Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№122

 град Ш., 31.07.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд – град Ш., в публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                           Административен съдия: Христинка  Димитрова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 213 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на К.Т.Д. с ЕГН **********, регистрирана като Едноличен търговец „К-К.Д.. – Ш.“ с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Е.Е.от ВАК срещу Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 59/01.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП.

 С обжалвания ревизионен акт на оспорващата са определени задължения за данъци – ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.04/2017г. до м.04/2019г. в общ размер на 17530,70 лева и лихви за забава в общ размер на 3058,60 лева.

 Жалбоподателката релевира материална незаконосъобразност на издадения РА, в частта, с която са определени данъчни задължения за внасяне след 31.03.2018г., респективно в частта относно визирания в РА момент на отпадане на основанията за задължителна регистрация по чл.108, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради неправилно изчисляване на облагаемия оборот. Твърди, че органът по приходите неправилно е определил размера на облагаемия оборот след датата на възникване на основания за регистрация, приемайки за облагаем оборот общия размер на получения приход, а не данъчната основа на извършените облагаеми доставки по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС, което е довело до неправилно определяне на датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В резултат на това неправилно изчисляване на облагаемия оборот, органът по приходи погрешно е приел, че през целия период от 29.04.2017г. до 30.04.2019г. съществува основание за задължителна регистрация по ЗДДС и е начислил недължим от търговеца ДДС за период, в който не са били налице основания за задължителна регистрация. Според изложеното в жалбата, при определяне на облагаемия оборот в съответствие с разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗДДС, а именно - като сбор от сумата на данъчните основи на облагаеми доставки, ще се установи, че след 31.03.2018г. до 30.04.2019г. са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС, респективно след тази дата не следва да се начислява ДДС. Въз основа на изложените в жалбата аргументи се обосновава твърдение, че ревизионният акт в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС след 31.03.2018г. е незаконосъобразен, поради което е отправено искане за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващата се представлява от упълномощен представител адв. Е.Е., която заявява, че поддържа жалба. По аргументи, изложени в жалбата и в представена писмена защита настоява за отмяна на РА в обжалваната му част, съобразно заключението на вещото лице, посочено във вариант Б от експертизата. Претендира присъждане на разноските по делото.

 Ответната страна – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани писмени бележки с рег. № ДА-01-1704/07.07.2020г. оспорва жалбата. Сочи, че разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС представлява по същество санкция за неправомерно поведение на задължените лица и следва да дисциплинира субектите да спазват нормите на ЗДДС. В случая установените с РА задължения за ДДС са именно в резултат от действия или бездействия на жалбоподателката, която е следвало да подаде заявление за регистрация в определения със ЗДДС срок, което не е сторила. Счита, че ако оспорващата е била изпълнила задължението си да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС и съответно е придобила качеството на регистрирано по ЗДДС лице, то тогава облагаемият оборот би се формирал не от общия размер на отчетените приходи, а от данъчна им основа, предвид разпоредбата на чл.26 от ЗДДС. Въз основа на изложеното в писмените бележки обоснова становище за неоснователност на оспорването и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

 Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002719004606-020-001/17.07.2019г., издадена от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“, с обхват  задължения за Данък върху добавената стойност за периода от 29.04.2017г. до 30.04.2019г.

 Със ЗВР са определени К.Г.Е.-И. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П.М.М.– ст. инспектор по приходите, да извършат ревизията.

 Определен е срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта.

 ЗВР е връчена на ревизираното лице на 23.07.2019г., видно от разписка за връчване на ЗВР.

 С последваща заповед за изменение на ЗВР № Р-03002719004606-020-002/18.10.2019г. срокът на ревизията е продължен до 23.12.2019г.

 Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М.Т.Г.в посоченото ѝ длъжностно качество - Началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна.

 В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за присъединяване на документи.

 Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - К.Г.Е.-И. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П.М.М.– ст. инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03002719004606-092-001/06.01.2020г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице К.Т.Д. да бъдат установени размери на задължения за ДДС и лихви за просрочие към тях за периодите от 29.04.2017г. до 30.04.2019г. в общ размер главница 17530,70 лева и лихви за забава 2987,39 лева.

  Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от К.Г.Е.-И. – главен инспектор по приходите и П.М.М.– ст. инспектор по приходите, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

 Констатирано е, че К.Т.Д. е физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ в качеството ѝ на ЕТ „Краси-К.Д.-Ш.”. За ревизирания период лицето няма регистрация по ЗДДС. Водила е счетоводна отчетност по смисъла на чл.1 от Закона за счетоводство, като съгласно чл.3, ал.4 от ЗСч воденото счетоводство е по способа на едностранните записвания.

 С Протокол № Р-03002719004606-П73-001/17.10.2019г. са приобщени документи от данъчното досие на задълженото лице, а именно Протокол № 2718319001522603/17.06.2019г., съставен от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, офис Ш. и обективиращ резултатите от извършена проверка относно наличие на основания за регистрация на лицето. В хода на проверката било установено, че К.Т.Д., регистрирана като ЕТ „К-К.Д.– Ш.“, е извършвала дейност в питейно заведение кафе-аперитив и търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки в с.Лозево. Плащанията са извършвани в брой, отчетени от ЕКАФП, въведени в двата търговски обекта, стопанисвани от търговеца. Извършените от лицето доставки за периода 2015г. – 2019г. представляват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и същите формират облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. Облагаемият оборот е определен от отчетените продажби чрез регистрираните фискални устройства, т.е. чрез месечните отчети от въведените в експлоатация ЕКАФП, като от размера на месечните отчети са приспаднати суми, за които са представени сторно бележки, прикрепени към съответния дневен финансов отчет в съответната календарна година. Данъчната основа на извършените от лицето доставки е формирана на основание чл.26, ал.1 от ЗДДС, като в случая данъчната основа е стойността на извършените продажби, отразени в дневните отчети чрез фискалните устройства и месечно в месечните отчети за продажби.

