал. 1 т.i от Регламент №165/2014г. и чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия А 2017 №248638/24.04.2018г., който бил подписан от нарушителя без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в който били представени Лиценз за международен автобусен превоз на пътници №309980006 и тахографски лист за 24.04.2018г. и др. Въз основа на акта и на материалите в административната преписка, наказващият орган издал  процесното наказателно постановление, с което на И., са наложени две глоби- в размер 1500.00лв. на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.36 ал.1 т.i от Регламент №165/2014г. и в размер на 500.00лв. и на основание чл.93 ал.2 от ЗАвП за нарушение на чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

            За да постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че И. е управлявал автомобила, който бил с монтиран аналогов тахограф, без да представи при искане на оправомощен служител на контролен орган, тахографски лист за текущия ден и листове за предходните дни или Удостоверение по образец, когато не е управлявал превозното средство. Приел за установено също така, че водачът не е представил и Удостоверение или Лиценз за обществен превоз на пътници. С оглед на това, направил извод, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на водача за извършените от него нарушения, като е наложена санкция в минималния законоустановен размер. Съдът е отхвърлил, като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че липсва описание на нарушението и е приел, че вмененото му нарушение е индивидуализирано до степен позволяваща му да разбере в какво е обвинен. Съдът изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват предпоставки за квалифициране на нарушенията като маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед на това потвърдил наказателното постановление.

            Настоящият съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен състав намира също така, че в случая действително не са налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

            Неоснователния са възраженията в касационната жалба, че в АУАН и в НП не са посочени факти, от които да се направи извод за извършван „обществен превоз“. Легалната дефиниция на понятието „обществен превоз” е дадена в § 1 т.1 от ДР на ЗАвПр, с оглед която норма, това е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, като съобразно т. 3 на § 1 „превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средство. В констативно-съобразителната част на обжалваното НП и в АУАН нарушението е описано като извършване на случаен превоз на пътници /ученици с придружаващ ги учител/ с автобус, при който не се представя тахографски лист за деня и няма заверено копие от Лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България. Според т.24 на същата разпоредба "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Към доказателствата по делото е приобщен безсрочен Договор от 21.10.2014г. между „Алеста тур“ЕООД и собственика на превозното средство за транспортна услуга, като приложената проформа фактура, касае превоза на датата на нарушението. Според закона, случайният превоз, констатиран в настоящия казус, представлява обществен превоз на пътници. Поради което, съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници и че фактите за това са надлежно посочени в постановлението.

            Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

            С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

              Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 09.10.2018г., постановено по ВНАХД № 1744/2018г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.

              Решението е окончателно.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/......            .................                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                           2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.02.2019г.