Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

47

град Шумен, 11.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова                                                                Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                                                                                   Бистра Бойн

при секретаря Ив.В. и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура- гр. Шумен, като разгледа докладваното от  съдия Б.Бойн  КАНД № 272 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

           Образувано е по касационна жалба на Х.М.М.- Директор на Регионална дирекция за област Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите (КЗП), със седалище гр.Варна против Решение № 479 от 25.10.2018год., постановено по ВАНД № 1867 по описа за 2018г. на Районен съд Шумен, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №0044190 от 02.05.2018г., издадено от Директора на Регионалната дирекция, оправомощен със заповед № 101/09.03.2017г. от Председателя на КЗП, с което на дружеството, на основание чл.214 от Закона за туризма,  е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00 лв. за нарушение  на чл.132 ал.1 от Закона за туризма. В касационната жалба се излагат подробни мотиви за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със закона и при неправилно приложение на процесуалните норми. Моли се, съда да отмени решението на РС Шумен и да потвърди  наказателното постановление. В открито съдебно заседание не се явява представител.

            Ответникът „Д.2.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *******, представлявано от управителя Ц.М.Ц., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата. 

           Представителят на Окръжна прокуратура- Шумен дава заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че решението на районния съд е неправилно, поради което предлага то да бъде отменено.

           Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

            С отмененото с обжалваното решение Решение № 479 от 25.10.2018год., постановено по ВАНД № 1867 по описа за 2018г. на Районен съд Шумен, НП №0044190 от 02.05.2018г., Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП наложил на„Д.2.“ЕООД-гр.Шумен, на основание чл. 214 от Закона за туризма,  административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00лв. за нарушение  на чл.132 ал.1 от Закона за туризма. Наказанието е наложено, след като при направена проверка на 06.03.2018г. в обект- заведение за хранене и развлечение сладкарница „Розалия“, находящ се в гр.Шумен, ул.Никола Михайлов № ** е установено, че търговецът не е поставил на видно място в обекта категорийна символика, включваща Удостоверение за утвърдена категория №468/19.04.2016г. и табела. За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на  чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалните разпоредби и е съобразено с целта на закона, както и правилно е ангажирана   отговорността на дружеството- търговец за нарушение на чл.132 ал.1 от Закона за туризма. Съдът е преценил, че визираното нарушение по чл.132 ал.1 от ЗТ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството е доказано със събраните по делото доказателства, като се установява, че Удостоверението е представено едва след съставяне на Протокола, за обекта е налице категорийна символика една звезда и е съществувала валидна категоризация до 18.04.2021г., но удостоверението и табелата не е били поставени на видно място на територията на обекта. Съдът е преценил, че доводите на наказващия орган за липса на основания да се приложи чл.28 от ЗАНН са неправилни. В случая наказващият орган е следвало да не издава наказателно постановление, а да предупреди търговеца, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. Изложил е доводи, за наличие на  смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат да се приеме, че е налице „маловажен случай” на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че нарушението е първо по ред, отстранено е веднага след установяването, заведението е било новооткрито след ремонт и процесната табела е била поставена в обекта, но се закривала, поради което отменил НП. Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

          Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ, туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе– сладкарници и барове. Съгласно чл.132 т.1 от ЗТ, на категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения и др. се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Видно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства- показания депозирани от актосъставителя, при проверката извършена на 06.03.2018г. категорийната символика е била поставена в търговския обект, но не е могла да бъде възприета от проверяващите, поради закриването й с предмети.  В чл.114 т.3 от ЗТ изрично е предвидено, че лицата, извършващи ресторантьорство в туристически обекти по чл.3 ал. 2 т. 2 са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132 ал. 1 и посочената информация. Съгласно чл.214 от ТЗ, който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3 на видно място на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че описаното нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, както и  тези за размера на наложената санкция.           Преценката на наказващия орган за прилагане на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол и в случая правилно решаващият съд е установил, че са налице условия случаят да се определи като маловажен и се приложи  нормата на чл.28 от ЗАНН. Тази преценка се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца, вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако такива са настъпили, степента на обществена опасност на деянието, като се отчитат същността и целите на административното наказание. Жалбоподателя е възразил, че нарушението е формално, като такова на просто извършване, но съдът намира, че това не означава, че следва да бъде изключено от преценката за маловажност. Действително, удостоверението не е било поставено на такова място, което да позволява непосредственото му възприемане от потребителите на заведението, но няма доказателства, съобразно надписите за вида и наименованието на обекта, потребителите да са били въведени в заблуждение. За да е налице маловажен случай на нарушение, то следва извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В случая съдът намира, че целта на закона е изпълнена с наличието на надлежна категоризация и табела, че се касае за малък търговски обект, където не се извършва порочна търговска практика, в резултат на която да са нарушени правата на потребителите– правото на информация, а до пропуск и че нарушението се явява изолирано за жалбоподателя, като от него не са настъпили никакви вредни последици, поради което случаят се явява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

            Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

            С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

              Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479 от 25.10.2018г., постановено по ВНАХД № 1867/2018г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.

              Решението е окончателно.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                                                          2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.02.2019г.