 Въз основа на отразеното в протокола и на база представените месечни отчети от фискалните устройства за съответните месеци и години след приспадане на сумите от извършените сторно операции, ревизиращият екип, след като установил облагаемия оборот на ЕТ за всеки един от месеците от 01.01.2015г. до 31.05.2019г., констатирал, че за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2017г. ЕТ „К-К.Д.. – Ш.“ е достигнала облагаем оборот, надвишаващ 50000 лева, а именно – 50445,69 лева, необходим за задължителна регистрация по ЗДДС. Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 14.04.2017г. Заявление за регистрация не е подадено до датата на изготвяне на протокола от проверката. В РД е вписана и констатация, че за периода от последните дванадесет месеца преди текущия (от 01.06.2018г. до 31.05.2019г.) реализираният от лицето облагаем оборот е в размер на 46692,61 лева, съответно за лицето не са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС към 31.05.2019г.

 Ревизиращият екип е приел, че най-късната дата, на която лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС е 14.04.2017г., поради което и при отчитане на срока за извършване на проверка на основанието за регистрация по чл.101, ал.6 от ЗДДС и срока, в който следва да бъде издаден акт, с който се извършва регистрацията или се отказва, визиран в чл.101, ал.7 от ЗДДС, е установил, че ЕТ е следвало да бъде регистриран по ЗДДС най-късно на 28.04.2017г., съответно след тази дата същият е бил длъжен да начислява ДДС за извършените от него доставки. Предвид изложеното и на основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.67, ал.2 от ЗДДС е предложил да бъдат установени размери на задължения за ДДС за ревизираните периоди м.04.2017г. до м.04.2019г., както следва:

 ·        данъчен период 29.04.2017г.-30.04.2017г. дължим ДДС в размер на 33,72лв., при данъчна основа 168,57лв.;

 ·        данъчен период 01.05.2017г.-31.05.2017г. дължим ДДС в размер на 866,59лв., при данъчна основа 4332,79лв.;

 ·        данъчен период 01.06.2017г.-30.06.2017г. дължим ДДС в размер на 879,60лв., при данъчна основа 4398,02лв.;

 ·        данъчен период 01.07.2017г.-31.07.2017г. дължим ДДС в размер на 886,70лв., при данъчна основа 4433,50лв.;

 ·        данъчен период 01.08.2017г.-31.08.2017г. дължим ДДС в размер на 858,98лв., при данъчна основа 4294,92лв.;

 ·        данъчен период 01.09.2017г.-30.09.2017г. дължим ДДС в размер на 780,83лв., при данъчна основа 3904,14лв.;

 ·        данъчен период 01.10.2017г.-31.10.2017г. дължим ДДС в размер на 719,69лв., при данъчна основа 3598,44лв.;

 ·        данъчен период 01.11.2017г.-30.11.2017г. дължим ДДС в размер на 844,36лв., при данъчна основа 4221,79лв.;

 ·        данъчен период 01.12.2017г.-31.12.2017г. дължим ДДС в размер на 723,19лв., при данъчна основа 3615,95лв.;

 ·        данъчен период 01.01.2018г.-31.01.2018г. дължим ДДС в размер на 678,52лв., при данъчна основа 3392,58лв.;

 ·        данъчен период 01.02.2018г.-28.02.2018г. дължим ДДС в размер на 669,85лв., при данъчна основа 3349,25лв.;

 ·        данъчен период 01.03.2018г.-31.03.2018г. дължим ДДС в размер на 742,76лв., при данъчна основа 3713,82лв.;

 ·        данъчен период 01.04.2018г.-30.04.2018г. дължим ДДС в размер на 790,96лв., при данъчна основа 3954,78лв.;

 ·        данъчен период 01.05.2018г.-31.05.2018г. дължим ДДС в размер на 833,26лв., при данъчна основа 4166,58лв.;

 ·        данъчен период 01.06.2018г.-30.06.2018г. дължим ДДС в размер на 810,49лв., при данъчна основа 4052,47лв.;

 ·        данъчен период 01.07.2018г.-31.07.2018г. дължим ДДС в размер на 807,96лв., при данъчна основа 4039,80лв.;

 ·        данъчен период 01.08.2018г.-31.08.2018г. дължим ДДС в размер на 787,94лв., при данъчна основа 3939,72лв.;

 ·        данъчен период 01.09.2018г.-30.09.2018г. дължим ДДС в размер на 629,26лв., при данъчна основа 3146,28лв.;

 ·        данъчен период 01.10.2018г.-31.10.2018г. дължим ДДС в размер на 729,34лв., при данъчна основа 3646,67лв.;

 ·        данъчен период 01.11.2018г.-30.11.2018г. дължим ДДС в размер на 658,12лв., при данъчна основа 3290,60лв.;

 ·        данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г. дължим ДДС в размер на 595,63лв., при данъчна основа 978,13лв.;

 ·        данъчен период 01.01.2019г.-31.01.2019г. дължим ДДС в размер на 672,25лв., при данъчна основа 361,24лв.;

 ·        данъчен период 01.02.2019г.-28.02.2019г. дължим ДДС в размер на 645,24лв., при данъчна основа 3226,19лв.;

 ·        данъчен период 01.03.2019г.-31.03.2019г. дължим ДДС в размер на 539,41лв., при данъчна основа 2697,06лв.;

 ·        данъчен период 01.04.2019г.-30.04.2019г. дължим ДДС в размер на 346,08лв., при данъчна основа 1703,40лв.

