Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 86,

 град Шумен, 14.03.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                    Членове: Снежина Чолакова

                                                                                                Бистра Бойн

при секретаря 

и с участие на прокурор

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №73 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен, чрез Директора С.М., срещу Решение №39/16.01.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №2949/2018 г. по описа на същия съд.

   Касационният жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН. Касаторът излага доводи, че отговорността на санкционираното лице е ангажирана по чл.76 ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, в качеството му на местно лице, а не като работодател. С оглед на това незаконосъобразно районният съд е приел, че следва да бъде приложена нормата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ, тъй като тази разпоредба урежда отговорността на работодател, какъвто не е настоящият случай. С оглед на това касаторът моли съда да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен и съответно да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление №27-0000653/11.10.2018 г. на Директора на Д „ИТ“ град Шумен.

   Ответникът по касационната жалба „Е.т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, не е представил писмен отговор по депозираната касационна жалба.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура – прокурор Д. А. в депозираното писмено заключение по реда на чл.217 ал.4 от АПК е изложил подробни аргументи. Счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, но по други съображения, тъй като Решението на въззивната инстанция е правилно като краен резултат.

   На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните, а и фактическата обстановка е правилно установена от въззивната инстанция.

   Спорът е по приложение на материалния закон и в частност нормите на чл.75а ал.2 и чл.76 ал.2 от ЗТМТМ и то след неговото изменение от 23.05.2018 г. Безспорно са приложими нормите на закона след неговото изменение, тъй като нарушението е прието за извършено на 29.06.2018 г.

   С атакуваното решение РС град Шумен е отменил Наказателно постановление №27-0000653/11.10.2018 г. на Директора на Д „ИТ“ град Шумен, с което на основание чл.76 ал.2 от ЗТМТМ на ответника е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв., за нарушение на чл.76 ал.2 във вр. с чл.9 ал.3 от ЗТМТМ и чл.31 ал.2 от Правилника за прилагането му.

   За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че неправилно е ангажирана отговорността на санкционираното лице по реда на чл.76 ал.2 от ЗТМТМ, тъй като нормата в редакцията и след изменението предвижда административна отговорност при нарушение на условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, поради което е несъотносима към констатираното нарушение от наказващия орган за неизпълнено изискване за регистрация на работника в Агенцията по заетостта /АЗ/.

   Въззивната инстанция е приела също, че относимата санкционна разпоредба в настоящата хипотеза е нормата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ, тъй като в нея изрично е предвидена отговорност за неизпълнение на задължението за регистрация в АЗ на работника-чужденец.

   Този извод на РС град Шумен, а именно за приложимост на нормата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ в настоящата хипотеза, е неправилен и незаконосъобразен. Правилно касаторът сочи, че отговорността на санкционираното лице е ангажирана в качеството му на местно лице, а не като работодател, тъй като работодател на работника-чужденец е трето лице. Така е посочено и прието както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото Наказателно постановление. С оглед на това извода на решаващия съд е неправилен, тъй като нормата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ предвижда отговорност само на лице-работодател, какъвто не е санкционираният субект безспорно. Ето защо наведените доводи от касатора в тази насока са правилни.

   Независимо от горното, изводът на РС град Шумен за неприложимост на нормата на чл.76 ал.2 от ЗТМТМ в настоящата хипотеза се явява законосъобразен, поради следните съображения:

   С оглед настъпилата законодателна промяна се налага извод, че констатираното на 14.08.2018 г. деяние – извършено на 29.06.2018 г. не съставлява административно нарушение. Новата редакцията на ал.2 на чл.76 от ЗТМТМ, по която норма е санкционирано дружеството, регламентира задължение за местно лице, което е приело на работа командирован работник от трета държава (какъвто е настоящия случай), но за разлика от старата редакция на чл.76 ал.1, задължението не е свързано с изискването за наличие на разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, а се отнася до нарушаване на условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.

   Констатираното в хода на извършената на 14.08.2018 г. проверка не покрива признаците и на административното нарушение, регламентирано в разпоредбата на новия чл.75а ал.2 от ЗТТМ, както бе посочено по-горе, съгласно който наказанието по ал.1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Анализът на тази правна норма обосновава извод, че субект на административното нарушение по; чл.75а ал.2 от ЗТМТМ може да бъде само работодател – физическо или юридическо лице. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно е установява, че санкционираното дружество не се явява работодател по смисъла на  т.1 от ДР на КТ на грузинският гражданин, който е имал сключен трудов договор с естонски работодател "Декори 18" ООД, което дружество е командировало работникът в изпълнение на договорената услуга с "Е.т." ООД. По тези съображения, касационният състав счита, че решението на районния съд, като краен резултат, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна. Водим от горното, Шуменският административен съд.

 

Р   Е    Ш    И  :

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39/16.01.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №2949/2018 г. по описа на същия съд.

   Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                              2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.03.2019г.