 На основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДДВ върху определената гланица е начислена съответната лихва за просрочие.

 Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., с който по отношение на К.Т.Д. са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 29.04.2017г. до 30.04.2019г. в общ размер на 17530,70 лева и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.01.2020г. в общ размер на 3058,60 лева. В мотивите за издаване на РА органите по приходи посочили, че приемат направеното предложение в РД за установяване на задължения за ДДС за периодите от 29.04.2017г. до 30.04.2019г. и потвърждават дължимия данък за извършените облагаеми доставки, съгласно разпоредбите на чл.102, ал.3, т.2, вр. ал.4 от ЗДДС по периоди и в размери, идентични с установените по РД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

 Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г. е връчен на К.Т.Д. на 23.01.2020г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ – л.28 от делото.

 В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК К.Т.Д. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна жалба, регистрирана в ТД на НАП – Варна с вх.№ 47418-1/04.02.2020г.

 С Решение № 59/01.04.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК е потвърден Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., с който са установени дължими от К.Т.Д. задължения за данъци – ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.04/2017г. до м.04/2019г. в общ размер на 17530,70 лева и начислените лихви за просрочие в общ размер на 3058,60 лева. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е потвърден като правилен и обоснован направеният извод, че след възникване на основания за задължителна регистрация по ЗДДС, облагаемият оборот  съставлява общия размер на получения приход, тъй като лицето не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок. Административният орган е посочил, че разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС представлява по същество санкция за неправомерно поведение и следва да дисциплинира субектите да спазват нормите на ЗДДС и ако жалбоподателката е била изпълнила задължението си да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС и съответно е придобила качеството на регистрирано по ЗДДС лице, облагаемият оборот би се формирал не от общия размер на отчетените приходи, а от данъчната им основа с оглед разпоредбата на чл.26 от ЗДДС. Тя обаче не е сторила това и не следва да черпи блага от собственото си неправомерно поведение и да извлича полза от него, което да ѝ създава и конкурентно предимство спрямо данъчно задължените лица, които спазват законоустановените срокове за регистрация по ЗДДС. По изложените съображения директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна счел жалбата за неоснователна и потвърдил РА.

 Решение №59/01.04.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с което е потвърден РА № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., е връчено на К.Т.Д. чрез пощенски оператор на 21.04.2020г. (л.4 по делото).

 По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

 Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение в два варианта. Според заключението на вещото лице, оспорващата е достигнала облагаем оборот над 50000 лева към 31.03.2017г., поради което най-късно на 28.04.2017г. е следвало да бъде регистрирана по ЗДДС, така както са приели и ревизиращите органи. След тази дата, ревизиращият екип определя облагаемия оборот на същата база, като за лице, нерегистрирано по ЗДДС, приемайки общият месечен оборот от двата търговски обекта, стопанисвани от ЕТ, за облагаем оборот. Според вещото лице, ако се възприеме за правилен подходът на органите по приходи, то установените от него задължения съответстват на отразените в издадения РА, тъй като облагаемият оборот на търговеца спада под задължителния праг за регистрация по ЗДДС след изтичане на м.04.2019г.

 При втория вариант на заключението (вариант Б), вещото лице е определило облагаемия оборот на ЕТ след 28.04.2017г., приемайки, че същият съставлява сумата от данъчните основи на извършените от него доставки (продажбите на дребно от двата търговски обекта). Изчислен по този начин за 12 месеца преди текущия, облагаемият оборот на търговеца спада под задължителния праг за регистрация след изтичането на м.03.2018г., достигайки сумата от 48253,36 лева. Съобразявайки, че най-ранната дата на която ЕТ може да подаде заявление за дерегистрация по избор е първият ден след изтичане на м.03.2018г., както и необходимия срок за проверка от страна на данъчния орган и срок за връчване на Акта за дерегистрация (чл.109, ал.2, ал.4, ал.5 и ал.7 от ЗДДС), ССЕ приема, че най-ранната дата от която ЕТ може да е дерегистриран по ЗДДС е 16-то число на месеца, след който оборотът на търговеца е спаднал под 50000лв. – т.е.16.04.2018г. Като регистрирано лице по ЗДДС до 15.04.2018г. ЕТ „К-К.Д.. - Ш.” е длъжен да начислява ДДС за извършените продажби.

 След 16.04.2018г. до момента на възникване на ново основание за регистрация по ЗДДС, облагаемият оборот на жалбоподателя се определя като сума от оборотите от двата търговски обекта – магазин за хранителни стоки и кафе-аператив, намиращи се в с.Лозево, обл.Ш..

 Изчислявайки облагаемия оборот на ЕТ „К-К.Д.. - Ш.” за всеки от следващите 12 месечни периоди преди текущия по начините описани по-горе (като общ оборот от продажбите за месеците, в които ЕТ не подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС и като сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки – продажби на дребно от двата търговски обекта за месеците, в които ЕТ е било задължено да се регистрира по ЗДДС), облагаемият оборот на търговеца става 50 257,47 лв. след изтичането на м.10.2018г. и надхвърля прага за задължителната регистрация по ЗДДС. До 14.11.2018г. лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В 7-дневен срок органът по приходите извършва проверка и в следващите 7 дни  връчва Акт за регистрация на ЕТ, от която дата лицето се счита регистрирано по ЗДДС и е длъжно да начислява ДДС за извършените от него доставки. Т.е. най-късно на 28.11.2018г. ЕТ „К-К.Д.. – Ш.” е следвало отново да бъде регистриран по ЗДДС.

 След 28.11.2018г., в този вариант ССЕ (за разлика от приетото от РО) определя облагаемия оборот на ЕТ на основание чл.96 ал.2 от ЗДДС, приемайки, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки – продажби на дребно от двата търговски обекта (Таблица № 2).

  Изчислен по този начин за 12 месеца преди текущия, облагаемият оборот на търговеца спада под задължителния праг за регистрация (50 хил.лв) след изтичането на м.11.2018г., достигайки сумата от 49939,69 лв.

 По съображения, аналогични на изложените по-горе, вещото лице сочи, че най-ранната дата, на която ЕТ може да е дерегистриран по ЗДДС е 16-то число на месеца, след който оборотът на търговеца е спаднал под 50 хил.лв. – т.е.16.12.2018г. Като регистрирано лице по ЗДДС до 15.12.2018г. ЕТ „К-К.Д.. - Ш.” е длъжен да начислява ДДС за извършените продажби.

 След 16.12.2018г. облагаемият оборот на жалбоподателя, до момента на възникване на ново основание за регистрация по ЗДДС, се определя като  сума от оборотите от двата търговски обекта – магазин за хранителни стоки и кафе-аператив, намиращи се в с.Лозево, обл.Ш..

 Изчислявайки облагаемия оборот на ЕТ„К-К.Д.. - Ш.” за всеки от следващите 12 месечни периоди преди текущия по начините описани по-горе (като общ оборот от продажбите за месеците, в които ЕТ не подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС и като сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки – продажби на дребно от двата търговски обекта за месеците, в които ЕТ е било задължено да се регистрира по ЗДДС), облагаемият оборот на търговеца става 50254,87 лв. след изтичането на м.01.2019г. и надвишава прага за задължителната регистрация по ЗДДС. До 14.02.2019г. лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, съответно най-късно на 28.02.2019г. ЕТ „К-К.Д.. – Ш.” е следвало отново да бъде регистриран по ЗДДС.

 След 28.02.2019г., в този вариант ССЕ (за разлика от приетото от РО) определя облагаемия оборот на ЕТ на основание чл.96 ал.2 от ЗДДС, приемайки, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки – продажби на дребно от двата търговски обекта (Таблица № 2).

 Изчислен по този начин за 12 месеца преди текущия, облагаемият оборот на търговеца спада под задължителния праг за регистрация (50 хил.лв) след изтичането на м.03.2019г., достигайки сумата от 49760,47 лв.

 Съобразявайки най-ранната дата, на която ЕТ може да е дерегистриран по ЗДДС е 16-то число на месеца, след който оборотът на търговеца е спаднал под 50000 лв. – т.е. 16.04.2019г. Като регистрирано лице по ЗДДС до 15.04.2019г. ЕТ„К-К.Д.. - Ш.” е длъжен да начислява ДДС за извършените продажби.

 След 16.04.2019г. облагаемият оборот на жалбоподателя,  до момента на възникване на ново основание за регистрация по ЗДДС, се определя като  сума от оборотите от двата търговски обекта – магазин за хранителни стоки и кафе-аператив, намиращи се в с.Лозево, обл.Ш..

 В обобщение на гореизложеното вещото лице заключава, че ЕТ „К-К.Д.. - Ш.” е бил длъжен да се регистрира по ЗДДС, като е бил длъжен да начислява ДДС за извършените доставки (продажби от двата търговски обекта - магазин за хранителни стоки и кафе-аператив, намиращи се в с.Лозево, обл.Ш.) в периодите: от 29.04.2017г. до 15.04.2018г.; от 29.11.2018г. до 15.12.2018г. и от 01.03.2019г. до 15.04.2019г., като общият размер на дължимия ДДС за този период възлиза на 10132,48 лева.

 В Таблица №4 от заключението е посочен дължимият ДДС за всеки данъчен период поотделно.

 При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

 Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която на К.Т.Д., регистрирана като ЕТ „К-К.Д.. – Ш.“ са определени задължения за ДДС след 31.03.2018г. С РА, изцяло потвърден с Решение № 59/01.04.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, на оспорващата са определени задължения за ДДС за данъчни периоди от м.04.2017г. до м.04.2019г. в общ размер на 17530,70 лева и лихва за просрочие в общ размер на 3058,60 лева. ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ не оспорва начислените задължения (ДДС и лихви) за данъчни периоди от м.04.2017г. до м.03.2018г. С настоящата жалба се оспорват задълженията за ДДС и лихви, начислени след 31.03.2018г., които възлизат в размер на общо 9957,89 лева, от които ДДС в общ размер на 8845,94 лева и лихви за просрочие върху тези задължения – в общ размер на 1111,95 лева.

 Оспорването е направено в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

 Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, административният съд приема жалбата за частично основателна, по следните съображения:

 При извършения контрол за валидност на оспорения ревизионен акт съдът констатира, че К.Т.Д. е с постоянен и настоящ адрес ***, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

 Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. При извършената служебна проверка се установява, че издател на ЗВР № Р-03002719004606-020-001/17.07.2019г. е М.Т.Г.– началник сектор. Същата е определена като орган по приходите, разполагащ с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК със Заповед на директора на ТД на НАП – Варна. Съдържанието на ЗВР и ЗИЗВР отговарят на изискванията по чл.113 от ДОПК, като същите са подписани с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на М.Т.Г.- Началник на сектор.

 Възложената за извършване ревизия на К.Т.Д. е извършена от определените със ЗВР органи по приходите - К.Г.Е.-И. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П.М.М.– ст. инспектор по приходите, да извършат ревизията, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-03002719004606-092-001/06.01.2020г. съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК.

 Според разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция по арг. от чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК). Оспореният Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г. е издаден от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

 Заповедта за възлагане на ревизия, ЗИЗВР, Ревизионният доклад и  издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложеният с административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

 В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху посочените документи подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.

 Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

 Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

 Въз основа на горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при липса на  допуснато нарушение на административно производствените правила при извършване на ревизията.

 От фактическа страна и по отношение на материалноправната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

 Фактите, посочени в РА се установяват от приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства. Същите по същество не се оспорват от жалбоподателя. По делото не е спорно обстоятелството, че ЕТ осъществява дейност – търговия на дребно в магазин за хранителни и нехранителни стоки в с.Лозево, общ.Ш. и дейност в кафе – аперитив в търговски обект в с.Лозево. Оборотите от двата търговски обекта са отчитани с касов апарат. При определяне на оборота за всеки месец поотделно са взети предвид оборотите от двата търговски обекта, както и сторнираните суми за съответните дати, поради грешно издаден касов бон. По делото липсва спор и досежно конкретния размер на оборотите от търговските обекти, както и че същият следва да се отчете при определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС. От заключението на вещото лице се установява, че към 30.03.2017г. ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ е достигнала облагаем оборот в размер на 50115,69лв за дванадесет месеца преди текущия, поради което е следвало до 14.04.2017г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, което не е сторила. Съобразявайки срокове за извършване на проверка от страна на орган по приходите и връчване на Акт за регистрация по ЗДДС, едноличният търговец е следвало най-късно на 28.04.2017г. да бъде регистриран за целите на ДДС и съответно от тази дата да начислява ДДС за извършените от него доставки. В този смисъл и са констатациите на ревизиращия екип и същите в тази им част не се оспорват от жалбоподателя.    

 Спорът между страните по делото е правен и касае начина на определяне на облагаемия оборот на търговеца след като е установено наличие на основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Според оспорващата, след възникване на основание за задължителна регистрация, облагаемият оборот следва да се определи като сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки. Противно на застъпеното от нея становище, ответникът счита, че и след възникване на основания за задължителна регистрация по ЗДДС, облагаемият оборот на ревизираното лице се определя като сбор от оборотите на двата търговски обекта, доколкото същото не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация.

 С оглед правилно разрешаване на правния спор, съдът съобрази следните нормативни текстове:

 Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Цитираната норма указва, че при неподаване в срок на заявление за регистрация, ДДС може да бъде начислен, но само до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

 Определянето на крайната дата, до която следва да се начисли ДДС, е обвързана с установяване на настъпили обстоятелства, които да обосноват отпадане на основанията за регистрация и в частност с определяне на облагаемия оборот на лицето.

 Легалната дефиниция на понятието „облагаем оборот“ според относимото към казуса правило на чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС, представлява сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки. По аргумент от разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява данък, когато доставката е облагаема или това е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон (чл.26, ал.2 от ЗДДС).

 Според чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

 Съобразявайки гореизложените разпоредби, съдът намира, че ревизиращият екип е определил незаконосъобразно облагаемият оборот за 12-месечните периоди на ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ като сума от общия месечен оборот от двата търговски обекта, без редукция с размера на данъка в периодите, в които са били налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС и с РА е начислен ДДС за извършените от търговеца облагаеми доставки. С разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС е установена необорима презумпция за данъка като част от уговорената цена, когато при договарянето на доставката не е посочено, че той се дължи отделно. Именно в съответствие с тази презумпция, ревизиращият екип е определил и размерът на данъчното задължение. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъкът не се включва в данъчната основа, а облагаемият оборот в хипотезата на чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС е сумата на извършените от лицето облагаеми доставки, включително тези с нулева ставка. При изчисляване на облагаемия оборот по сочените правила, съгласно вариант Б от заключението на приетата по делото съдебна екпертиза, която е оспорена формално от административния орган, но която съдът цени като компетентно и обективно изготвена, се установява, че през ревизирания период ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ трикратно е достигал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като в този период облагаемият оборот на търговеца е спадал под 50000 лева, респективно основанията за специалната данъчна регистрация през ревизирания период са отпаднали към 31.03.2018г.; към 30.11.2018г. и към 31.03.2019г.

 По-конкретно, от заключението на експерта се установява, че след възникване на основание за задължителна регистрация по ЗДДС, предвид облагаем оборот, превишаващ 50000 лева за периода 01.04.2016г. до 31.03.2017г., считано от 28.04.2017г. лицето е било длъжно да начислява ДДС за извършените от него доставки.

 При изследване на дванадесетмесечния оборот за данъчен период 01.04.2017г. до 31.03.2018г., установеният облагаем оборот от вещото лице за този период е в размер на 48253,36 лева, като при изчисляването му за данъчните периоди след 28.04.2017г. е съобразено цитираното правило на чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС, приемайки, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки. Следователно към 31.03.2018г. основанията за задължителна регистрация по ЗДДС са отпаднали - налице е оборот под 50000 лева. С изтичане на данъчния период, в който облагаемият оборот на задълженото лице спада под 50000 лева, отпада основанието за начисляване на ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 С оглед горното съдът намира, че неправилно органът по приходите е установил задължение за ДДС за целия ревизиран период, поради липса на облагаем оборот равен или по-голям от 50000 лева към определени дати, когато е и отпаднало основанието за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Като неоснователно следва да се отклони становището на ответната страна за липса на основания за определяне на облагаемия оборот по реда на чл.96, ал.2 от ЗДДС, аргументирано с твърдението, че независимо от настъпилите основания за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като лицето не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация, съответно същото не е регистрирано по ЗДДС лице, не може да черпи блага от собственото си неправомерно поведение и да извлича полза от него, което ѝ създава конкурентно предимство спрямо данъчно задължените лица, които спазват законоустановените срокове.

 Действително, облагането с ДДС в хипотезата на възникнало, но неизпълнено задължение за регистрация по ЗДДС, регламентирано в чл.102, ал.3 от ЗДДС е предвидено от закона като вид „санкция“ заради това, че лицето не се е регистрирало при наличието на условията за това. Негативното въздействие се изразява в това, че лицето, което не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС при наличие на основания за задължителна регистрация, дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За този период, за разлика от лицата, изпълнили своевременно задълженията си във връзка с регистрацията по ЗДДС, задълженото лице не може да ползва право на данъчен кредит за извършените покупки. Именно в това се изразява „санкционният“, дисциплиниращ характер на разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС. Същата не регламентира различен ред за определяне на облагаемия оборот в случаите, когато лицето не е подало заявление за регистрация, но дължи ДДС по силата на законовата разпоредба.

 Неоснователно е и твърдението, че след възникване на основание за задължителна регистрация, задълженото лице има право на избор кога да подаде заявление за дерегистрация, поради което определянето на крайната дата, до която нерегистрираното по ЗДДС лице дължи ДДС за извършените от него доставки, при отчитане на най-краткия срок, от който е отпаднало основанието за задължителна регистрация, се явявало неправилно. Срокът, в който следва да се начисли ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС е указан в закона. Съгласно цитираната разпоредба лицето дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Началната дата на всеки един от периодите е определена по начин, идентичен с подхода на ревизиращия екип. Крайната дата е посочена в закона - датата, към която е отпаднало основанието за задължителна регистрация поради спадане на облагаемия оборот за дванадесет месеца преди текущия под 50000 лева. В тази насока съдът намира, че вещото лице неправилно е приело 16-то число на месеца, след който оборотът е паднал под 50000 лева, като крайна дата, към която отпада задължението за начисляване на ДДС, съответно не кредитира заключенитео в тази му част. Доколкото в изготвената експертиза, както и от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, са налице безспорни установявания досежно размера на месечния оборот от двата обекта, стопанисвани от търговеца, и при прилагане на използвания подход от вещото лице във вариант Б от експертизата за определяне на облагаемия оборот на лицето за дванадесетмесечните периоди, съдът установи следното:

   Към 31.03.2017г. облагаемият оборот на ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ за 12 месеца преди текущия  възлиза на 50115,69 лева, поради което, считано от 29.04.2017г. (дата, приета, както от ревизиращия екип, така и от вещото лице) задълженото лице дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки в размерите, посочени в РА за данъчни периоди от м.04.2017г. до м.03.2018г.

 Към 31.03.2018г. облагаемият оборот на ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ за 12 месеца преди текущия (01.04.2017г. – 31.03.2018г.), изчислен като сума от данъчните основи на извършените от лицето доставки, е в размер на 48253,36лв. (посочен в таблица №4 от ССЕ). Т.е. към 31.03.2018г. са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС, респективно до възникване на ново основание за регистрация по ЗДДС, не са налице предпоставките за начисляване на ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 За месец април 2018г. облагаемият оборот на ЕТ се определя като сума от общо оборота за месеца от двата търговски обекта и е в размер на 4745,74 лева, съответно облагаемият оборот за 12-месечния период преди текущия (01.05.2017г. – 30.04.2017г.) е в размер на 48000,95 лева. Разликата между посочения от вещото лице и приетия от съда оборот се състои в това, че вещото лице е определило облагаемия оборот за месец април 2018г., както следва – до 15.04.2018г. – датата, която според вещото лице е най-ранната дата, на която лицето може да се бъде дерегистрирано по ЗДДС, облагаемият оборот е изчислен като сума от данъчните основи на извършените доставки, а след тази дата – като сума от общия оборот на извършените доставки. Вещото лице е посочило сумата от 371,23 лева като дължим от лицето ДДС за внасяне за извършените от него облагаеми доставки в периода от 01.04.2018г. – до 15.04.2018г. Според съда, след отпадане на основанията за задължителна регистрация, считано от 01.04.2018г., оборотът на ЕТ се определя като сбор от общия оборот за месеца от двата търговски обекта. Тази разлика се отразява и при определяне на облагаемия оборот за следващите дванадесетмесечни периоди.

 При определяне на облагаемия оборот за месеците от м.05.2018г. до м.10.2018г., съдът кредитира заключението на вещото лице, видно от което облагаемият оборот за м.май 2018г. е в размер на 4999,58 лв; м.юни 2018г. – 4862,96 лв,; м.юли 2018г. – 4847,76лв,; м.август 2018г. – 4727,71лв.; м.септември 2018г. – 3775,54лв. и м.октомври 2018г. – 4376,01лв. В тази му част същото кореспондира с установените обороти от ревизиращия екип. Съответно облагаемият оборот за дванадесетмесечните периоди до 31.10.2018г. се определя въз основа на заключението на вещото лице с корекцията за облагаемия оборот за месец април 2018г., съобразно изложеното по-горе, както следва: 01.06.2017г. - 31.05.2018г. в размер на 48667,74лв; 01.07.2017г. - 30.06.2018г. в размер на 49 132,68лв.; 01.08.2017г. - 31.07.2018г. в размер на 49546,94лв.; 01.09.2017г. - 31.08.2018г. в размер на 49979,73лв.; 01.10.2017г. - 30.09.2018г. в размер на 49851,12лв. и 01.11.2017г. - 31.10.2018г. в размер на 50628,69лева. Облагаемият оборот на ЕТ „К-К.Д.. - Ш.” за всеки от посочените 12-месечни периоди е изчислен като общ оборот от продажбите за месеците, в които ЕТ не подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС и като сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки – продажби на дребно от двата търговски обекта за месеците, в които ЕТ е било задължено да се регистрира по ЗДДС. Предвид превишаване на облагаемия оборот на сумата от 50000 лева за последните 12 месеца преди текущия към 31.10.2018г., са налице основания за задължителна регистрация на ЕТ по ЗДДС, респективно – за начисляване на ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 До 14.11.2018г. лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В 7-дневен срок органът по приходите е длъжен да извърши проверка и в следващите 7 дни да връчи Акт за регистрация на ЕТ, от която дата лицето се счита регистрирано по ЗДДС и е длъжно да начислява ДДС за извършените от него доставки. Т.е. най-късно на 28.11.2018г. е следвало да бъде издаден Акт за регистрация по ЗДДС на ЕТ „К-К.Д.. – Ш.”.

 За месец ноември 2018г. съдът приема размера на облагаемия оборот на ЕТ така, както е посочен в заключението на вещото лице – до 28.11.2018г. – в размер на 3680,47лв. и от 29.11.2018г. – в размер на 223,54 лева, а размерът на облагаемия оборот за 12-месечния период преди текущия от 01.12.2017г. - 30.11.2018г. възлиза на 50310,91 лева.

 След 28.11.2018г. облагаемият оборот на ЕТ„К-К.Д.. - Ш.” за всеки от посочените 12-месечни периоди, изчислен като общ оборот от продажбите за месеците, в които ЕТ не подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС и като сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки – продажби на дребно от двата търговски обекта за месеците, в които ЕТ е било задължено да се регистрира по ЗДДС, спада под задължителния праг за регистрация (50000 лв.) след изтичането на м.12.2018г., достигайки сумата от 49673,10 лв. за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Към датата 31.12.2018г. са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС, респективно до възникване на ново основание за регистрация по ЗДДС, не са налице предпоставките за начисляване на ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 С изтичането на следващия период – месец януари 2019г., в който оборотът на ЕТ от двата търговски обекта е в размер на 4033,49 лв, отново са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като облагаемият оборот за периода от 01.02.2018г. до 31.01.2019г. е в размер на 50314,00 лева. Съобразявайки сроковете за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, срок за извършване на необходимите проверки, датата до която следва да бъде издаден Акт за регистрация по ЗДДС е след 28.02.2019г. или в случая – 01.03.2019г.

 За периода от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. облагаемият оборот на ЕТ е в размер на 50836,36 лева.

 Към 31.03.2019г. облагаемият оборот на ЕТ „К-К.Д..“ спада под 50000 лева и основанията за задължителна регистрация по ЗДДС са отпаднали.

 При определяне размера на облагаемия оборот на лицето, съдът взе предвид следните данни: за месец февруари 2019г. облагаемият оборот е в размер на 3871,61 лева и съставлява сумата от месечния оборот от двата търговски обекта; за месец март 2019г. – облагаем оборот в размер на 2697,06 лева, определен като сума от данъчните основи на извършените през месеца доставки. За периода от 01.04.2018г. до 31.03.2019г. облагаемият оборот на търговеца е в размер на 49819,60 лева, с оглед на което по отношение на лицето са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС.

 През месец април 2019г. облагаемият оборат е в размер на 2076,78 лв., съобразно общия оборот за месеца, а облагаемият оборот за 12-месечния период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е в размер на 47150,64 лева.

 В обобщение на горното съдът приема, че ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки в периодите от 29.04.2017г. до 31.03.2018г.; от 29.11.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.03.2019г. до 31.03.2019г.

 Изложеното налага извода, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, се опровергава твърдения от приходната администрация факт, а именно, че жалбоподателят е реализирал облагаем оборот, обуславящ извод за дължимост на начисления косвен данък по смисъла на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС за целия ревизиран период от 29.04.2017г. до 30.04.2019г.

 При това положение и съобразно фактическите и правни установявания, въз основа на данните по делото и заключението на вещото лице, съдът приема, че е налице реализиран оборот от ЕТ„К-К.Д.. - Ш.” от извършени доставки (продажби от двата търговски обекта - магазин за хранителни стоки и кафе-аператив, намиращи се в с.Лозево, обл.Ш.), подлежащ на облагане по ЗДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, само в периодите от 29.04.2017г. до 31.03.2018г.; от 29.11.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., като дължимият ДДС е тези периоди е както следва:

 -         за данъчни периоди от м.04.2017г. до м.03.2018г. - задълженията за ДДС не се оспорват с настоящата жалба;

 -         за данъчен период м.11.2018г. дължимият ДДС е в размер на 44,71 лева, изчислен по формулата ДДС = продажна цена на дребно х20/120. В случая видно от заключението на ССЕ общо оборотът на ЕТ след 29.11.2018г. е в размер на 268,25 лева, данъчната основа е в размер на 223,54лв и ДДС в размер на 44,71лева.

 -         за данъчен период м.12.2018г. размерът на дължимият ДДС се определя на 595,63 лева, така както е приел и ревизиращият екип.

 -         за данъчен период м.03.2019г. – дължимият ДДС е в размер на 539,41 лева, така, както е посочен в РА.

 Общият размер на дължимия ДДС от ЕТ „К-К.Д.. - Ш.“ за периода от м.04.2017г. до м.04.2019г. възлиза на 9864,24 лева, в това число 8684,76 лева за данъчни периоди м.04.2017г. до м.03.2018г., които не се оспорват с настоящата жалба и 1179,75 лева, дължими за данъчни периоди м.11.2018г. (44,71 лв); м.12.2018г. (595,63лв) и м.03.2019г. (539,41лв).

 На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху дължимия ДДС за внасяне следва да се начислят лихви за забава. Доколкото задълженията за данъци, дължими за периодите м.12.2018г. и м.03.2019г. съвпадат с определените такива с ревизионния акт, съответно дължими са и установените с РА лихви за забава на посочените задължения.

  Върху начисления за м.11.2018г. ДДС в размер на 44,71 лева се дължи лихва за забава, считано от 15.12.2018г. до 21.01.2020г. в размер на 5,01 лева, изчислена чрез лихвен калкулатор на НАП, достъпен на адрес:   http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.

 Изложените аргументи определят като основателна жалбата на К.Т.Д., регистрирана като Едноличен търговец „К-К.Д.. – Ш.“ срещу Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която са определени данъчни задължения за внасяне за данъчни периоди от м.04.2018г. до м.10.2018г., ДДС в общ размер на 5389,21 лева и лихви за забава в общ размер на 790,60 лв; за данъчен период м.11.2018г. – ДДС за сумата над 44,71 лева до 658,12 лева и лихва за сумата над 5,01 лева до 73,68 лева; за данъчни периоди от м.01.2019г. до м.02.2019г. ДДС в общ размер на 1317,49 лева и лихви за забава в общ размер на 119,78 лв. и за данъчен период м.04.2019г. – ДДС в размер на 346,08лв и лихва за забава в размер на 24,23 лева, поради което в тази му част РА следва да се отмени.

 В останалата обжалвана част, с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2018г. и м.03.2019г., РА се явява правилен, обоснован и законосъобразен, поради което за посочените два данъчни периода, за които е установен ДДС в размер на 595,63 лева и лихви в размер на 61,55лв.(за м.12.2018г.) и ДДС в размер на 539,41 лева и лихви в размер на 42,11лева (за м.03.2019г.), жалбата срещу ревизионния акт в тази му част следва да се отхвърли като неоснователна.

 Общият размер на отменените по жалба на ЕТ „К-К.Д.. – Ш.“ задължения възлиза на 8669,47 лева, от които задължения за ДДС в размер на 7666,19 лева и лихва за забава в размер на 1003,28 лева.

 Жалбата срещу РА в частта му, с която са установени задължения в общ размер на 1288,46 лева, в това число ДДС в общ размер на 1179,79 лева и лихва за забава в общ размер на 108,67 лв., се явява неоснователна.

 С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалните представители и на двете страни, по искането за разноски, съдът приема следното:

 Материалният интерес по делото е в размер на 9957,89 лева, от които уважената част е в размер на 8669,47 лв.

 Оспорващият претендира разноски в размер на 756 лева, в това число 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение (уговорени и заплатени съгласно Договор за правна защита и съдействие № 370295/01.07.2020г.), внесена държавна такса в размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 406 лева. Съдът като съобрази материалния интерес по делото и уважената част от оспорването, намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 658 лева.

 Ответната страна заявява претенция за присъждане на разноски в размер на 1147,68лв, определен съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за  минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 20589,30 лева. Както се посочи и по-горе предмет на оспорване в настоящото производство не е целият РА, а само частта досежно определените задължения за данъци и лихви в периодите след 31.03.2018г. Предвид това юрисконсултското възнаграждение следва да се определи въз основа на обжалвания материален интерес от 9957,95 лева и същото би възлизало на 648,32 лв. С оглед отхвърлителната част от жалбата (в общ размер на 1288,42лв), в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 83,88 лв. 

 След прихващане на двете суми, в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 574,12 лева. 

 Воден от горното, Ш.ският административен съд  

 Р     Е     Ш     И   :

 ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., издаден от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“ и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която на К.Т.Д. с ЕГН **********, регистрирана като Едноличен търговец „К-К.Д.. – Ш.“ – гр.Ш., с ЕИК ......, са определени задължения за внасяне в общ размер на 8669,47 лева, от които ДДС в общ размер на 7666,19 лева и лихви за забава в общ размер на 1003,28 лева, както следва:

 - за данъчни периоди от м.04.2018г. до м.10.2018г. (включително), ДДС в общ размер на 5389,21 лева и лихви за забава в общ размер на 790,60 лева;

 - за данъчен период м.11.2018г. – ДДС за сумата над 44,71 лева до 658,12 лева и лихва за сумата над 5,01 лева до 73,68 лева;

 - за данъчни периоди от м.01.2019г. до м.02.2019г. (включително) ДДС в общ размер на 1317,49 лева и лихви за забава в общ размер на 119,78 лева;

 - за данъчен период м.04.2019г. – ДДС в размер на 346,08лева и лихва за забава в размер на 24,23 лева.

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.Д. с ЕГН **********, регистрирана като Едноличен търговец „К-К.Д.. – Ш.“ с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, срещу Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., издаден от М.Т.Г.– началник сектор „Ревизии“ и К.Г.Е.-И. – гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в останалата му обжалвана част, с която са установени задължения за данъчни периоди, както следва:

 - за данъчен период м.12.2018г. – ДДС в размер на 595,63 лева и лихва за забава в размер на 61,55 лева;

 - за данъчен период м.03.2019г. – ДДС в размер на 539,41лева и лихва за забава в размер на 42,11лева.

 ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП да заплати на К.Т.Д. с ЕГН **********, регистрирана като Едноличен търговец „К-К.Д.. – Ш.“ с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 574,12 лева (петстотин седемдесет и четири лева и 12 стотинки).

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Ш..    

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.